„Предпочитайте винаги курорта Бургас“

Автор: Диана Славчева slavcheva@desant.net

На 6 декември се почита паметта на свети Николай Чудотворец – избавителя на пленниците и покровителя на моряците, пътешествениците, търговците, дарителите, банкерите и дори на затворниците. Но от всички, над които е прострял благословията си светителят, като най-свой закрилник го приемат рибарите и мореплавателите.
Море и риба – това са кодовите думи, с които свързваме името на този епископ на мира и ревностен защитник на правата вяра. А щом става дума за море и риба – ясно е, че неговият ден най-активно ще се празнува край черноморския бряг. И то не само в населените места, където Никулден е патронен празник – Черноморец, Царево и Бургас.

Несъмнено именно Бургас с годините се е наложил като неформална столица на никулденските чествания. В пъстрата празнична програма открай време неизменно присъства подрежданата от Етнографския музей в морския град никулденска трапеза. Тази година обаче, освен нея, навръх празника Историческият музей в Бургас представя мащабна изложба, проследяваща минало на града от праисторията до наши дни.
Експозицията изважда под прожекторите експонати, които досега са събирали прах във фонда на музея и не са виждани никога от публиката.

Сред тях е уникален меден поднос, върху който са гравирани два куплета от стиха на Ботев „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира...“ и текст: „Пийте и спомнете загиналите за свободата на поробените ни братя борци Гоце Делчев, Давидов, Саев (Тодор Саев, войвода на Върховния македоно-одрински комитет, смъртно ранен в сражение в Горноджумайския край), Кондолов (Георги Кондолов, водач на Преображенското въстание в Странджанско), Милев (Никола Милев, учасдтник в македонското революционно движение, съветник и близък сподвижник на Тодор Александров), Мерджанов, (Слави Мерджанов, деец на ВМОРО), Соколов (Александър Соколов, деец на ВМОРО, загинал в битка между селата Витоша и Лески), Равашола (Никола Равашола, деец на ВМОРО, загинал в битка при с. Сърмашик – дн. Бръшлян, като героичната му смърт е възпята в странджанската марсилеза „Ясен месец“), Ангела, Евтима и всички други“.

На обратната страна на подноса е написано „Спомен от разходката ми с моя приятел Георги Минков (вероятно се има предвид дееца на Върховния македоно-одрински комитет и ВМОРО, който през 1896 г. става един от основателите на бургаския клон на организация „Странджа“ и съдейства за въоръжаването на първата ѝ чета, която навлиза в Малкотърновско в 1897 г. По-късно той подпомага прехвърлянето на Гоце Делчев в Османската империя, а от май 1901 до края на 1903 г. е задграничен представител на Одринския окръжен революционен комитет пред ВМОК и на арменските комитети в Цариград и Пловдив, б.а.). Ст. П. Чеглагийский, с. Б. Бунар (Буюк бунар – старото име на днешното село Бистрец, общ. Средец, Бургаска област) 3 август 1904 г. Ръкоделие на Т. П. Бакърджиев“.

Трогателна е и една друга реликва, която разкрива пред посетителите един прочувствен епизод от неочакваните взаимоотношения, съществували някога между войската и училището. Това е един фотоалбум, който 4-та дружина от 24-ти пехотен Черноморски на Н.Ц. В. Елеонора полк подарява по Великден на най-добрата ученичка от випуск 1917 г. на бургаската общинска девическа гимназия – госпожица Гина Джиджева.

По това време военното формирование е на позиция при село Сборско (Егейска Макекония, дн. Гърция) и връх Борис. Та на 15 април 1917 г. оттам изпращат писмо до директора на училището, подписано от командира на дружината подп./майор Гърдев, в което се казва: „За поощрение на учещото се поколение решиха от събраната сума 100 лева да се дадат като премия на свършилата със зрелостен изпит първа ученичка от поверената ви гимназия... Премията да не се дава в налични пари, а да й се купи някой траен подарък...“

Училищният съвет при бургаската общинска девическа гимназия решава да награди отличната ученичка с фотоалбум, титулуван като... „боен подарък“. Към него като бонус, казано по днешному, се приложени множество снимки, които бойците от полка са си направили за спомен от фронта.
Вероятно госпожица Джиджева много се е гордеела със своя „боен подарък“ и го е пазила през годините – тя и нейните потомци – като съкровена семейна реликва, за да може днес, почти след едно столетие, той да достигне до музейната витрина и да развълнува сърцата на съвременните бургазлии.

Друга уникална вещ, която може да се види на изложбата, е една изработена от гилза на снаряд ваза, подарена от ген. Владимир Вазов на негов войник.
Несъмнено погледите на посетителите ще привлекат и различни потребителски стоки, made in някогашен Бургас. Като изложения радиоапарат „Тулан“, произведен в първата уникална за страната и за Европа едноименна радиофабрика, създадена в морския град през 1927 г. от инж. Светозар Пренеров.

Предприемачът завършва с отличие образованието си във Франция, като през 1925 г. му е предложено да се включи в проекта на легендарната компания „Филипс“ за започване производството на радиоапарати в Холандия. Но нашият сънародник отхвърля примамливото предложение, хрумвайки му, че може да стори това и в родната си България. При това той изпреварва холандците и пуска две години преди тях своето радио „Тулан“. Самото име е абревиатура на девиза на Пренеров и братята му Веселин и Иван: „Трудолюбието и упоритостта лансират активност и напредък“.

Както осведомяват прекрасните информационни табла в експозиционната зала на Бургаския исторически музей: „Фирмата печели държавни и обществени поръчки — на пощите, на железниците, на общините и отбраната, а радиоапаратите стават широко популярни с висококачествения си тон, стабилност и ниска цена.
Бихме добавили, че направо са отвявали тогавашната си конкуренция. Впрочем, любопитен е начинът им на продажба, който за съвременния човек не е нищо ново и дори вече е досадно обичаен, но за тогавашните времена е бил буквално революционен.

Става дума за това, че купувачите имали право на пробна експлоатация на радиоприемника в течение на цели четири месеца и след като се убедят в качеството му, едва тогава са заплащали стойността му.  Безапелационната статистика сочи, че за период от десет години – от 1931 г. до 1941 г., в гаранционен срок са върнати за поправка само 6 броя радиопарати, които веднага били заменени с нови. Апропо, повредата в тези случаи е била по вина на клиента, т. е. заради неправилна експлоатация на приемниците.
Стар афиш от изложбата ни информира за това как през 30-те години на миналия век в Бургас и другите курортни места по българското крайбрежие е протичала така наречената „гостоприемна морска седмица“ - с ежедневни излети по море до всичките курортни места с параход и моторни лодки – естествено при „намалени цени“.

За същата цел са били използвани и два рейса на парахода „Евдокия“, което директно ни препраща в днешните времена, когато от тази година между Бургас и близкия остров Света Анастасия  редовно снове катамаранът „Анастасия“. Някога, както и сега, се предлагала и разходка по „прочутата със своята тропическа растителност“ Царева река (наричана днес Ропотамо). Имало е и „венецианска вечер в Бургаския залив“.

И най-забележителното в случая е, че „за пътуването до Бургас по железниците е направено намаление“ от цели 70 % –  ето, това е нещо нечувано в наши дни. В края на плаката от организационния комитет на мероприятието са упоменали, че „са взети всички мерки квартирите и храната да бъдат евтини“! „Това – както със ситен шрифт е отбелязано в афиша – е най-добрият случай за всички от вътрешните градове и села на царството да пътуват и по море и да разгледат всички забележителни места по нашето красиво крайбрежие“.

Вниманието привлича и един друг плакат на Общия граждански комитет на Бургас и околностите му, с който се изказва благодарност към бургаските граждани. „При започването на морската седмица – се казва в него –  Общоградският комитет отправи към гражданите позив да бъдат гостоприемни и предупреди всички хотелиери, гостилничари и др. да пазят чистота, да се придържат към нормираните цени и да не правят никакви повишения. И гражданството се отзова на този позив както трябва. То изпълни гражданския си дълг отлично. Гостоприемството му надмина всички очаквания“.
От писанията по-нататък става ясно, че в началото на тази „морска седмица“ е била открита и стопанска изложба – горска, ловна и риболовна“.

Освен това, за по-голямо улеснение на гостите и гражданите Общоградският комитет „изходатайствал и разрешението да се отмени наредбата за работното време и всички заведения и дюкяни да стоят постоянно отворени през всичките дни на седмицата“.
Посетителите на изложбата ще може да видят и различни рекламни листовки – иначе казано на съвременен език „флайери“ – които презентират Бургас като „царят на Черно море“. От тях някогашните туристи са се информирали, че „Бургаският плаж е единствен, защото е запазен от ветровете и защото пясъкът му е богат с железни съединения“.

„Предпочитайте винаги курорта Бургас!“ – прокламира листовката. И няма начин всеки, посетил изложбата в бургаския исторически музей, да не предпочете морския град – не само за своята почивка, но и за да погъделичка душата си със спомени от „доброто старо време“ и завинаги да запомни срещата си с това богато на историческо минало населено място.


В категории: Бургас , Горещи новини