Поредното затягане на коланите е на път да ни остави без армия, но премиерът обвинява униформените в прекалено търпение, докато експериментирали с тях
Автор: Анна Александрова
Премиерът Бойко Борисов обяви от трибуната в пленарната зала на Народното събрание странна готовност за силови акции срещу своите предшественици. Не се чуха възражения нито отляво, нито отдясно. Не последваха остри декларации на парламентарни групи. Дори „Протестна мрежа” не заплаши, че ще протестира. Както всъщност не го направи и когато подсъдимият по три дела председател на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов стана член на комисията за контрол върху СРС, а Делян Пеевски - на икономическата комисия на 43-ото Народно събрание.
Що за избирателна сънна болест е налегнала опозицията и гражданското общество? И що за избирателност е заместването на реалните проблеми – например навлизането на протурската партия НПСД в управлението – с измислени и медийно подклаждани протести, като тези срещу избирането на Слави Бинев за председател на парламентарната комисия по култура.
Може би трябва да сменим гледната точка и да оценим едното и другото като съзнателни провокации? Ако е така, излиза че вече няма протестърски потенциал в налагането на Делян Пеевски като фактор в парламентарната икономическа комисия, независимо от ролята му в катастрофата на КТБ, която данъкоплатците ще покрият с около 3 млрд лева, засега…
Видимо няма потенциал за протести и въпроси дори около ролята на същия този Делян Пеевски, както и на някогашния му партньор и мажоритарен собственик на КТБ Цветан Василев в разпределението на едни големи пари и поръчки, свързани с проекта „Южен поток”.
Може би дори не е имало и скандални случаи на подслушване на политически опоненти и вироглави съпартийци по времето, когато Цветан Цветанов бе вицепремиер и министър на вътрешните работи?
И току виж, ако Филип Златанов – Тефтерчето изчезне също като бележниците си, пак няма да има поводи за възраждане на въпроса „Кой”?
Кой, прочее, успя отново да превърне България в „мъртво море” за по-малко от два месеца?
Кой? Коя е тази личност, партия, чип, система, порочен модел, корупционна схема или световен заговор?
Отговорът на този въпрос е от особена важност!
Проектът, който активизира Борисов
Казано с известна доза ирония, Руско-турската освободителна война от 1877-78 г. свършва не с подписването на Берлинския договор, а с обявяването от президента Путин – на турска земя, рамо до рамо с президента Ердоган - на края на проекта „Южен поток” и изкривяването на тръбите със стотина километра на юг, та да излязат на турския черноморски бряг.
Така България и занапред остава енергийно зависима от Русия, но кранчето вече ще е в Турция. Освен това планираните печалби от транзита на руски газ се превръщат в неочаквани загуби – между 125 и 600 млн. щ.д. годишно според бившите икономически министри Стойнев, Трайков и Овчаров. Путин говори за $400 годишно, но всеки от министрите изчислява с „едно наум” , съобразено с групово-партийните интереси от строителството на газпровода. С тази уговорка всичките сметки излизат…
И идва ред Борисов да говори пред парламента дали иде края на света със закриването на проекта „Южен поток”. Обърнете внимание – това е един нов Бойко Борисов, който не нарича депутатите мързеливци и веднага се явява в Народното събрание щом бива повикан.
„Никой от нас не е прочел и цифра колко България ще спечели от „Южен поток”, все още не можем да се доберем до договора. Бих помолил парламента, ако трябва силово да вземем документите, за да видим какво пише”.
Това заяви в сряда предиобед от парламентарната трибуна премиерът Бойко Борисов. Нарочно взимаме цитата от правителствената информационна служба, а не от някоя информационна агенция.
Първият голям въпрос е как така министър-председателят на България не може да се добере до междудържавен договор, в изпълнение на който е създадена смесена проектна компания, внесени са стотици милиони уставен капитал, продадена е българска земя за строежа на руска компресорна станция, направена е Оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС), проведена е тръжна процедура по Закона за обществените поръчки за избирането на строител на българския участък (заради този търг ЕК откри наказателна процедура срещу България) и дори първа заварка на две тръби отникъде за никъде (в монтанското село Пишурка), но в присъствието на премиера Орешарски, който преди това си говори 4 часа в Министерски съвет с шефа на „Газпром” Алексей Милер, преди да си стиснат ръцете и да подпишат… това, което търси Борисов или дявол знае какво.
Вторият, но не по значение, голям въпрос е какво означават думите на Борисов: „Бих помолил парламента, ако трябва силово да вземем документите, за да видим какво пише”.
На българска територия надали има документ, за чието придобиване на премиера Борисов би му се наложило да употреби сила – например агентите на ДАНС или барети, антимафиоти, „тюлени”, жандармерия или каквото там още имаме налично покрай отпадналите извънредни мерки за сигурност около предишното 42-ро Народно събрание.
Може би ще щурмуваме секретния отдел на „Газпром” или съответното свръхсекретно хранилище под Кремъл или, недай си Боже, някой бункер дълбоко под радиоактивните скали на руския ядрен полигон Семипалатинск, който всъщност е на Казахстанска територия.
Така и не се разбра къде и защо трябва да се действа силово. В интерес на истината Борисов изтъкна пред депутатите, че и Орешарски не бил виждал този договор. Под съмнение попада служебният премиер Близнашки, по чието време министърът на икономиката и енергетиката Щонов дори разпореди да се разсекретят страници от този договор и да се обнародват в интернет.
Представяте ли си само – след като Станишев от години го влачат по съдилища, заради едни изчезнали папки с гриф „Секретно”, за които Борисов сигнализира прокуратурата, след като бе информиран от съвестния гражданин Алексей Петров – сега същото да се случи и с експремиера Близнашки заради изчезналия договор за строителството на газопровода „Южен поток”?
Но преди това ще се търси силово, ако парламентът разреши.
В случая Борисов може да разчита на подкрепата на ГЕРБ плюс заклеймяваната някога „тройна коалиция”, защото по думите му „колегите от БСП, ДПС и Атака са подписали спирането на проекта и това е безспорен факт”.
Борисов призова в парламента да се проведе конструктивен диалог и да поставят конкретни задачи към него във връзка с позицията на България, за да може при посещението си в Брюксел да я представи пред председателя на Европейската комисия, вместо да се чете кой колко е допринесъл или попречил на проекта. По думите му, има няколко въпроси, които ще постави и би било добре да му бъдат препоръчани от българския парламент.
„Ние като парламент ще искаме отговори от Брюксел. Не би било честно България да не отстоява европейските принципи. Партиите и в ляво, и дясно имат своите права да питат от една страна руската страна защо тези договори и преговори вървят. Трябва българският парламент да ми постави ясни задачи, за да можем да ги отстояваме и пред Европейската комисия, и пред турска страна. Не приемам от съседна Турция да ни бъде говорено за суверенитета на България”, заяви Борисов при изслушването си в парламента.
И помоли депутатите да излязат с обща позиция по спирането на проекта за газопровода „Южен поток”.
Орел, рак и щука
Освен казаното дотук, министър-председателят Борисов призова да се спаси „Южен поток“, ако наистина е толкова изгоден - 400 млн. евро на година (Путин говори за щ.д. Бел. на автора).
„Ако е 400 млн. евро на година, това означава половината от 3 млрд. да се изплатят за година – две. Аз съм чул, но по никакъв начин не мога да прочета колко и от коя година ще имаме от преноса на този газ печалба и колко”, заяви Борисов. Той посочи, че не приема за диверсификация, ако взимаме руския газ от Турция и Гърция.
„Ако газта обиколи България и дойде от Гърция, диверсификация ли би било?”, запита премиерът реторично и никой депутат не намери за нужно да му отговори.
Но пък след като Борисов напусна Народното събрание депутатите направо се разпищолиха, с извинение.
Парламентът отхвърли декларацията на „БСП-Лява България” за „Южен поток”. От левицата настояха за обединяване около текст, който да изиска от Брюксел и Москва равноправно и справедливо отношение към България и всички страни, които губят от „Южен поток”.
ГЕРБ спечели изборите, а „Южен поток” приключи, заяви след решението на парламента председателят на БСП Михаил Миков. Той припомни, че на 3 септември Бойко Борисов е казал, че през ноември „Южен поток” ще започне, ако те спечелят изборите.
„Стана ясно, че българският парламент не защити интересите на България”, обясни Миков. Той коментира, че „Южен поток” е проект, който носи икономически ползи на България, но основно оползотворява геостратегическото място на страната ни.
От своя страна от ГЕРБ се защитиха, че партията винаги е била гарант за евроатлантическата ориентация на България и припомниха, че много пъти са заявявали, че „Южен поток” може да се строи, ако се спазват приетите от ЕК процедури и регламенти.
„По темата „Южен поток” не мисля, че българският парламент може и трябва стигне до консенсус. Многократно сме виждали БСП да обслужва чужди интереси по тази тема и ми е трудно да си представя, че ще имаме обща декларация”, заяви и Радан Кънев от коалиционния партньор на ГЕРБ - Реформаторският блок.
Според лидера на „Атака” Волен Сидеров обаче „Южен поток” е полезен за страната и ако не се подкрепи с две ръце, ще спечели Турция. „Трябва да кажем на Брюксел, че имаме двустранен договор с Русия и ще го изпълняваме”, обяви той.
„Няма защо да продължаваме обсъждането на проект, който няма финансови ползи за България”, обясни съпредседателят на Патриотичния фронт Валери Симеонов. И добави, че руският президент Владимир Путин блъфира, а Русия иска да вкара България в неустойки.
„Патриотичният фронт няма да подкрепи изграждането на газопровода „Южен поток”, подчерта още Валери Симеонов. Както „Десант” редовно информира, съпредседателят на НФСБ вече половин година обяснява публично, че това е технически неосъществим проект, от който не можем да чакаме нито газ, нито милиарди, нито обещаваните десетки хиляди работни места.
Армията ни придобива размерите на футболна агитка
В последните дни се разигра позната от времето на Дянков бюджетна процедура „Тука има, тука нема”, от която стана ясно, че достатъчно пари за армията няма, поради което ще продължи несимволичното й съкращаване до размери, колкото да запълни половината стадион „Българска армия”. Или общо малко над 20 000 човека, ако това не е военна тайна.
"Има опасност от съкращения в армията", призна пред парламентарните репортери и военният министър Николай Ненчев, който е представител на Реформаторския блок.
Последното всъщност е без значение – важен е фактът, че в проектобюджета за 2015 г. за нуждите на армията са предвидени 77 млн. лева по-малко, отколкото през тази.
Ненчев потърси подкрепата на отделните парламентарни групи в Народното събрание, като не скри, че според разчетите вероятно ще се наложи догодина от армията да бъдат уволнени още 4600 униформени.
Междувременно от Министерство на отбраната излязоха с официално становище, в което изразиха опасенията си от готвените бюджетни съкращения. Според тях това би поставило пред невъзможността осъществяването на редица задачи, свързани преди всичко с бойната готовност, защита на суверенитета и териториалната цялост на страната.
Конкретно това би означавало да бъдат освободени допълнително около 4 000 души, което противоречи на декларираното в коалиционното споразумение запазване числеността на Въоръжените сили и създаване на условия за висока мотивация и професионален подбор, се посочва в тази позиция.
На свой ред и президентът Росен Плевнелиев апелира към Народното събрание да не се намалява бюджета за отбрана, а дори напротив - постепенно да се увеличава.
Финансовият министър Владислав Горанов обаче заяви, че "не съкращаваме хора, а разходи за персонал" и право на всеки министър е да направи функционален анализ и да реши как да се вмести в средствата си.
Горанов обаче упорито отказва да се съобрази с това, че според закона за отбраната на всеки освободен военнослужещ трябва да бъде изплатено обзщетение в размер една работна заплата за всяка прослужена година, но не повече от 20 брутни заплати.
Освен това предизвестието за освобождаване на военни е шест месеца, като през това време също им се полагат заплати. Логически погледнато, така вместо икономии, загубите за военния бюджет ще нараснат, но вероятно финансовият министър Горанов разсъждава иначе.
От години има негласна практика изплащането на споменатите обезщетения да се бави във времето и нищо чудно финансовият министър да намира за нормално и редно това да се случи във финансова година, различна от настъпващата 2015-а.
На 1 декември правителството заседава извънредно, за да одобри предложения от Владислав Горанов проектобюджет за 2015 г. в който най-голямата корекция от предварителния проект е предвиденото увеличаване на минималната работна заплата на две стъпки с по 20 лева.
От стенограмата на това заседание става ясно, че Бойко Борисов е защитил сметкитке и неотстъпчивостта на финансовия си министър, като е казал, че българската армия, полицаи и пожарникари трябва да бъдат наясно, че когато търпят година и половина да се експериментира с тях, след това "се реже живо месо".
Което е повод да се сетим за символичните протести на служителите на МВР, които вече знаят как да пушат в градинката пред министерството, но надали са склонни непрекъснато да пият и по една студена вода.
Това се отнася и до армията, която няма право на политически прояви, но със сигурност има инстинкт за самосъхранение и вероятно достатъчно енергия, за да събуди гражданското общество. Или поне онази негова част, която не е потънала в сладкия сън на сбъднатата мечта за участие в управлението…
Трудно е да се говори по тази тема без емоция. Българите обичат своите войници, летци и матроси и трудно преглъщат унижението да имат бутикова по размери армия, чието въоръжение изглежда като напазарувано от музей или автоморга, правителство след правителство след правителство…
Тия са неадекватни, какво можеш да им кажеш? Изобщо не ги разбирам. Те не осъзнават какво правят.Имам усещането, че изобщо не мислят нито за българския народ, нито за България.Зомбират ли ги от някъде? Не се вижда никакъв резултат от престоя им в управлението.
