Смешният плач на ДПС

Автор: Огнян Марков

От което стана ясно, че големият му проблем са не „заплахите“ пред евроатлантическата ориентация на страната, за които не спира да говори от изборите насам. Не е и рестриктивният бюджет на страната за следващата година, който изключва провеждането на каквито и да са реформи, дори не печалният за него факт, че партията му остана този път извън оперативното управление на страната.

Най-същественият проблем на Местан се оказва тъкмо този, че „калинките” му, настанени на всички нива в държавната и общинските администрации, са заплашени от прогонване.
И трябва да се признае – твърдата решимост на Патриотичния фронт да отстрани антиконституционата протурска партия от властта наистина е най-тежкият удар срещу него и ДПС. Защото тъкмо кадрите на тази партия в София и по места досега осигуряваха апетитни държавни поръчки за партизаните на ДПС, с това и финансирането на самата партия, а и нейното „авторитетно“ влияние при „разпределянето на порциите“, както на времето откровено се изрази създателят на движението Ахмед Доган.

В началото на август 2014 г. неправителствената организация „Българска европамет“ представя на служебния премиер Георги Близнашки списък с имената на 154 „калинки“ на ДПС. Причината тези хора да попаднат в списъка е една - наличието на основателни съмнения за тях, че са политически назначени на различни нива на държавната администрация с единствената цел да обезпечават безпроблемната дейност на обръчите на ДПС.
Служебният премиер предава списъка на ръководството на ДАНС, за да бъде извършена съответната проверка за служебното придвижване на упоменатите в него лица, както и това по чие ходатайство са били назначени на постовете си.

Два дни по-късно обаче с горещия списък в ръка лидерът на ДПС Лютви Местан отива на среща с президента Плевнелиев. Там той заявява, че се готви политическа чистка и защитава енергично хората си, без да пропуска, разбира се, да прокара отново дежурната си теза, че всеки удар по кадрите на ДПС заплашва не друго, а етническия мир в страната.
Поради нерешителността на президента и кратковременния мандат на служебния кабинет в крайна сметка се оказва, че ДАНС реално не си е мръднал пръста по темата и поисканата проверка просто не е извършена.

Така се стигна до съставянето на 43-тото Народно събрание, от чиято трибуна председателят на Патриотичния фронт Валери Симеонов ясно и недвусмислено заяви, че една от главните цели на коалицията е отстраняването на антиконституционното ДПС от всички нива на управление в страната. Процес, който, както се оказва, вече е започнал.
Да се говори обаче само за калинките на ДПС, би било най-малкото непълно. Още от Алеко-Константиново време е известно неписаното правило всяка партия, спечелила изборите, да настанява своите партизани по различните нива на управление, като с това осигурява реализацията на собствените си икономически интереси. Казано с други думи – облагодетелстване за сметка на държавата и народа, кражба, търговия с влияние и корупция.

След краха на социализма у нас новите демократи завърнаха тази порочна и по същество явяваща се пречка пред прогреса на страната практика. Така след всички парламентарни избори се сменяха не само министри, но и поголовно всички висши чиновници, техните заместници, повечето от подчинените им, а имаше и случаи, когато метлата на поредната политическа чистка засягаше дори шофьорите, портиерите и чистачките в държавните ведомства и общините.

Управлението на бившата вече Тройна коалиция от 2005 г. до 2009 г. пък легализира квотния принцип при разпределението на държавната баница. Тогава, по признанията на самите социалисти, играещото своята традиционна и много изгодна роля на балансьор у нас ДПС изнуди своите коалиционни партньори да назначи своите хора точно там, където се очакваше да потекат европейските пари – в земеделието, социалното подпомагане, опазването на околната среда, регионалното развитие и най-вече в общините, които се очакваше да бъдат основните бенефициенти по задаващите се европроекти.

Когато дойде на власт през 2009 г., ГЕРБ също развъртя метлата на партийните уволнения, но постъпи по соломоновски - до старите калинки постави нови, свои. Така става винаги, когато едно управление е лишено от ефективен парламентарен и обществен контрол. Нещо, което радикално се промени след влизането на Патриотичния фронт в състава на 43-тото Народно събрание. Дано този път калинките на Доган/Местан излязат най-сетне завинаги от властта.

В категории: Политика , Горещи новини