Много неща се изписаха по повод безумията и недомислиците в новия проектозакон за предучилищното и училищното образование.
Автор: Димитър Димиторв
Едно от тях е закриването на т. нар. специални помощни училища. Те имат своето законово място в образователната ни система повече от седем десетилетия и техен обект са най-уязвимата част от обществото ни – децата със специфични потребности и особености в интелектуалното развитие и техните семейства. Новият закон посяга на тях, като предвижда да ги лиши от възможността им за обучение в специално създадени училищни условия под закрилата на държавата. А грижата за този тип деца и семействата им навсякъде по света е изключително право и задължение на държавата.
Изключването на този тип ученици от възможността им за обучение в защитена училищна среда е неуспешна образователна стратегия, както е видно от печалния опит в други страни. В Италия например помощните училища бяха закрити. Днес там протича обратният процес – на тяхното възстановяване.
Настаняването на децата с увреждания в общообразователното училище с цел „интеграция” е поредната недомислица на проектозакона. От една страна, защото качеството на обучението и безопасността на учениците в общообразователното училище неминуемо ще пострадат при насищането на класовете с деца със специфични образователни потребности (това сочи практиката в други европейски държави). Което пък води до негативни реакции от родителската общност на останалите деца.
От друга страна, практиката в масовите училища показва, че само за малка част от децата със СОП (най-леките случаи) е възможна интеграцията. Ето защо голяма част от децата с умствена изостаналост и с множество увреждания и с разстройства от аутистичния спектър ще останат „невидими” за образователната ни система. Те ще присъстват в масовото училище, но в действителност ще са извън него. Интеграцията на децата с умствена изостаналост не следва да се разбира като организирано смесване с връстници с нормален интелект.
Редица изследвания на сериозни науки като медицината, психологията и педагогиката показват, че повечето ученици със СОП не се чувстват по-добре извън групата на себеподобните, което създава допълнителни проблеми за тях и семействата им.
В помощните училища има голям брой ученици с диагноза генерализирано разстройство в развитието (аутизъм). Аутистичното дете се чувства уверено и спокойно в група от минимален брой деца в тиха, защитена и непроменяща се среда (такава е европейската и световната практика, б. а.). И именно специалното училище осигурява такава среда на аутистичното дете, нуждаещо се не толкова от интеграция, колкото от защита и постоянна подкрепа от възрастен.
Според проектозакона само за децата със сензорни нарушения и отклонения в поведението ще се осигури държавна подкрепа в специална училищна среда. Странно защо законотворците са решили децата с умствена изостаналост да бъдат лишени от възможностите на специалните училищни условия и ресурси. Това е явна дискриминация.
Друг проблем, произтичащ от закриването на помощните училища, е ограничаването на избора на най-подходящо училище за част от децата със СОП. Сега родителите им могат да избират между ресурсно обучение в общообразователно училище и специално помощно училище. Ако новият закон влезе в сила, алтернативата помощно училище ще отпадне.
По този начин бъдещият Закон за предучилищното и училищното образование подлага на дискриминация както достъпа до образование, което може да бъде гарантирано и от общообразователните, и от специалните училища (в много европейски държави те съществуват паралелно), така и възможността за избор на образователна среда, най-подходяща за тези по-различни деца. Така се накърняват правата на една от най-уязвимите групи в обществото ни. А в много цивилизовани общества – в Ирландия и Англия, в Германия, Холандия и Австрия, във Франция и Швеция, се разбира, че детето с увреждане и семейството му имат точно толкова права, колкото и останалите членове на обществото.
Странно защо законотворците не са помислили върху всички тези проблеми, произтичащи от новия проектозакон. Те с лека ръка се опитват да унищожат една важна част от образователната ни система – системата на специалните училища за ученици с ментални затруднения. Така, както през последните 25 години нанесоха много други трудно поправими разрушения в сферата на образованието, спорта и други важни обществени сектори. По училищата вече няма зъболекарски и лекарски кабинети, а само медицински сестри и фелдшери.
Като следствие от това българските деца са с най-лошото стоматологично здраве в Европа, с късна диагностика на зрението, затлъстяване и ранен диабет. Патронажните сестри, които обгрижват бременните жени на адреси и до 2000 г. бяха част от здравната система, бяха премахнати. Сега се правят опити да бъдат възстановени, защото драстично се увеличиха случаите на раждане на деца с увреждания. По неофициална информация на ДАЗД „за 2013 г. близо 40 000 са децата с увреждания в България“.
Същевременно хиляди деца останаха извън забавачките заради разпродадените десетки сгради на детски заведения при приватизацията в София. Сега се строят нови, но процесът на възстановяване е много тромав. Бяха премахнати ученическите униформи и сега се правят опити за връщането им под някакви модни форми, но в повечето училища - неуспешно. Закрихме спортните диспансери и в резултат 60 процента от децата ни са с гръбначни изкривявания…
Да, уважаеми законотворци, лесно е да се унищожи нещо с един замах, но после трябват години разрушеното да се изгражда, а някои неща дори не са възстановими, като изгубеното човешко здраве и живот. Затова, драги управленци, не прибързвайте да разрушавате специалните училища за деца с особености в интелектуалното развитие, които са доказали смисъла и правото си на съществуване. Защото народът ни е особено чувствителен, когато се засяга най-уязвимата му и беззащитна част. И защото рано или късно собствените ви грешки ще се стоварят върху вас самите.
Какво да се коментира, не трябва да се пипат, затворените да се възстановят, а не да се фантазира всичкия този контингент да бъде в едни "Центрове за личностно развитие" към общините, заедно с надарените таланти и спортисти,...
