Депутатите от Патриотичния фронт настояваха за намаление на данъците, плащани от българските семейства, но ГЕРБ и РБ отхвърлиха техния законопроект
Автор: Георги Стоянов
Един от ключовите лостове за преодоляване на икономическата криза в България е разрешаването на демографския проблем, последвано от повишаване на доходите на населението. За целта трябва да бъде намалена общата данъчна тежест, плащана от българските семейства, и по този начин да бъде стимулирано отглеждането на деца. Това бе в основата на поправките в Закона за данъците върху доходите за физическите лица (ЗДДФЛ), предложени от „Патриотичен фронт – НФСБ и ВМРО“, които обаче не бяха приети от Народното събрание.
По време на заседанието му на 1 април, гласувайки „въздържал се“, мнозинството депутати от управляващите партии пренебрегнаха родителите от редиците на средната класа. Към момента тези от тях, чийто доход надхвърля минималния, са лишени от правото да получават детски добавки. Така към днешна дата семействата на около 500 хиляди деца се оказват изключени от социалния ангажимент на държавата.
„Нашата цел бе въвеждане на сериозни данъчни облекчения за най-коректните семейства в България. Това са семействата, които пълнят хазната. Те полагат грижи техните деца да ходят редовно на училище, да се образоват и след това да бъдат достойни граждани на българската държава и общество. В нашата страна има 1 200 000 деца, като от тях 800 000 получават т.нар. детски надбавки, което означава, че 400 000 са лишени от тях“, изтъкна от парламентарната трибуна народният представител от Патриотичния фронт Димитър Байрактаров.
Той уточни, че държавата е наложила праг такива надбавки да се получават само от семействата, чиито доходи не надвишават 350 лева на човек. Властите обаче не казват колко от тези родители са безработни и нямат никакъв принос към хазната и бюджета. А и не се знае колко от останалите без детски надбавки всъщност получават например по 355 лева на месец, което е само с пет лева над прага.
Депутатът от родолюбивата коалиция Юлиан Ангелов пък поясни на колегите си в парламента, че въпросният законопроект е насочен към младите хора – „тези, които трябва да създадат бъдещето на България, и тези, на които държавата години наред е обръщала гръб". Според него без деца са предимно семействата на образовани и работещи българи и ако парламентът или кабинетът искат да решат демографския проблем, именно те трябва да бъдат стимулирани.
Управляващите от ГЕРБ и Реформаторския блок обаче не подкрепиха предложенията на ПФ с нелепото обяснение, че вече било късно за промени в ЗДДФЛ.
След като изказа уж „принципна“ подкрепа за законопроекта, шефката на парламентарната бюджетна комисия Менда Стоянова побърза да заяви, че и понастоящем имало облекчения за отглеждането на деца – като например еднократните парични помощи за бременност и за раждане, както и за отглеждане на дете до 1 година от майка студентка, и за близнаци.
Стоянова се позова и на становището на Министерството на финансите, че поправките в ЗДДФЛ ще струват на държавната хазна твърде много – 261 млн. лв. и затова данъците трябвало да се увеличават, вместо някои от тях да се намаляват. Според Димитър Байрактаров обаче става въпрос за пари в рамките на 60-70 милиона лева.
Освен това патриотите поясниха, че законопроект не оказва влияние върху бюджета за 2015 г., тъй като данъчните декларации ще бъдат подавани през 2016 г. Пък и самите поправки са били внесени месеци преди гласуването на бюджета за тази година.
Димитър Байрактаров използва случая да напомни, че финансовият министър Владислав Горанов отчете 850 млн. лв. повече приходи за първото тримесечие и че тези допълнителни приходи са реализирани благодарение на законодателните инициативи на Патриотичния фронт.
В крайна сметка, въпреки разумните доводи на Патриотичния фронт, законопроектът бе отхвърлен от депутатите с 67 гласа „за", 2 „против" и 105 „въздържал се”.
Припомняме, че авторите на промените в ЗДДФЛ са депутатите от ПФ Валери Симеонов, Красимир Каракачанов, Искрен Веселинов и Христиан Митев. В мотивите си те се спират на факта, че България е сред най-бързо намаляващите нации в света. Коефициентът на раждаемост за 2013 г. според Националния статистически институт е 9,2 промила, което ни отрежда едно от последните места в света.
Същевременно коефициентът на смъртност расте непрекъснато и през 2013 г. вече сме на 6-о място в света по този тъжен показател. Нещо повече – именно на България принадлежи печалният рекорд по намаляване и изчезване на населението с цели 8,1 промила или с 58 684 души годишно.
Раждаемостта в България e с намаляващ темп, считано от 2009 г. насам, като средно се раждат по-малко от около 5 хиляди бебета годишно. Патриотите отбелязват, че този срив далеч не е равномерен, а засяга най-вече представителите на така наречената „средна класа“.
Те са основната производителна част от нацията – това са хора образовани, социализирани и работещи. Но които на практика не получават никаква държавна помощ за отглеждане на деца, въпреки че са най-значимата група,
създаваща брутен вътрешен продукт заради заложеното в закона ограничително условие за максимален размер на доходите им.
С предложените промени ЗДДФЛ трябваше да се превърне в действащ механизъм за подкрепа именно на тези семейства. Законопроектът на патриотите предвиждаше годишният налог на родителите, занимаващи се с дребен бизнес, или на семействата само с един работещ, да бъде намален с 2400 лв. при едно дете, с 4500 лв. при две деца, а за три и повече – с 6000 лв.
В масовия пример за семейство с две деца ефектът за семейния бюджет би се равнил на минимум 20 лв. месечно. Подкрепата за трето и следващо дете вече щеше да е с намаляваща интензивност с оглед на концепцията за отговорното семейно планиране.
Преди 2008 г., когато бе въведен плоският данък, съществуваше семейно подоходно облагане. Тогава облекчението за едно дете беше 360 лв., за две деца – 780 лв., а за три и повече – 1140 лв.
Към днешна дата обаче единствената помощ за младите семейства е съмнителната привилегия за отстъпка в годишния данък единствено в случаите, когато имат изтеглен ипотечен кредит за нов дом – тогава се опрощават лихвите, но само върху сумата от 100 000 лева. При това трябваше жилището да е единствено, съпрузите да имат сключен граждански брак и поне единият от тях да е на възраст до 35 години. Това облекчение засяга ограничен кръг семейства и не е насочено пряко към стимулиране на раждаемостта.
