Парламентът ще овласти прокуратурата да спира финансови операции и сделки

Автор: Ани Петрова

По всичко личи, че парламентът ще подкрепи, и то в спешен порядък, два законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), даващи право на главния прокурор да спира съмнителни търговски сделки.

Поводът за поправките, внесени от Цветан Цветанов от ГЕРБ, Валери Симеонов от Патриотичния фронт, Четин Казак от ДПС, Красимира Ковачка и Стефан Кенов от БДЦ, е сделката за 1 евро на Цветан Василев с офшорното дружество LIC 33, касаеща 5 големи компании, свързани с националната ни сигурност. От БСП и ДПС вече обявиха, че биха подкрепили промените в ГПК и НПК, което гарантира приемането им в пленарна зала.

Ако това стане прокуратурата ще има възможност да реагира бързо и да не се изчакват съдебни решения като в случая с КТБ, коментира съпредседателят на „Патриотичен фронт – НФСБ и ВМРО” Валери Симеонов, който е сред вносителите на двата законопроекта. По думите му нормално е да се бърза с приемането на промените, защото са налице опити за много нарушения.

„Нашето мнение е, че този законопроект търпи поправки, но на първо четене трябва да бъде подкрепен, за да се даде възможност на прокуратурата да предотврати други нередовни сделки. Нищо не ни гарантира, че след БТК няма да се повлече крак и да тръгне надолу цялата оръжейна промишленост, която е в кредити от КТБ. Това е нашето основание, за да защитим интереса на народа“, допълни Валери Симеонов.
Депутатът от ПФ направи своя коментар веднага след заседанието на правната комисия на парламента, на което предлаганите изменения и допълнения в НПК бяха одобрени с 13 гласа „за” и 4 „въздържал се”, без нито един „против”, а промените в ГПК събраха 14 гласа „за” при трима „въздържал се”.

Като цяло "за" измененията бяха от ГЕРБ, ДПС, Патриотичния фронт и Български демократичен център, а от Реформаторския блок и БСП се въздържаха. В позициите на отделни депутати обаче имаше нюанси. Така Димитър Делчев от РБ гласува за промените в НПК, но не подкрепи тези в ГПК, а Филип Попов от БСП постъпи точно по обратния начин.

Какво предвиждат поправките

С промените в НПК се предвижда в изключителни случаи главният прокурор или определен негов заместник може да спре финансова операция или сделка с имущество за срок до 48 часа.
Дава се възможност органите на досъдебното производство да вземат необходимите мерки за предотвратяване на умишлено престъпление или друго общоопасно действия, както и временно да изземват средствата, с които би могло да се извърши престъплението.
Действията на прокуратурата ще подлежат на първоинстанционен съдебен контрол, докато 48-часовото спиране на финансова операция или сделка, е изключение.

Вносителите посочват, че промените произтичат от необходимостта от създаването на възможност за реакция на органите на досъдебното производство в неотложни случаи при липса на друга възможност. Според тях настоящата липса на подобна възможност е обществено неоправдана.
„Чрез законодателното изменение се предоставя възможност на прокуратурата да изпълни в пълен обем конституционните си правомощия”, е посочено още в мотивите.

Промените в ГПК предвиждат съдът да уведомява прокурора, когато предмет на правния спор са имуществени права и законни интереси на държавата, общините или на лица, ползващи се от особената закрила на закона, както и прокурорът да може да обжалва всеки подлежащ на обжалване съдебен акт, засягащ имуществени права и законни интереси на държавата, общините или на граждани, ползващи се от особена закрила на закона, макар и да не е участвал в производството, в което актът е постановен.

В мотивите си вносителите изтъкват, че целта на промените е създаване на общ принципен подход при определяне на активната легитимация на прокуратурата в гражданското съдопроизводство.
Според тях ще се постигне и антикорупционен ефект: неправомерните действия или бездействия на съответните централни или местни органи, на които е предоставено правото да се ползват и разпореждат с държавно или общинско имущество, съдържат в себе си предпоставки за корупция и могат да доведат до нанасяне на непоправими вреди за държавата, общините и гражданското общество.

Когато новото е забравено старо

Прокуратурата е имала правомощия да спира съмнителни търговски сделки до 1998-а година, припомни в сряда председателят на правната комисия в Народното събрание Данаил Кирилов. Той уточни, че това може да се получи при защита на държавния интерес, интереса на общините или на лица, поставени под особена закрила от закона. Също така в тази връзка е предвидена възможност и да се обжалват постановени вече съдебни актове.

„Освен че възстановяваме възможността прокуратурата да стъпва във вече образувани дела, предвижда се процесуална възможност тя да е самостоятелна страна в гражданския процес, т.е. установява се професионална легитимация и възможност да се предявяват искове. В три хипотези сме посочили, че това може да се получи - в защита на държавния интерес, интереса на общините или на лица, поставени под особена закрила от закона. Също така в тази връзка е предвидена възможност и да се обжалват постановени вече съдебни актове“, обясни депутатът.

Според Данаил Кирилов предлаганите промени в ГПК и НПК ще допринесат за гарантиране на интересите на държавата във връзка със сделките за 1 евро на Цветан Василев.
По време на изслушването в правната комисия представителката на Висшия адвокатски съвет Емилия Недева отправи доста остра критики към предложенията и дори заяви, че те изглеждат така, сякаш са писани на коляно.

Адвокат Недева посочи, че от формулировката в четвъртата алинея на новия 203а в НПК ("Останалите мерки подлежат на обжалване пред съответния първоинстанционен съд") излиза, че всъщност спирането на сделки от страна на главния прокурор няма да подлежи на съдебен контрол, а такъв ще има за някакви други, неясно какви мерки, но не и за тази.
"Прочетете внимателно решението на Европейския съд за правата на човека по делото "Злинсат". Опитът на прокуратурата да спре една приватизационна сделка струва на държавата 360 000 евро. Прокуратурата не може да интервенира в гражданския оборот без санкция на съда", заяви Недева.

Депутатът Петър Славов от Реформаторския блок попита защо е предпочетена прокуратурата да изпълнява тези правомощия и нарече това „връщане към комунизма”. Той изрази опасения и за липсата на съдебен контрол при спиране на сделка за 48 часа от главния прокурор.
"Трябва да има контрол, например като единствена инстанция да се произнесе Върховният касационен съд", заяви Петър Славов. Колегата му Димитър Делчев попита защо толкова се бърза с тези промени и шефът на правната комисия Данаил Кирилов му отговори светкавично: "Има спешен казус – да се обезпечи финансовият интерес на държавата по отношение на несъстоятелността на КТБ".

Данаил Кирилов също критикува някои от предлаганите изменения в ГПК и НПК. По думите му не всеки прокурор трябва да има право да се намесва в гражданския оборот. "Тук трябва да конкретизираме, защото може да се изврати смисълът на промените", каза той. От думите му стана ясно, че ще предложи да отпадне изискването съдът да сигнализира прокуратурата за делата с предмет "права и имуществени интереси" на държавата, общините и закриляните от закона лица.

Кирилов посочи още, че прокуратурата няма нужда да се намесва в ничий друг интерес, освен в този на държавата. Освен това председателят на Правната комисия е на мнение, че на измененията, с които се дава правото на главния прокурор да спира сделки, не им е мястото в НПК и обяви, че ще предложи да влязат в Закона за съдебната власт.


В категории: Политика , Горещи новини