Киселецът (Rumex acetosa L.), както и лападът, принадлежат към семейство Лападови (Polygonaceae), включващо 46 рода с около 1100 вида. Това са покритосеменни растения, повечето от които са тревисти и храсти, но има и дървесни видове. Разпространен е по целия свят, но най-често се среща в умерените зони на Северното полукълбо.
Киселецът вирее почти навсякъде у нас. Като храна и билка се използват листата му (в някои рецепти - и меките стебла и корените), които се берат по време на цъфтежа, който по нашите ширини настъпва през юни и юли.
Листата на киселеца са богати на оксалова и силициева киселина, на калциеви и магнезиеви соли, съдържат високо количество витамин С, както и каротин, флавоноиди и др.
Растението проявява затягащо и пикочогонно действие. Билката подобрява работата на черния дроб и жлъчката, чрез нея се постига нормална киселинност на стомашния сок, подобрява апетита.
Поради високото си съдържание на витамин С е добре да се приема като храна и под формата на лечебно средство при признаци на хиповитаминоза, основана на недостиг от витамин С.
Освен благоприятното си въздействие при чернодробни и жлъчни заболявания, оказва видим положителен ефект и при повишени стойности на лошия холестерол в кръвта, при появата на кожни лишеи, диария и дезинтерия.
Прочиства до известна степен кръвоносните съдове при атеросклероза. При така наричаната пролетна умора има тонизиращо организма действие.
Киселецът е съставка на старо индианско противораково средство, известно като Есиак, което включва и репей, хлъзгав бряст и китайски ревен.
Пресният киселец може да се съхранява до 3 дни в хладилник, а бланширан се запазва до шест месеца във фризер. Може да се ползва и изсушен, но голяма част от ценните му съставки се губи с течение на времето.
Рецепта 1 (с общоукрепващо действие): Около 1 с.л. от наситнен свеж киселец се запарва с 300 мл вряща вода. Ври 5 минути. Пие се по 1 к.ч. 3 пъти на ден преди храна.
Рецепта 2 (при възпаление на пикочния мехур): Преди лягане да се взема вана с отвара от киселец. Слагат се 500 г киселец в 1 л вода, слага се на огъня и ври 10 мин. Отварата се прецежда и се излива в пълната вана с температура на водата в нея не повече от 36 градуса. Във ваната се престоява 8-10 мин.
Рецепта 3 (при ангина и треска): Свежи листа и меки стъбла киселец се измиват добре с течаща вода, попарват се във вряла вода, нарязват се на ситно и и се претриват с дървена лъжица. Кашата се прецежда и изстисква през плътна тъкан (тензух, два – три слоя) в емайлиран съд и полученият сок се слага да ври 3-5 минути. След като изстине, съхранява се в хладилник. Приемат се по 1-2 с.л. 3 пъти на ден по време на хранене.
Рецепта 4 (при разстройство): Две с.л. наситнени корени от киселец се заливат с 300 мл гореща вода, варят се на водна баня в продължение на 30 мин. и се оставят да изстинат 10 мин. Отварата се прецежда през многослойна марля и се получава обем, близо до изходния. Вземат се по 2 с.л. 3 пъти на ден 30 мин. преди храна.
Противопоказания. Честото приемане на киселец под формата на храна или като лечебно средство по дадена рецепта може да доведе до образуване на камъни в бъбреците. Поради това не се препоръчва употребата му при бъбречни заболявания, както и при артроза и подагра.
