Ако се съди по заглавията им се вижда, че “пришълците” в морския “град силно са се стремели към светска образованост
Автор: Иванка Делева, уредник в РИМ-Бургас
В повечето периодични издания от Възраждането, в кореспонденциите за Бургас, градът е описван като обект на разбойнически нападения, управляван от гърци, с маларичен въздух и негодна за пиене вода. Редките сведения за „туземните българи”, предимно кожухари и абаджии, са констатация, че „трудят се, спестяват, а никаква полза от труда им, когато остават неразвити”.
Изтъква се още, че „у българите в града не може да се намери народно съзнание и стремление. Само пришълците българи могат да запалят своите събратя.” „Пришълците” от вътрешността на страната, чиято амбиция задвижва целия обществен живот в Бургас, са хората, които се стремят към образование, купуват книги и се абонират за вестници. Произходът и съдържанието на тези книги са много различни.
Образци, съхранявани във фонда на Историческия музей, подсказват, че най-лесно тук проникват книгите на гръцки език. Обяснимо, като се има предвид силното гръцко присъствие по Южното Черноморие. За съжаление не се знае на кого са принадлежали и по какъв начин са придобити, но са илюстрация на стремежа към светска образованост.
Едната книга, със заглавие „Въведение в епистолографията”, представлява инструкция за писане на писма до официални институции, както и за водене на лична кореспонденция.
Издадена е във Влашко, в началото на XIX век и подобно на други издания от този период, на последните си страници представя на читателите списъци на спомоществователи. Сред любознателните и многоуважаеми господа” са хора от българските градове Търново, Стара Загора, Котел. Докато на първата книга не може да се посочи автор поради липсващи начални страници, другата – „Наука за търговията”, е написана от адвоката Йоанис Скалцуни. Исторически тя проследява зараждането на индустрията, съвременните търговски отношения (1865), икономически кризи и т.н.
Богослужебните книги на Гръцката патриаршия също са познати на населението от този регион. Евангелия, канонични четива като „Педалион” или ръководство на християнската католическа и ортодоксална църква от 1800 г., житията на светците, са незаменими настолни книги на усърдните вярващи. Християнска литература разпространява и Руската православна църква, най-вече изданията на Киевско – Печерската лавра – библии, минеи и часослови. Богослужебните книги се разпространяват от мисионери, дипломатически представителства, добиват се при поклонения на Божи гроб и различни манастири.
Снабдяването с художествена или специализирана, търговска и учебна литература е плод на духовна потребност и самостоятелна инициатива. В Бургас няма книжарници, печатници или друг център за разпространение на книги, затова интересът на читателите е насочен към продукцията на многобройните такива в Одрин и Цариград – в Галата на Д. Цанков и Б .Мирков; „Македония”; „Карапетров и дружество”; „Трудолюбивата пчела”, изданията на Българското печатарско дружество „Промишление”.
Настоятелите на създаденото през 1870 г. в Цариград дружество – П. Р. Славейков, К. Величков, Ст. Бойчев издават и разпространяват разнообразна по тематика българска и чужда литература. От бележката в книгата „Пътуване около света”, издадена през 1873 г., съхранявана в Бургаския музей и притежание на бургаския общественик Фердинанд х.Дечев, се вижда, че „следующите книги – „Наводнения на Дунав”, „Историята на Геновева”, „Съкратена османска история”, „Дон Кихот Маншский” и др., издадени от Българско печатарско дружество „Промишление”, намерват се за продаване в книжарницата му у Цариград – Тахтакале, № 10, срещу Балкапан хан, както и в книжарниците на Хр. Г. Данов, В. Манчев и т.н.“
Читателите са известени и за другите български учебни и забавни книги, бели хартии и мастила, тефтери и други потребици”, които предлагат посочените книжарници. Силните професионални връзки на бургаските търговци с Цариград, Одрин и Солун превръщат тези градове в главни центрове за снабдяване с литература. Българите, „решени да си съставят малка една библиотека, което е нихни имот, най-полезното и най-благородно украшение”, е трябвало само да го поискат.
Разнообразна литература предлагат и пътуващите книгопродавачи като Яни Рододарович, най-известният в района на Странджа. Роден в Лозенград между 1839 – 1840 г., обладател на „духовни дарби и дълбок патриотизъм”, Рододарович обикаля малкотърновските села, Ямболския и Сливенския край, разнасяйки учебници и църковни книги, с които се снабдява от д-р Васил Каракановски – лекар при руското посолство в Цариград, стипендиант на Московския славянски комитет. Учебниците взема от сливенските книгопродавци Газибаров и х. Минов. Книжарницата му в Лозенград е на чаршията и в нея могат да се намерят книги на различни езици, както и пособия за писане.
Откривайки своя книжарница в Одрин, Христо Г. Данов също ползва услугите на опитния пътуващ търговец, велешкия книжар Константин П.Бошулков.
Представа за тематиката, която вълнува бургаските граждани, четящи книги, може да се добие чрез преглед на съхраняваните в Бургаския музей старопечатни издания. Голяма част от тях носят личния печат на Сава х. Дечев и Фердинанд х. Дечев. Първият е от „пришълците” бургазлии, роден в Стара Загора през 1844 г., който се заселва в морския град през 1864 г. Личен приятел на Хр. Г. Данов, той получава голяма част от книжното си богатство от авторитетното издателство.
Книгите от библиотеката на Фердинанд х. Дечев са предадени на музея от негови наследници, живеещи в Бургас. Самият той е роден в Стар Бишнов (Банат) и учителства в дунавските селища Свищов, Белене и Оряхово. Възрожденецът е кореспондент на унгарския вестник „Будапещ хирлап” в София.
Съдържанието на библиотеките на двамата родолюбиви българи е много разнообразно. Заглавията показват, че любознателните граждани имат интереси в областта на историята, политиката, търговията, християнската етика. Присъстват заглавия като: „Политически и военен живот на Наполеона”, „История на православната църква”, „Ключът на науката”, „Иванко, убиецът на Асеня”, вестници и списания като „Наука” и „Българска старина”, издавано през 1865 г. от Г. С .Раковски.
Перспективите на морския град, оживяването на търговията, предприемчивостта на неговите жители, макар и бавно, променят облика му. Във вестниците от края на ХІХ в. вече четем, че „българите се съживиха и стремят се да си отделят обществените интереси от гърците и да живеят по народния български живот.”
През пролетта на 1869 г. е открито първото българско училище и храм, в който службата се води на български език. Чрез училището Бургас добива своя книжовен център. Училищните настоятели са посредници между издателя и читателя, записват абонатите, събират стойността на абонамента им, разпращат вестници и списания. До създаването през 1888 г. на Бургаската общинска библиотека, с книги и периодични издания бургаските граждани се снабдяват чрез тях.
Известни имена са: Рали х.Мавридов; Койчо Райков – представител на търговците – джелепи в бургаската община, Ненко Попов от Котел – уважаван църковен настоятел и чиновник в бургаската община, в чието “народно” кафене се получават всички известия и вестници от Цариград, разменят се мисли по българските просветни и църковни борби, както и Теохар Хр. Папазоглу, чието име се споменава периодично във в. „Свобода” от 1870 г. около скандал за наследството на Петър Берон. С изключение на това, че е настоятел на в. „Съветник” в Бургас, този възрожденец не е свързан пряко с морския град, но по това време е практика българите емигранти във Влашко да стават настоятели на книжни издания за различни български градове.
Имената на други настоятели, както и други знаци за книжовен живот в Бургас до този момент е трудно да се посочат. Позоваването на възрожденските вестници за съжаление не може да се подкрепи от някаква документация, затова и въпросът за проникването на книгите в живота на бургазлии през Късното възраждане остава открит за проучване.
