На 25 април т.г. българският парламент взе исторически правилно решение, а депутатите на Местан потвърдиха ролята си на защитници на интересите на Анкара
Автор: Ани Петрова
За България приемането на декларацията за арменския геноцид има огромно значение. Това е въпрос на историческа правда. Специално за мен има огромно значение, защото тази битка е моя битка. През 2008 г., на 28 февруари, в Бургаския общински съвет по наше предложение беше приета първата декларация за България, свързана с арменския геноцид. Последното решение, което гласувахме тогава, беше да предложим на Народното събрание да приеме декларация срещу арменския геноцид. И това стана днес, след 7 години.
Това коментира председателят на парламентарната група на „Патриотичен фронт – НФСБ и ВМРО” Валери Симеонов минути, след като на 24 април с гласовете на 157 депутати българското аародно събрание прие решение за признаване масовото изтребление на арменците в Османската империя през периода 1915-1922 г.
С решението паметната дата 24 април се обявява за Ден на възпоминание на жертвите. Против гласуваха 36-та депутати от ДПС. Още по-скандално бе, че всички те вкупом напуснаха пленарната зала на парламента, когато след приемането на декларацията народните представители почетоха с едноминутно мълчание паметта на жертвите на геноцида.
ДПС демонстрира дефицит на човечност
Тази демонстрация на политически цинизъм и отказ от елементарна проява на съпричастност бе остро осъдена в декларация на Патриотичния фронт (ПФ), която Валери Симеонов прочете в началото на пленарното заседание на 29 април.
„Народните представители от коалиция „Патриотичен фронт” осъждаме остро арогантната проява на безчовечност и липса на морал, демонстрирана от ДПС на 24 април в пленарната зала на българското Народно събрание“, заяви Валери Симеонов в изявление от името на парламентарна група.
"В такъв момент всеки, комуто е останала капчица съвест и зрънце човечност, би станал на крака и би свел глава. Но не, не и народните представители от ДПС, които толкова често декларират от тази трибуна привързаността си към либерализма, европейските ценности и човешките парва", добави председателят на парламентарната група на ПФ и попита представителите на ДПС на кой кумир се кланят и кого представляват.
Депутатите на ДПС в българския парламент отхвърлиха дори този елементарен акт на човечност - покой за душите на жертвите и съболезнования към потомците им, отбеляза Симеонов. Според него така ДПС свали окончателно своята маска и показа лицето на една мафиотска структура, за която времето върви назад.
„ДПС се намира доста назад във времето, някъде между мрачното и кърваво средновековие на Османската империя. Затова ПФ ще продължи борбата си ДПС да бъде извадено от властта. Защото ДПС е вредно не само за България и българския народ, но и за неговите наплашени избиратели. То е и заплаха за човечеството", добави Валери Симеонов.
Заслужава си да се припомни, че до решението, с което българският парламент призна масовото изтребление над арменците, се стигна трудно – както през годините, тъй като проект за такова решение е отхвърлян точно 10 пъти през последните 11 години – така и по време на самото пленарно заседание на 24 април т.г.
Процедурни хватки, наблюдавани от турски дипломати
Докато народните представители обсъждаха дали думата „геноцид“ да бъде оставена в декларацията, или да бъде заменена с „масово изтребление“, на балкона в залата на НС се появиха представители на турското посолство, влезли с пропуски, поръчани от ДПС.
Изненадващо в парламента се яви и Бойко Борисов, който по това време трябваше да е на визита в Румъния.
Българското правителство не може да направи нищо по-различно от това да признае масовото изтребление на арменците, заяви той пред журналисти след кратки консултации с председателя на НС Цецка Цачева и Радан Кънев (РБ).
„Това, което говорихме с колегите, че историята си е история, жертвите са си жертви и този ден трябва да бъде възпоменат в тяхна памет и не само в техните, но и на българските такива". Попитан защо се бяга от думата геноцид, Борисов отговори: „Казах много ясно масовото изтребление на арменците, това е българската дума".
Борисов демонстрира дипломатичност
В този си коментар Борисов ясно даде да се разбере, че с промяната на формулировката – масово изтребление вместо геноцид – се търси начин да се избегне влошаване на отношенията с Анкара. Премиерът в прав текст каза: "Винаги сме отчитали това, че на границата с Турция има проблеми" и като пример за такъв проблем даде износа на месо, което вече не можело да се търгува в Русия заради санкциите. Без да се споменава изрично, вероятно сред притесненията на управляващите е и заплахата Анкара да „отприщи” нова голяма бежанска вълна към България, тъй като в Турция към момента има над 2 милиона бежанци от Сирия.
На онези, които са склонни да спорят в каква степен понятията „геноцид” и „масово изтребление” са синоними, е редно да се припомни, че политиката е изкуство на възможното. В този смисъл приемането на тази декларация наистина е една голяма крачка, която дава възможност за нови стъпки в тази посока в бъдеще.
В същия този 24 април в Армения бе кулминацията на тържествените възпоменания за жертвите на геноцида от 1915 г. По този повод на посещение в Ереван бе българска парламентарна делегация, водена от заместник-председателя на Народното събрание Красимир Каракачанов (ПФ).
В речта си той направи аналогия с прогонването на тракийските българи от Одринска Тракия. Според депутата от Патриотичния фронт действията на Османската империя към християните на нейна територия са били насочени първо към българското тракийско население, после към арменците и завършват с малоазийските гърци, които са прогонени и избити от тогавашните власти.
„Християнските народи в Османската империя от началото на ХХ век са били подложени на унищожение. Практиката на Османската империя да прочисти християнския елемент от своята територия е добре планирана политика, а не инцидент, както се опитват някои политици и историци да обясняват”, заяви Красимир Каракачанов.
Сред дошлите в Ереван чуждестранни политици за участие в световния социално-политически форум „Срещу престъплението геноцид" и паметната вечер „Свят без геноцид” бяха президентите на Русия, Франция, Сърбия и Кипър, както и канцлерът на ФРГ Ангела Меркел.
Велизар Енчев гласува против
признаването на арменския геноцид
Независимият депутатът от Софийска област Велизар Енчев, избран с листата на „Патриотичен фронт – НФСБ и ВМРО“, е гласувал против признаването от Народното събрание на масовото изтребление на арменците в Османската империя през 1915-1922 г.
Оправданията му, че го е сторил заради подмяната на думата „геноцид“ от първоначалния текст на декларацията е неоснователна, тъй като тази дума произлиза от гръцки език и на български се превежда точно като „масово изтребление“.
Веднага след приемането на декларацията пък, депутатът не се изправи на крака, за да почете паметта на жертвите (над милион и половина арменци са избити от турските власти през злокобната 1915 г.). Той предпочете да остане седнал на мястото си, както направиха и изключените от ДПС депутати Муса Палев и Гюнай Хюсмен, с които дели една стая в парламента.
Откакто е напуснал групата на ПФ, Енчев гласува неведнъж против патриотичните идеи, в ущърб на националните интереси на България, заедно с протурската партия ДПС. Това не е първият случай, когато той влиза в съгласие и с депутатите на Лютви Местан. Така например Велизар Енчев бе против изграждането и удължаването на крайграничната ограда с Турция.
Декларация на 43-ото Народно събрание
"Изтреблението на арменците в Османската империя през 1915 - 1922 г. е идентифицирано с категорични исторически факти и автентични документи. Според хуманните традиции на българския народ и с поетите по ратификацията на документите на ООН задължения България разграничава историческото наследство на Османската империя и наследството на Република Турция и приветства диалог между Турция и Армения за окончателен ангажимент към историческата истина. Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България реши: Признава официално масовото изтребление на арменците в Османската империя и обявява 24 април за ден на възпоминание на неговите жертви".
Независимият депутатът от Софийска област Велизар Енчев, избран с листата на „Патриотичен фронт – НФСБ и ВМРО“, е гласувал против признаването от Народното събрание на масовото изтребление на арменците в Османската империя през 1915-1922 г.
