Такъв е резултатът от десетилетно сервилно поведение на България
Автор: Десант
Гласуването в българския парламент се извърши пред погледа на дипломати на турското посолство. Те бяха заели места на балкона, а няколко метра от тях бяха представители на нашата арменска общност. Хората на Анкара отказаха коментар. Малко по-рано се появи информация, че лично турският посланик Сюлейман Гьокче е опитал да осуети или смекчи вота на депутатите.
Натискът на Турция се официализира на 26 април, когато българското Външно министерство съобщи, че посланикът ни в югоизточната ни съседка Красимир Тулечки е бил “поканен на среща”, за да разясни нашата позиция.
“Турската страна изложи своите виждания, свързани със събитията, станали повод за решението на българския парламент, както и за начина и последствията от неговото приемане”, обясни ведомството на Даниел Митов.
Прилича на спявка и сплашване, нали?
Това поведение на Анкара не е изненадващо, след като дълги години тя се меси във вътрешните ни дела. Правеше го безнаказано и – следва да признаем – далеч по-успешно.
В края на октомври 2012 г. в Ямбол се случи нещо, което спокойно може да бъде определено като световен прецедент – Общинският съвет отмени своя декларация от 2010 г., с която бе признал арменския геноцид. Отмяната дойде след натиск на турски дипломати и бизнесмени.
Любопитното е, че недоволството дойде от управата на Одрин, която и сега изсипа заплахи върху Хасково. Двата български града са побратимени с турския. Още по-абсурдно е, че Хасково си навлече гнева на Одрин не заради осъждане на арменския геноцид, а просто заради решение да кръсти местен парк “Арменци”.
Прецедентът в Ямбол бе сътворен от общинарите на ГЕРБ. Те така и не дадоха обяснение какво наложи отмяната на собствената им позиция.
Без световен прецедент, но с още по-ярка демонстрация на сила Анкара се намеси и във Варна - спря преименуване на улици и местности. И отново се стигна до отмяна на взети решения.
Този път към коалицията ГЕРБ-Анкара се присъедини и БСП. Събитията се точиха цели две години (2012 г.-2014 г.) и протекоха така:
Съветник от малка партия предлага преименуването. ГЕРБ не са против, дори го гласуват. След това във Варна се срещат премиерите Бойко Борисов и Реджеб Ердоган, а ГЕРБ веднага започва да бие отбой. Няколко дни по-късно в града пристига и тогавашният посланик Исмаил Арамаз, който в дипломатичен, но еднозначен стил обявява, че е против преименуването.
Решението на съвета е замразено, а след месеци затишие отново е предложено и одобрено. Тогава областният управител Иван Великов (БСП) връща цялата сесия за презаглеждане. При новото гласуване преименуването не събира мнозинство.
Великов всъщност прави услуга на коалиционния партньор ДПС, а от хронологията се вижда и на кого още – на Турция. Тогава и преди Анкара успява не толкова заради себе си, колкото заради сервилната, страхлива и много често протурска политика на българските власти.
Намесата й във вътрешните ни дела е видима и при още много казуси – новините на турски език, щенията на Мюфтийството и т.н. Как няма да ни чувства като свой вилает, след като десетилетия наши управници се държат като васали?
Воля Около 15 български общини са признали арменския геноцид. Сред тях са Пловдив, Русе, Силистра и др. Подобни решения започнаха да се вземат в периода на тройната коалиция, като ДПС и турските дипломати у нас бяха яростно против. Няколко са градовете, сменили турски топоними, Анкара опитваше натиск и върху тях.
Най-голяма воля прояви Бургас. През 2008 г. Общинският съвет, оглавяван от Валери Симеонов, призна арменския геноцид, а по-късно местните турски топоними бяха сменени с български.
