Системата за разделно хранене разглежда храната като сбор от хранителни вещества, разделени на няколко групи съобразно техния химически състав. Целта им е ефективното съчетаване на продуктите с цел подобряване на храносмилането, намаляване на времето за тяхното усвояване и минимизиране на отпадните продукти и вредните вещества, получаващи се в резултат на катаболизма в човешкия организъм.
Разделното хранене се основава на съвместимостта или несъвместимостта на отделните видове храни и вредното за здравето съчетаване на някои от тях.
Основоположници на съществуващите сега методики за разделно хранене са д-р Уилям Хей и д-р Хърбърт Шелтън.
Според д-р Хей не трябва да се консумират едновременно белтъчини (протеини) и въглехидрати, тъй като за смилането на двете храни са нужни коренно различни условия – кисела среда за белтъчините и алкална за въглехидратите. Той препоръчва количеството на продуктите, повишаващи киселинността на кръвта (зеленчуци, повечето плодове, млякото) да бъдат 4 пъти повече в дневното хранене от продуктите, които увеличават киселинността на стомашния сок (всички животински белтъчини, повечето видове ядки, въглехидратите и цитрусовите плодове).
Системата за разделно хранене на д-р Шелтън принципно не се различава особено от тази на Хей. Според него, за да се преработят храните, богати на въглехидрати, е необходима алкална среда, а за белтъчините – солна. Смесването на несъвместими продукти, за чиято преработка са необходими различни храносмилателни сокове, забавя храносмилането и дори го влошава.
Двамата делят храните на три типа от гледна точка на степента на тяхното здравословно или не съчетаване. Те са съвместими, частично съвместими и несъвместими. Смесването на частично съвместими храни е добре да не се допуска, а комбинациите между несъвместимите са недопустими.
Далеч не всички диетолози обаче признават неоспоримата полза от разделното хранене. Проблемът главно е в това, че и двамата – Хей и Шелтън, не вземат изцяло предвид факта, че човешкият организъм във вековете на своето развитие е изработил свои системи за регулация, чрез които намалява или въобще неутрализира вредния ефект на несъвместимите според двамата храни.
Преимущества на разделното хранене
Първото и очевидно преимущество е голямата популярност на този метод на хранене, особено на системата на Шелтън, която е водеща в световен мащаб.
Благодарение на бързото преминаване през стомашно-чревния тракт там липсват процеси на ферментация и гниене, като по този начин значително се намалява интоксикацията на организма.
Една от безспорните ползи на разделното хранене е избавянето от излишните килограми – основно за сметка на стопяване на натрупаните мазнини по вътрешните органи.
Разделното хранене е особено добро за здравето при стомашно-чревните и сърдечно-съдови заболявания, предвид на това, че по този начин се намалява натоварването върху тялото.
Предполагаеми вреди
Основният аргумент на противниците на тази система е нейната изкуственост, от която като следствие се нарушава естественото храносмилане. Човек се е приспособил да приема и усвоява разнообразна, смесена храна. От тази гледна точка, ако продължително време се придържа към системата за разделно хранене, е възможно тази способност да изчезне и той да може да храносмила само отделни продукти.
Освен това в природата не съществуват продукти, състоящи се само от белтъчини, мазнини и въглехидрати. Освен основния си състав те съдържат и множество други полезни за човека вещества, които не биха попаднали в него, ако част от продуктите се ограничат или изключат от дневното хранене.
Така човек, който от малък е свикнал да консумира хляб с всички останали продукти, каквато е българската традиция например, при съблюдаването на диетата по системите на Шелтън и Хей може да продължава да изпитва глад, ако не включи този продукт в дневния си режим. А това довежда до преяждане и съответно до още повече проблеми със здравето.
Поради всичко това разделното хранене би следвало да се практикува единствено с лечебна цел и като добър метод за отслабване.
Практически съвети по Шелтън
1. Не трябва да се консумират едновременно кисели храни и полизахариди, каквато е скорбялата (нишестето). При комбиниране на хляб, картофи, ориз, макаронени изделия с кисели плодове или зеленчуци скорбялата остава непреработена.
2. Да не се приемат едновременно белтъчини и кисели храни. Съчетаването на месо, яйца, риба и т.н. със зеленчуци и кисели плодове забавя секрецията на ензима пепсин, участващ в усвояването на белтъчините. Поради това голяма част от тях остават непреработени, загниват и нанасят вреда на организма. От това правило изключение правят ядките и сиренето, тъй като те се разлагат по-бавно.
3. Вредна е едновременната консумация на мазнини и белтъчини. Мазнините пречат на преработката на белтъчините, защото потискат отделянето на стомашния сок. Затова растителните и животинските мазнини не бива да се приемат заедно с белтъчни храни – месо, риба, яйца и т.н.. освен ако това не става съвместно със зелени зеленчуци, които потискат негативния ефект.
4. Не е препоръчителна едновременната консумация на захари и белтъчини. Захарите се преработват не в стомаха, а в червата и когато трябва да „чакат“ разграждането на белтъчините в стомаха, започват да ферментират. Всички захарни изделия, включително мед и конфитюри, трябва да се ядат отделно, за да не се задържат в стомаха, а да преминават по-бързо в червата.
5. Никога едновременно скорбяла и белтъчини. Скорбялата се преработва в алкална среда, а белтъчините - в кисела и смесването им затруднява храносмилането. Затова хляб, картофи, ориз, макаронени изделия са несъвместими с месо, яйца, риба и т.н. От своя страна бобовите храни, които съдържат и белтъчини, и скорбяла, съответно не трябва да се смесват нито със скорбялни, нито с белтъчни храни.
6. Вредна е съвместната употреба на различните видове белтъчини. Затова не бива да се комбинират ядки и месо, ядки и яйца, мляко и ядки, месо и сирене и т.н. Не е вреден обаче приемът едновременно на два вида месо или два вида ядки.
7. Не трябва да се консумират заедно захарни изделия, сладкиши и сладки плодове със скорбялни храни (хляб и хлебни изделия), тъй като отново се получава процес на ферментация.
8. Не е препоръчителна съвместната употреба на различни видове скорбялни храни. Хляб, картофи, макарони не бива да се смесват.
9. Прясното мляко, за разлика от киселото, не е съвместимо с никакви други храни. Когато попадне в стомаха, то се пресича и изолира останалата храна от действието на стомашния сок. Особено неподходяща е комбинацията на мляко с хляб и тестени изделия, каквато е родната традиция. Поради това най-удачно е то въобще да се изключи от дневното меню.
10. Не трябва да се съчетават дините и пъпешите с други храни, например с хляб и сирене, както често става у нас. Приемани поотделно, двата плода са изключително полезни, но съвместно с други храни затормозват храносмилането и образуват газове.
11. Десертите след хранене са противопоказни. Обикновено това са различни сладкиши, сладолед, сладки плодове и др. Те обаче пречат на нормалното усвояване от организма на приетата преди тях храна.
