Комисия на Народното събрание отхвърли на 13 май проекта за декларация на „Патриотичен фронт – НФСБ и ВМРО“, с която се признава и осъжда
Автор: Десант
масовото изтребление на българи в Османската империя по време на турското робство и етническото прочистване на българския народ през периода на борбите за освобождение на македонските и тракийските българи през 1903-1922 г. С документа родолюбивата коалиция настояваше 17 май да бъде обявен за ден на възпоминание и почит към хилядите жертви на османската власт.
„Неприемането на декларация от парламента, с която да се отдаде справедливост на Баташкото клане, е едно черно петно върху българския парламент. Нашата декларация рано или късно ще мине през комисия и ще влезе в пленарна зала. Тогава ще се преброим българите.
Жертвите на Баташкото клане са бранили имуществото, децата си и човешкото си право на свобода. Всички добре знаем от историята, че цялата отговорност носи турската държава. Трябва да се почитат жертвите и да се казва истината“, категоричен бе лидерът на „Национален фронт за спасение на България“ и председател на парламентарната група на ПФ Валери Симеонов.
С текста на декларацията патриотите призовават народните представители да признаят, че Османската империя е водила последователна политика на унищожаване на българската нация с насилствени методи. Основните от тях са ислямизацията, кръвният данък, еничарството, политическите и икономически репресии, дискриминация чрез закони, гарантиращи обезправяването на българския етнос в полза на другите народности на империята.
Връх в насилието и издевателствата в този период е потушаването на Априлското въстание през 1876 г., когато хиляди православни българи, които не се подчиняват и противопоставят на поробителите, са безмилостно избити само заради етническия си произход и изповядваната от тях религия. Жертвите, дадени през Априлската епопея, надхвърлят 40 хиляди души. Най-яркият пример за това масово изтребление е Баташкото клане, при което загиват над 5000 човека.
Към мотивите на декларацията патриотите добавят и периода 1903-1922 г., когато по отношение на мирното българско население в Македония, Одринска и Беломорска Тракия също е провеждана политика на изтребление. Тогава над 100 000 души са били избити, а близо милион са изоставили имуществото и домовете си, за да търсят спасение в България.
Благодарение на тогавашната група на независимите (сега НФСБ) през 2008 г. Бургаският Общински съвет е приема декларация, признаваща геноцида над българския народ. Тя беше подкрепена от всички политически сили в местния парламент, с изключение на протурската ДПС. По примера на Бургас, подобни декларации са приети в други градове на страната.
Родолюбците припомнят, че масовите насилия над българите през Априлското въстание са предвестник на геноцида над арменците в периода 1915-1922 г., когато загиват над милион и половина души. Масовото им изтребление от властите в Османската империя бе признато от Народното събрание по инициатива на Патриотичния фронт на 24 април.
