Валери Симеонов: Законът за НСО обслужва политическата върхушка

Автор: Анна Александрова

Вударно темпо и с решаващата подкрепа на ДПС там, където интересът клати феса, Народното събрание прие в сряда на първо четене пакет от много важни закони, пряко свързани с националната сигурност – до един подготвени, така да се каже, под редакцията на Цветан Цветанов, който е и техен вносител от името на ПГ на ГЕРБ.

Става дума за дълго очаквания рамков Закон за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност, вървящ в комплект със закони за Националната разузнавателна служба (цивилното разузнаване), служба „Военна информация” (военното разузнаване) и Закон за Националната служба за охрана (НСО), превърнал се всъщност в ябълката на раздора.
Както и в повод за формирането на поредното плаващо мнозинство ГЕРБ-ДПС-АБВ, въпреки че гласът на разума звучеше дори в някои от изказванията на депутати от ГЕРБ, като Методи Андреев например.

Ако този пакет от закони трябва да бъде резюмиран в едно изречение, то важното е да се каже, че НСО остава мегаструктура с мегабюджет – нещо като държава в държавата, цивилното разузнаване вече няма да е на подчинение на държавния глава, а на премиера, а президентът на практика става негов съветник в Съвета по национална сигурност към Министерския съвет, чрез участието в съвета на двама свои представители. И както вече стана дума, най-много и най-разгорещени дебати предизвика проектозаконът за НСО.
„Чрез закона за НСО се прави опит да се извърши нещо невъзможно, а именно – да се узакони нещо незаконно“, заяви от парламентарната трибуна съпредседателят на ПГ „Патриотичен фронт – НФСБ и ВМРО” Валери Симеонов в хода на дебатите по проекта, представен от Цветан Цветанов.

По думите на Валери Симеонов, за целия период на съществуването си НСО не се е подчинявала на никакъв закон, а само частично на някаква наредба. „Службата НСО е работила извън закона и бих казал над закона“, заяви Симеонов, като допълни, че ако погледнем черната статистика, може да се каже, че тази служба е работила противозаконно.

Симеонов изтъкна, че след като е прочел закона за НСО, не му е станало ясно как ще се формира бюджетът на службата занапред, дали той ще остане 40 милиона или не, както и дали в НСО ще работят цели 1200 души.
„При такива неясни регламентирани състав, правомощия, задължения и бюджет, стои въпросът има ли нужда от отделна служба с регламентиран закон и не е ли редно тя да бъде част от полицията?”, попита Валери Симеонов.
Съпредседателят на ПГ на ПФ не скри, че лично него го дразни нарушаването на правата на българските граждани, прозиращо в членове на закона, и смята, че този закон е антидемократичен.

„Не мога да разбера защо лицата, които задължително трябва да бъдат охранявани, да не могат да се откажат от това”, каза още Валери Симеонов. Депутатът изтъкна, че ПГ на ПФ няма да подкрепи предложения законопроект, защото новите промени в сектор „Сигурност“ обслужват една капсулирала се, самозабравила се и съществуваща извън законите служба.
От Реформаторския блок също бяха пределно остри в критиките си към проектозакона за НСО и апелираха той да не бъде приеман.

„Днес ние трябва по собствената си съвест, всеки за себе си, а не по партийно решение и партийна повеля, да отговорим пред избирателите си за какво харчим 40 млн. лв. народна пара годишно - дали ги харчим за охраната и за сигурността на 7 млн. български граждани, или за няколкостотин привилегировани лица; дали националната сигурност е привилегия на малцина, или националната сигурност е грижа за сигурността на всички?”, изтъкна в изказването си съпредседателят на РБ Радан Кънев.

Той добави, че неговият призив е да не бъде подкрепян закон, който като обхват прави разделение между охраната на обикновения човек и привилегировани хора, и който като военизирана структура, отделна от тази, която се бори с принципната заплаха от тероризъм, всъщност е характерен за мракобесни режими – такива, какъвто беше режимът на Тодор Живков в България.

Депутатът от ГЕРБ и бивш председател на Комисията по досиетата Методи Андреев също се усъмни в необходимостта първите хора в държавата да бъдат охранявани от толкова мощна и при това военизирана служба и настоя да бъде по-ясно регламентирано кои държавни лица да бъдат пазени от НСО. Според него това е служба за сигурност и тя трябва да бъде по-скоро с профил на антитерористична служба, която да елиминира заплахите за пазените лица.

„Трябва да се премахне и възможността едно лице, което дълги години не е в законодателната власт, да продължава да бъде охранявано от службата“, каза Методи Андреев и попита защо НСО продължава да охранява Ахмед Доган.
Между другото, в предлагания законопроект за НСО присъстват и доволно странни привилегии за служителите й – например правото на 7-дневен платен отпуск при сключване на брак. Което също напомня за отречената соцпрактика в равенството на правата и задълженията някои да са по-равни от другите…

Самият факт, че 25 години са функционирали тези структури, значи са необходими, заяви в отговор на критиките председателят на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов. Той изтъкна, че всяка една парламентарна група, с изключение на Патриотичния фронт, е участвала и се е възползвала от всичко, което го има днес, а НСО функционира и към настоящия момент, което означава, че е изпълнила функционалната си система (може би задача, а не система? б. а.).

На свой ред депутатът от „БСП Лява България” Атанас Мерджанов заяви, че това е закон, написан от НСО за НСО и определи целта на законопроекта като узаконяване на начина на работа на службата и бетониране на статуквото.
По съвсем друг начин оцениха проекта от ДПС. „Похвално е, че след 25 години дейността на толкова важна служба в държавата ще получи законова регламентация на своята дейност”, заяви от парламентарната трибуна Камен Костадинов. Той нарече законопроекта „завършен продукт на дълга дискусия”, в който са материализирани усилията на много народни представители в доста дълъг период.

В крайна сметка с гласовете на 106 депутати от ГЕРБ, ДПС, БДЦ, АБВ и двама независими депутати парламентът прие на първо четене първия от 25-години насам закон, уреждащ дейността на НСО. Против гласуваха 11 народни представители, а 30 се въздържаха.

Националната разузнавателна служба става агенция

Със 112 гласа „за", 4 – „против" и 5 - „въздържал се" депутатите приеха на първо четене предложения от ГЕРБ законопроект за Държавната агенция „Разузнаване", а отхвърлиха проекта на бившия шеф на НРС ген. Атанас Атанасов, който днес е депутат от Реформаторския блок.
С трансформирането на цивилното разузнаване в държавна агенция то престава да е подчинено на президента и става част от изпълнителната власт, на пряко подчинение на премиера.

Държавна агенция „Разузнаване” ще се ръководи от председател, който се назначава с указ на президента по предложение на МС за срок от 5 години.
Вносителите от ГЕРБ са на мнение, че подготвеният законопроект е в пълно съответствие с практиката на страните членки на ЕС и на НАТО и ще спомогне за цялостното ясно регламентиране на дейностите и компетенциите на държавните органи в сферата на националната сигурност. В приетия на първо четене закон изрично е посочено, че на ДА "Разузнаване" не се поставят задачи от вътрешно-политически характер.

При представянето на проекта Цветан Цветанов изтъкна, че и занапред ще се спазва утвърдилият се принцип, че на председателя на Народното събрание, президента и министър-председателя се предоставя еднакъв обем от информация, а при набирането й Агенцията ще може да използва специални разузнавателни средства.

ПФ подкрепи закона за военното разузнаване

„От Патриотичния фронт ще подкрепим този законопроект и оценяваме положително основните моменти в него”, заяви по време на дебатите Милен Михов. Депутатът обяви, че между първо и второ четене патриотите ще направят поправки, регламентиращи по-тясно взаимодействие между шефа на военното разузнаване и началника на отбраната, който е най-висшият военен.
От ПГ на ПФ ще настояват и за промяна в записаните в закона изисквания за квалификацията на началника на служба „Военна информация”.

Проектът на ГЕРБ предвижда директорът на военното разузнаване и заместниците му задължително да имат 10 години стаж в сферата на националната сигурност или въоръжените сили, да имат достъп до секретна информация с ниво "Строго секретно", да не членуват в политическа сила, да са с магистърска степен, с българско гражданство.
По време на дебатите възникна спор по назначаването ден по-рано на бившия служебен вътрешен министър и бивш депутат от ДСБ Йордан Бакалов за ръководител на "Военна информация".

Ангел Найденов от БСП Лява България определи това назначение като провокативно, тъй като не съответства поне на три пункта от написаното в законопроекта, вкл. на изискванията за стаж и политически неутралитет. Освен това Найденов припомни, че самият Бакалов преди време е искал да закрие военното разузнаване като неефективна служба, а сега я оглавява.

Милен Михов от ПФ обяви, че между първо и второ четене ще поставят въпроса за квалификацията, защото смятат, че ръководителят на военното разузнаване трябва да е военен разузнавач от кариерата, а 10 години опит не е достатъчен.
„Подхождаме към този дебат не въз основа на сега заемащия тази длъжност и политически пристрастия”, уточни Милен Михов.

В дебатите по проекта депутатът Атанас Атанасов от РБ изтъкна, че така, както е записано, служба „Военна информация” ще е с по-голям кадрови състав и ще използва по-голям финансов ресурс за своята дейност от цивилното разузнаване, което е недопустимо. Според Атанасов не е рационално и занапред България да разполага с две разузнавателни служби – цивилна и военна, тъй като издръжката им е твърде скъпа и по-рационално е да се върви към създаването на единна разузнавателна служба.
Законопроектът на ГЕРБ за военното разузнаване бе подкрепен от 110 депутати от всички парламентарни група, като само четирима гласуваха „против”.

Рамковият закон предизвика спорове, но събра подкрепа

Всъщност този бурен парламентарен ден, в който депутатите дори удължиха работното си време до приемането на пълния пакет от закони, започна с обсъждането на рамковия закон и завърши с гласуването на закона за НСО.
Законопроектът за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност се определя от вносителите като рамков, защото в него са посочени също правомощията на Народното събрание и на гражданското общество, като целта е да се регламентират структурата, задачите и дейностите не на цялата система за национална сигурност, а само на тази част от нея, която е пряко ангажирана със защитата на националния интерес.

Вносителите посочват, че законопроектът регламентира дейности от изключителна национална компетентност и не касае правото на Европейския съюз.
В проекта на закона съществено внимание е отделено на Съвета по сигурността, който е определен като консултативен и координационен орган към МС с основна задача да подпомага правителството при осъществяване на общото управление и министър-председателя при осъществяване непосредственото управление на системата за защита на националната сигурност.

Председател на съвета е премиерът, а членове - някои от министрите, началникът на отбраната, главният секретар на МВР, ръководителите на служби от системата за защита на национална сигурност, както и двама представители на администрацията на президента, изрично определени от него с указ.
"Предвижда се президентът, когато има желание, да участва в заседанието", каза Цветан Цветанов при представянето на законопроекта.

Независимо от критиките, на които бе подложен, законът бе одобрен на първо четене с подкрепата на 114 депутати от ПГ на ГЕРБ, ДПС, РБ, ПФ, БДЦ, АБВ и един от независимите.  „Против” гласуваха 32 народни представители от БСП Лява България и „Атака”.


В категории: Политика , Горещи новини