Патриотите почетоха жертвите на турския геноцид в Българово
Лидерът на НФСБ Валери Симеонов (вдясно) и зам.-председателят на патриотичната организация Валентин Касабов поднесоха венец от името на партията пред костницата на църквата „Св. Атанасий” в Българово
22 Май 2015, Петък
Представители на „Патриотичен фронт – НФСБ и ВМРО“ поднесоха венци пред
костницата на църквата „Св. Атанасий”, в която зверски са били избити над 400 души
Автор: Десант
На 17 май – денят, в който се отбелязва турският геноцид над българския народ, представители на „Патриотичен фронт – НФСБ и ВМРО“ почетоха паметта на многобройните жертви на поробителите.
Лидерът на „Национален фронт за спасение на България“ и председател на парламентарната група на ПФ Валери Симеонов, депутатите Валентин Касабов и Христиан Митев, общинските съветници Георги Дражев и Ангел Божидаров, заместник-председателят на „Средна европейска класа“ Константин Бачийски, журналисти от телевизия СКАТ и вестник „Десант” поднесоха венци и цветя пред костницата на църквата „Св. Атанасий” в град Българово.
Преди 137 години на това място зверски са избити над 400 християни – българи и гърци, сред които и много деца, затова и градчето е известно като „Втория Батак“.
„17 май 1878 г. е дата, която е сред най-важните страници на българската история. Генезисът на тези трагични събития е още от Априлското въстание. Дадените хиляди свидни жертви на турската тирания не трябва да бъдат забравени, защото благодарение на тях я има днес България, има го и нашият народ“, заяви Валери Симеонов.
Той припомни, че през 2008 г. Общински съвет – Бургас, по инициатива на тогавашната група на Независимите (сега НФСБ), е приета декларация, признаваща геноцида над българския народ. Тя беше подкрепена от всички политически сили в местния парламент, с изключение на протурската ДПС.
По примера на Бургас подобни декларации са приети в други градове на страната. Затова и в началото на май народните представители от Патриотичния фронт в началото на май внесоха в Народното събрание проект за декларация, която предлага 17 май да бъде обявен за ден за възпоменание на жертвите по време на голямото изтребление на българи в Османската империя и на падналите в Руско-турската освободителна война.
Документът признава и осъжда етническото прочистване на българския народ през епохата на турското робство (1396 – 1878 г.) и през периода на борбите за освобождение на македонските и тракийските българи през 1903-1922 г. Инициатива на родолюбивата коалиция бе отхвърлена от комисия на Народното събрание в края на миналата седмица. „Приемането на този документ е повече от наложително, защото продължават опитите да заличат историята и родовата памет на българската нация. Патриотичният фронт многократно е алармирал обществото, че определени преподаватели в училищата и университетите се опитват да подменят фактите от българската история. Така те промиват съзнанието на младото поколение“, подчерта заместник-председателят на НФСБ Валентин Касабов.
Потресаващата история за зверски избитите българи в църквата „Св. Атанасий” започва в последните дни на Руско-турската война. Хрониките разказват, че около 1 февруари 1878 г. тълпи черкези и татари бягат в пълно безредие и паника от настъпващите руски войски към пристанището в Бургас, за да отпътуват за Цариград.
Отстъпвайки, те палят и рушат по пътя си селищата, през които преминават. Башибозуците атакуват и прочутото със своите богати жители село Уруменикьой (днешно Българово). Уплашени от издевателствата над християнското население, около 400 души се укриват в църквата „Св. Атанасий”, където започват неравна борба с насилниците.
Две денонощия обсадените прекарват в храма, а на третия ден местни хора от заможни фамилии плащат голям откуп, за да бъдат освободени всички. Когато отварят вратите и християните излизат, разярените черкези обаче започват масово клане и избиват всички.
Между труповете оцелява само едно момче, което по-късно разказва за разигралата се трагедия. Подробностите за нея се предават от уста на уста между жителите на Българово. Трагедията остава известна в историята като „второто Баташко клане”.
На 4 февруари „летящият отряд” на полковник Александър Лермонтов освобождава градчето в близост до Бургас. Руските воини намират в двора на храма в Българово около стотици съсечени трупове на мъже, жени и невръстни деца.
Потресен от зверствата, военачалникът се разпорежда военни свещеници да отслужат заупокойна молитва, след което загиналите от турския ятаган са погребани в общ гроб. Месец по-късно Санстефанският мирен договор слага край на войната и носи освобождението на България, но християните от Българово не го дочакват. През 1997 г. при строителни работи около храма работници се натъкват на зловеща находка. Целият двор на църквата се оказва застлан с тленните останки на избитите християни. По-късно е построена костница в двора на храма, в която са събрани костите на мъченически загиналите българи.
Със съдействието и финансовата подкрепа на НФСБ и на телевизия СКАТ в двора на храма в момента се изгражда 11-метрова камбанария, в която ще бъдат преместени костите на мъчениците.
