Премиерът Борисов призна, че исканията на ПФ са основателни, подкрепя мерки срещу предизборното преселение
Автор: Анна Александрова
Погледнато формално всичко е нормално, погледнато нормално – всичко е формално. Този стар афоризъм като че ли твърде точно обобщава развитието на нещата малко повече от четири месеца преди местните избори, за които вече е ясно, че ще се проведат на 25 октомври.
В сряда, в обръщение към народа, президентът Плевнелиев обяви тази дата и коментира внесеното от него часове по-рано предложение до Народното събрание заедно с вота да се проведе и референдум за промени в изборните правила.
В което, разбира се, няма нищо лошо, освен това, че на практика се узаконява отлагането на изборните реформи, за които настоява Патриотичният фронт (ПФ).
А тези реформи бяха и част от споразумението между ПФ и ГЕРБ, дали възможност за съставянето на второто правителство на Бойко Борисов и условие този кабинет да се ползва с подкрепата на парламентарната група, водена от Валери Симеонов и Красимир Каракачанов.
Както е известно, системното и методично нарушаване на това споразумение принуди Патриотичния фронт да постави 7 условия, без чието изпълнение правителството ще се лиши от подкрепата на петата по големина парламентарна група.
Важно е да се отбележи, че в парламентарния блиц контрол през седмицата премиерът и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов призна в прав текст, че исканията на ПФ, които му бяха официално връчени от Валери Симеонов, са основателни и е готов да поеме отговорност за изпълнението на петте от тях, касаещи изпълнителната власт:
Гърмен, битовата престъпност, защитните съоръжения по границата ни с Турция, прекратяване на злоупотребите в енергетиката, определени нормативи за износа на дървесина.
Валери Симеонов се обърна към Бойко Борисов с въпроса: „Ще поемете ли ангажимент, вие, като премиер, за спешното решаване на тези пет сериозни проблема".
„Поемам отговорност", веднага отговори премиерът.
И увери Симеонов, че заедно с вицепремиера Румяна Бъчварова са разгледали исканията на Фронта и те влизат не само в подписаното споразумение, но и са приоритет на кабинета.
За съжаление настояването правителството да предприеме решителна борба с битовата престъпност бе последвано от жестоко убийство на ученик, извършено посред бял ден в столичната Борисова градина.
На фона на този трагичен инцидент звучат повече от нелепо приказките за противодействие на уличната престъпност чрез поставянето на видеокамери и повече лампи в парка, както и където и да е другаде.
Конфликтът в село Гърмен продължава да тлее, запазвайки своя взривоопасен потенциал. А последвалата акция на МВР и НАП в градчето Игнатиево срещу цигански барони, забогатели от джебчийство, покровителствано и от полицаи, остава горчивия привкус за закъсняла и традиционно шумна пиар акция в познатия стил „МВР пикчърс” (още по темите Гърмен и Игнатиево на стр. 13). Не закъсня и пореден случай на бебе, малтретирано до смърт от родителите си – цигани.
Анулиране на нереалните адресни регистрации
Стъпка в правилната посока обаче е решението на Бойко Борисов ГЕРБ да подкрепи предложението на БСП да бъдат анулирани адресни регистрации, извършени преди изборите.
Сигналите за подобни случаи зачестиха в малките общини преди местните избори, като според депутатката Мая Манолова и някои анализатори, става дума за „предислоциране” на повече от 100 000 избиратели, при положение, че на местни избори в малките селища и 10-20 гласа могат да променят изборния резултат.
„Не виждам защо в парламентарната група на ГЕРБ този текст да се оспорва и да не се приеме. Това, че се внася от госпожа Манолова, не значи, че ние трябва да вървим на инат към нещо, което безспорно е правилно”, заяви Борисов от парламентарната трибуна. Премиерът увери, че още преди седмици е възложил на министъра на вътрешните работи Румяна Бъчварова да провери местата, където има струпване на регистрации на хора и вече са изпратени проверки на всички такива адреси.
По думите му безспорно такава регистрация е недопустима, тъй като е ясно, че на един адрес като има 40-50 човека, те не живеят реално там и не това е целта им. Борисов обеща след съответните проверки подобни адресни регистрации да бъдат анулирани.
Премиерът говори и за възстановяването на падналата на места ограда по границата с Турция, както и за нейното удължаване, което е друго от седемте искания на Патриотичния фронт.
Тук перспективите не са никак добри, тъй като стана ясно, че почти половината от изграденото защитно съоръжение е повредено и буквално е подпряно, за да не падне, а новата ограда ще бъде строена с изискването да има същата себестойност, което може би предопределя и нейното качество.
Втори опит за допитване до народа
В своето обръщение към народа президентът Росен Плевнелиев съобщи, че съгласно Конституцията на Република България е внесъл в 43-то Народно събрание предложение да бъде прието решение за произвеждане на национален референдум със следните три въпроса:
Подкрепяте ли част от народните представители да се избират мажоритарно?
Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и националните референдуми?
Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?
Държавният глава изтъкна, че за втори път сезира парламента с предложение за произвеждане на национален референдум по изборни права на българските граждани. По думите на Плевнелиев, въпреки че 42-рото Народно събрание не пожела да чуе волята на българските граждани по този въпрос, през изминалата година сме свидетели на интензивен и богат на аргументи дебат в обществото.
„Нашите сънародници искат да бъдат активни участници в процесите на взимане на решения в държавата, като се произнесат по съществени въпроси за това как функционира българската демокрация и изборният процес. Народът се отнася критично към състоянието, в което се намира българската политическа система, като посочва несъвършенствата на демократичния ред”, изтъкна президентът.
Той подчерта, че през последните години сме свидетели на опасен процес на делегитимация на институции, на партии и, за съжаление, на политическата система като цяло. Според държавния глава, част от причините се коренят именно в загубената вяра, че всеки гражданин е важен, че всеки може с гласа си да промени държавата и че родната демокрация предоставя възможност на гражданина да участва пряко във вземането на решения.
„Изборното законодателство беше често променяно в годините на прехода. За съжаление, много от тези промени отразяваха вижданията на една или друга управляваща политическа сила, отблъскваха другите, генерираха противоречия и като ефект обществено недоверие”, констатира Плевнелиев в своето обръщение. Президентът изтъкна, че предлага този референдум, защото няма нищо по-естествено от това да попитаме българския гласоподавател по какви правила иска да излъчи своите представители.
„Досега нямаме дори два последователни избора по едни и същи правила. Надявам се това да се промени”, каза още държавният глава.
Само ден след неговото предложение за общонационалното допитване, в четвъртък депутатите се заеха да разгледат шест законопроекта, които предлагат промени в Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, по-известен като Закона за референдумите.
В крайна сметка и след дълги дебати народните представители подкрепиха на първо четене единствено предложението на ГЕРБ да се даде възможност и на живещите в чужбина българи да гласуват на референдуми. Взето бе решение и да се уреди правно въпросът за провеждането на избори и референдум 2 в 1.
Предвижда се президентът да определя датата за произвеждане на национален референдум след посочените в ал. 1 срокове, когато в едногодишен срок от датата на обнародване на решението на НС предстоят избори. В този случай националният референдум и предстоящите избори се произвеждат на една и съща дата.
Позицията на Патриотичен фронт
Изборите 2 в 1 ще усложнят гласуването, коментира председателят на ПГ на „Патриотичния фронт" Валери Симеонов, след което даде ясно да се разбере, че не подкрепя два от въпросите в референдума, предложени от президента.
„Трябва да има задължително гласуване, този въпрос ще го подкрепим, но останалите - по-скоро не", каза Симеонов и разкритикува исканията част от депутатите да се избират мажоритарно, както и въвеждането на електронно гласуване.
„Смятаме, че България не е на това ниво на демокрация, че да избира мажоритарно когото и да било, а и мажоритарното гласуване не работи у нас. Видяхме на предните избори - нищо не се случи. Влязоха хора, световно неизвестни", обясни Симеонов. И допълни, че никой не може да си спомни сега името на избраните мажоритарно депутати, което е доказателство, че и те са партийно избрани.
„По въпроса за електронното гласуване също сме скептични, че може да бъде провокирана цялата защитна система на интернет пространството и вечерта да се окаже, че нямаме избор. Какво правим тогава, след като няма да има и бюлетини, по които след това да проверим кой как е гласувал?", запита Валери Симеонов. След което допусна, че е възможно като алтернативен вариант да подкрепи гласуването по интернет, за българите, живеещи в чужбина, но само за страните от Европейския съюз.
„Питайте президента Плевнелиев какво значи част от народните представители да бъдат избирани мажоритарно. Аз не мога да отговарям за неговите фантазии. Мажоритарно - пак ще се гласува за партии", каза още Валери Симеонов в коментар пред радио "Фокус".
