Или какво точно цели Георги Кадиев с предложението за агитация на турски
Автор: Илияна Христова
Георги Кадиев вече получи прякор – независим депутат за права и свободи. Всъщност със скоби върху отрицателната частица, т. е. (не)зависим. Всеки момент парламентът трябва да разгледа предложението му за промяна в Изборния кодекс с един единствен текст – да се позволи агитация на чужд език. Разбирай – турски.
Какъв ли мотив може да има човек, който внася проект за поправка на закон, състояща се от едно изречение (явно според него всичко друго в Кодекса е наред)? Какво ли може да цели, след като инициативата му идва навръх напрежението в Гърмен?
Какво ли преследва, след като самият той преди 2 години е гласувал против агитацията на майчин език? Естествено, нищо хубаво не цели.
Кадиев изтъква все смешни мотиви. Той твърди, че поправката не се отнасяла за турския, тъй като на местните избори у нас в Габровско се кандидатирали англичани. Но и добавя, че много се притеснявал за орязваните права на турците (кои точно?).
Предложението му надяна маската „Да не даваме насила кауза на ДПС”. Но още на другия ден ДПС поде „каузата му”. Лютви Местан й се зарадва, а още повече - депутатът Хюсеин Хафъзов, който неведнъж е провокирал етническия мир в България.
От няколко години социалистът Кадиев води самостоятелна от БСП политика. Два пъти партията го издига за кмет на София, той се проваля, а за “благодарност” подема каквито си поиска инициативи – основно в електронните мрежи, с цел модерното простолюдие да го харесва.
Така стана и сега. Този път обаче БСП започна да обсъжда наказание. В отговор Кадиев очаквано зае във „Фейсбук” героична поза на онеправдан – „Другари, изключват ме!”. И изсипа нови дози „мъдри” обяснения - колко непопулярна, но правилна била идеята му.
Всичко, което той заявява, е нелепо и смешно – англичаните от Габрово може да агитират на английски, но помежду си; на публични прояви ще агитират на български, разбира се. А може ли британецът от Габрово да агитира на английски и да се надява да стане кмет или общински съветник – естествено, че не, трябват му български език и български гласове. Представяте ли си във Франция милионният арабски етнос да бъде убеждаван на друг език, освен френски, макар мнозина от емигрантите да са пристигнали току-що и да не го знаят.
„Мартин Шулц от ПЕС идва у нас да говори на митинг на евроизборите, представяте ли си да го прави на български?” – това е последният, „най-тежък” аргумент на Кадиев. Пак нелепо – Шулц не е български гражданин. Местан и Хафъзов обаче са.
За самите български турци е обида да не им се говори на български.
Българските турци, които впрочем са прекрасни наши граждани, знаят отлично езика на родната си държава. Никой не им пречи да упражняват майчиния си у дома, а реално – и в учреждения. Кадиев обаче пренася този изкуствен въпрос и в полето на политическата агитация, наливайки вода в мелницата на етническото противопоставяне, т.е. на ДПС. Въпросът е защо го прави? Той, изглежда, наистина се е устремил към самостоятелна политическа кариера и е възможно отсега да търси нови покровители.
Но има и второ обяснение. То не е свързано с ДПС. Преди два месеца БСП въведе правило, според което кандидати за кмет, провалени два пъти, нямат право да се състезават отново. Кадиев кресна в социалните мрежи, че решението било специално заради него (да му попречи за нова номинация), макар БСП да нямаше никакво намерение да го натрапва трети път в София.
Очевидно е, че един талантлив цирков артист неуморно си търси публика.
