Редки скъпоценни камъни и гигански кварцови минерали напускат за първи път НМ „Земята и хората“ в София, за да блеснат край морския бряг
Автор: Диана Славчева Снимки: Авторът
Със своята загадъчност и изящно геометрично съвършенство кристалите вълнуват човешкото въображение от най-стари времена. Предците ни от древността са ги смятали за ангелско творение или са мислели, че са направени от духове, които живеят под земята. Ами как иначе, като наистина най-красивите минерали всъщност произлизат тъкмо от недрата на синята ни планета.
Със сигурност няма владетел, чиито скиптър и корона не са украсени с най-редките скъпоценни камъни. Почти няма приказка, в която да не се говори за несметни съкровища. И може би не съществува дете, което да не си е представяло как открива цял сандък с такова бляскаво богатство. Даже не е задължително това да стане на необитаем остров или в тайна пещера, в която се влиза със „Сезам, отвори се“. Защото днес едни от най-атрактивните и уникални образци от тези величествени творения на майката природа може да се видят зад музейните витрини – така, както като талантлив ювелир тя ги е създала.
Тези дни в Бургас правят премиера едни от най-разкошните експонати, с които може да се похвали Националният музей „Земята и хората“ в София. Много от кристалите и скъпоценните камъни, представени в лятната изложба „Съкровищата на Земята“, подредена в зала „Александър Георгиев – Коджакафалията“ в Морското казино, за първи път напускат столичната експозиция.
„Това е 38-та ни гостуваща изложба, но за първи път може да се каже, че тя „излиза“ на национална сцена. Защото в Бургас се завърнаха младите хора и туристите. Затова и 90 процента от експонатите, показани тук, излизат за първи път от нашия музей – изтъква директорът на НМ „Земята и хората“ Чавдар Начев.
Сред съвършените каменни шедьоври, които за първи път биват показвани извън София, изпъкват няколко впечатляващи с размерите си кварцови кристали. Тези гиганти от минералното царство са на потресаваща възраст от 200 милиона години, а най-тежкият от тях е цели 300 килограма. Тяхната „родина“ са рудните полета на Бразилия, като до „Земята и хората“ са достигнали като подарък от българина емигрант Илия Делев.
Аметистите не са непознати у нас. В Родопите се срещат находища с този нежен виолетов кварцов камък, който задължително украсява пръстените на епископите. Но изложената в Бургас аметистова друза е с изключително рядко срещана наситена багра, която е известна като кралски пурпурен цвят и символизира благородството.
За първи път пред публика се показват и няколко уникални кристала с произход от Афганистан, които досега са се пазели ревностно във фондовете на Националния музей в столицата. Най-колоритният от тях е турмалинът, който смайва с палитрата си от най-разнообразни разновидности в розово, червено, зелено, синьо и многоцветно оцветяване във всички багри на дъгата.
Смарагдите, популярни още и като изумруди, заемат привилегировано място сред скъпоценните камъни. Образците от тях, които блестят в бургаското Морско казино, са намерени в Урал и са от същото находище, откъдето са добити най-красивите екземпляри от тази вариация на берила, които са използвани за направата на бижутата на руската императрица Екатерина ІІ. Показан е и най-големият български смарагд, който се пази в музей, както и един от най-висококаратовите скъпоценни камъни, намирани в България – един прелестен аквамарин.
В България са известни две находища на изумруди – Урдините езера в Рила и при с. Югово в Централните Родопи. Рилските смарагдови залежи са обявени преди 30 години за първия български защитен минераложки природен обект.
Истински природен феномен е съвършеният цитрин, тежащ 7,8 килограма или общо 37 500 карата, добит от бразилска мина. Жълто оцветеният перфектно прозрачен и без никакви дефекти кристал, изложен в морския град, също за първи път се експонира извън музея в София. Както отбелязват специалистите от „Земята и хората“, в природата цинтринът се среща изключително рядко, а кристал с такива качества като този във витрината на бургаското Морско казино минава за природен феномен.
Няма как изложба на скъпоценни камъни да мине без краля на минералното царство – диамантът. Това възможно най-твърдо творение на природата е несъмнено „гвоздеят“ на всяка една подобна колекция. В Бургас може да се види както брилянт в естествената си „майчина“ среда – кристализирал върху парче кимберлитова скала, така и обработени диамантени камъни, украсяващи комплект обеци и пръстен, изработени в началото на ХХ век във Варна от местен ювелир. Тези бижута са оценени общо на близо четвърт милион лева.
Но диамантите не са само безцветни. От тях може да се срещнат, макар и много рядко, и екземляри в различни цветове, които имат още по-висока стойност. Че те са изумително красиви, може да се убеди всеки посетител на изложбата край морето, тъй като в нея са показани и уникални цветни брилянти. Огненочервените рубини също присъстват за разкош – и в естествен вид, и обработени. За тях е известно, че най-търсени са тези с цвят на „гълъбова кръв“.
И като говорим за „Съкровищата на Земята“, няма как да подминем най-ценния благороден метал – златото, а покрай него и среброто. Както отбелязва Петко Петров от Националния музей „Земята и хората“: „България е страна, в която има много злато. По-лесно е да се изброят реките у нас, които не са златоносни, тъй като те са много малко“.
Златните песъчинки, които разнасят речните води, са много ситни, понякога като прашинки с размери под 1 мм. Което не трябва да разочарова златотърсачите, защото според специалистите финото злато е с много високи карати.
От време на време в България се разпалват силни златотърсачески страсти и току някоя част от страната бива обявена за български Клондайк. Последно треската за злато бе съсредоточена в околностите на Ихтиман.
Впрочем, речното злато може и да е с впечатляващи размери. Има сведения за намерен в Средногорието къс с тегло над 4 кг. Самородното парче злато в гостуващата в Бургас експозиция е с тегло 36 г. То е изровено в речния пясък в района на Етрополе и на практика е рекордьор, тъй като е най-големият къс българско самородно злато, което се пази в музей. Сега то напуска неговите витрини, за да озари с целия си блясък и залите на Морското казино в четвъртия по големина град в България.
