Неговите нормални граници са между 16 и 22 мм живачен стълб
Окото на човека представлява сложен органичен комплекс, състоящ се от очна ябълка и допълнителни органи. Един от тях е роговицата на окото, която изпълнява предпазна роля и e най-силният оптичен елемент на зрителния орган.
В нея няма кръвоносни съдове. Пространството между роговицата и ириса се нуждае от течност, която да я овлажнява, за да не се допуска развитието на дегенеративни процеси. Произвеждат я слъзните жлези, след което тя от задната очна камера преминава в предната, намираща се между зеницата и роговицата.
Оттичането й от окото се извършва чрез сложна система от каналчета, намиращи се във вътрешния очен ъгъл, които отвеждат течността в предните венички на ресничестото тяло. Запушването на част от тях води до нарушаване нормалното движение на вътреочната течност.
В резултат на по-слабия отток тя се задържа в по-голям обем в предната камера и води до повишаване на вътреочното налягане. Така се стига до състояние, в което натискът, който се оказва върху обвивката на очната ябълка отвътре навън, става по-висок от атмосферното налягане.
Продукцията и оттокът на вътреочната течност се регулират от централната нервна система. Неговите нормални граници са между 16 и 22 мм живачен стълб. Стойности над 25 мм се приемат за патологично повишено вътреочно налягане, а тези под 14 мм - за намалено. И в двата случая обаче вече са налице функционални изменения в зрителния орган.
Повишеното вътреочно налягане (очна хипертензия) е сериозен проблем. Ако той не бъде диагностициран навреме и съответно лекуван, може да доведе до глаукома и трайна загуба на зрението.
В същото време то не е заболяване само по себе си, а е предпоставка за развитието на глаукома. Тя се получава единствено ако е увреден очният нерв. Определено ниво на налягането може за едни хора да е високо, а за други – нормално. Респективно оптичният нерв може да се увреди при някого, а при друг – не. От друга страна, глаукома може да се развие и без да е констатирано повишено вътреочно налягане.
В повечето случаи този процес в началото протича без болка или друга симптоматика. По-късно се явяват болка в окото, слепоочието и тила, макар и бавно прогресиращо намаляване на зрението, често зачервяване на окото, ореоли от цветни кръгове около светлинен източник, гадене, повръщане, брадикардия, аритмия, широка нереагираща зеница, разширени венозни съдове на конюнктивата, намалено зрително поле, сълзотечение, фотофобия, блефароспазъм.
