От ГЕРБ не поискаха да видят позитивите в предлаганото от Патриотичния фронт решение, а правителството си изми ръцете с несъществуващ Обществен съвет
Автор: Ани Александрова
Избухнал като буря в чаша с вода, проблемът с поскъпването на тока (средно с 2%, предлагано от КЕВР) набра сила като летен порой, покрай заплахите на едрия бизнес за протести, превзе правителство и парламент, след което се оттече като водата на ПАВЕЦ.
Да се обясни какво е ПАВЕЦ е по-лесно, отколкото да се разсъждава за вредите и съмнителните ползи от поредния сапунен сериал в българската енергетика.
Помпено-акумулиращата водно-електрическа централа (ПАВЕЦ) е умно измислено съоръжение за покриване на върховите товари в националната електрическа система. У нас има само една – „Чаира”, и май я проектираха и строиха японци по времето, когато още се водехме „нация техническа”.
Тази централа се състои от горен водосборен басейн (представете си го като обикновен язовир), под който се намира класическа ВЕЦ, в която освен турбини, има и мощни електрически помпи и най-отдолу се намира втори водосборен басейн.
Когато системата има спешна нужда от електроенергия в часовете на върхово натоварване, ПАВЕЦ започва да дава ток, работейки като обикновена електроцентрала, при което водата от горния язовир задвижва турбините и отива в долния язовир. В периоди на ниско потребление, най-често нощем, се задействат помпите в централата и връщат обратно водата от долния в горния язовир.
Аналогията с баталиите около планираното поскъпване на тока е уместна толкова, колкото и сравнението, че проблемът е преместен от единия джоб в другия. Той остава, тъй като в енергетиката има огромни злоупотреби, натрупани дефицити, драстични примери за неефективност и толериране на забогатяването на едни – по принцип частни производители на ток – за сметка на милионите битови потребители.
Но след 4-часовото изслушване на председателя на КЕВР в парламента (поръчано от премиера Борисов като допълнително обществено обсъждане на плановете на КЕВР и жалбите на индустриалците) проблемът вече е в долния „язовир”. Не е станал по-малък, но е по-малко видим. И същевременно винаги може да бъде „изпомпан” в горна мъртва точка, когато икономическата принуда или политическата целесъобразност направят това действие необходимо.
На този етап се предвижда с бързи промени в Закона, инициирани от депутатите от ГЕРБ в парламентарната Комисия за контрол на дейността на КЕВР, новият регулаторен период да бъде отложен с един месец. Въпреки че предложението на членовете на комисията от ПФ отлагането да бъде с три месеца видимо е много по-разумно.
Часове след дебатите в КЕВР се проведе среща между представители на правителството, бизнеса и синдикатите. В нея участваха вицепремиерът Томислав Дончев, министърът на енергетиката Теменужка Петкова, министърът на икономиката Божидар Лукарски, председателят на Конфедерация на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) Кирил Домусчиев, председателят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев, президентът на КНСП Пламен Димитров и други.
След съвещанието вицепремиерът Томислав Дончев съобщи, че е взето решение да се създаде Обществен съвет, който да следи реформата в енергетиката.
Нищо лошо, освен поуките от практиката, че когато в България се търси начин да се отложи решаването на наболял проблем, това се постига най-ефективно със създаването на обществен съвет или временна анкетна комисия…
Томислав Дончев каза още, че бизнесът е предложил план за действие, който да предотврати повишаването на цената на тока за производителите, като допълни, че правителството ще обсъди в детайли предложението на бизнеса за създаване на компенсаторен балансиращ фонд в енергийната система. Вицепремиерът уточни, че по две теми дискусията продължава, като в сряда следващата седмица се очаква да има решение.
На въпрос дали в петък ще се състои планираният протест на бизнеса срещу увеличението на цената на тока Кирил Домусчиев и Васил Велев заявиха, че организациите на работодателите ще призоват своите членове протестът в петък да е в подкрепа на реформите. Доживяхме контрапротестите да изпреварват протестите…
Непомерно скъп ли е токът? Излишно е този въпрос да се задава на премиера Борисов, който има лоши спомени от уличните протести през зимата на 2013 г., при все че неотдавна първият правителствен и партиен ръководител призна, че българският бизнес плаща почти най-скъпия ток в ЕС – по-скъп е единствено в богатата Дания.
В същото време отсъствието на улични протести срещу предлаганото от КЕВР поскъпване може да се използва като аргумент, че гражданското общество не вижда проблем в това от 1 юли да плаща с 2% по-скъп ток.
По стечение на обстоятелствата в момента отговор на въпроса дават... затворите. Оказва се, че през последните 6 месеца Министерство на правосъдието не е плащало натрупаните от затворите сметки за ток и в момента дължимите суми са в размер на 2,8 милиона лева.
Сумата изглежда повече от внушителна, макар и да е сравнима с 2-та милиона лева, които едно държавно дружество в енергетиката плаща годишно за поливане на цветя. Видимо е невъзможно ЕРП-тата да дръпнат шалтера на затворите, но пък се натрапва изводът, че токът видимо е непомерно скъп, щом Министерство на правосъдието не си го плаща.
Чисто теоретично е възможно и Министерство на енергетиката, както и НЕК, и БЕХ да не си плащат сметките за ток. Но пък от парламентарните дебати в сряда стана ясно, че в държавните енергийни дружества има много хора, които получават по-високи заплати от председателя на парламента, президента и премиера, взети заедно. Което би трябвало да звучи парадоксално на фона на огромната задлъжнялост в сектора, където само борчовете на НЕК доближават 4 млрд. лева.
И все пак малко числа няма да навредят - средната заплата в държавните дружества от сектора е 3100 лв. В Българския енергиен холдинг средното възнаграждение е най-голямо - около 4500 лв, в ТЕЦ „Марица изток 2" - 3800 лв., в „Булгаргаз" - 3600 лв., в „Булгартрансгаз" - 3660 лв., в АЕЦ „Козлодуй" - 4300 лв.
При изслушването си в Народното събрание председателят на КЕВР Иван Иванов изтъкна, че 2015 г. е последната, в която могат да се предприемат мерки за реформиране и оздравяване на НЕК, а евентуалното отлагане на новия регулаторен период ще се отрази изключително негативно на компанията.
От изравняването на добавката „Задължения към обществото” за бизнеса и битовите потребители от 1 юли НЕК ще увеличи приходите си от продажба на електроенергия с 346 млн. лева, а като цяло, по отношение на миналата година, НЕК ще спести 702 млн. лева разходи, обясни Иван Иванов. След което припомни, че само през 2014 г. НЕК е натрупала 644 млн. лева дефицит, а забавянето на реформата, според КЕВР, ще доведе до фалит на държавната електрическа компания.
Всяка политическа намеса е контрапродуктивна за регулатора, каза още Иванов. Случайно или не, но именно поскъпването на тока със 17% предизвика нестихващите от дни бурни антиправителствени протести в Армения (виж на стр. 35). Формално председателят на независимата КЕВР е прав.
На практика обаче, по време на обсъждането в парламента на ценовите равнища на електроенергията през следващия регулаторен период, както и кога да започне той - от 1 юли, каквато е практиката, или да бъде отложен с един месец, за да влязат в действие някои наредби, касаещи облекчения за индустриалните потребители на ток, останаха нечути именно гласовете на политическия разум, както и предлаганите решения за възможен и рационален изход от кризата с цените.
Получи се една много показателна ситуация. Шефът на КЕВР изтъкна, че комисията регулатор трябва да си върне доверието на българското общество и за да го постигне, във всяко свое действие се ръководи от принципите в Закона за енергетиката - независимост, безпристрастност, професионалност, публичност, прозрачност.
Как обаче това да се случи реално, а не само на думи и какви са конкретните мерки, чухме всъщност от председателя на ПГ на Патриотичния фронт Валери Симеонов по време на общественото обсъждане в КЕВР.
По-рано през седмицата КНСБ огласи свое решение за проблема със скъпия ток от американските ТЕЦ. Синдикалната централа предлага създаване на специализиран държавен фонд, който от началото на следващата година да изкупува скъпата електроенергия от американските електроцентрали и да я продава под себестойността й в условията на либерализиран енергиен пазар.
Фондът ще бъде захранен еднократно и ще може да издържа загубите в системата, обясни лидерът на синдиката Пламен Димитров. По думите му, подобен ценови модел за тока ще намали със 700 млн. лева дефицита в НЕК.
Другите възможности, които предлагат от синдиката, са държавата да предложи обратно изкупуване на мажоритарния дял акции на двете електроцентрали „Марица изток” или да направи цесия на заемите, с които са се финансирали реновацията и изграждането на централите.
КНСБ не подкрепя заявената от бизнеса готовност за провеждане на едночасови стачки, защото на практика подобни протести няма да променят нищо, а и правителството вече е показало, че е чуло мнението на индустриалците, стана ясно от думите на Пламен Димитров.
