Премиерът поиска акцентът на промените да е в оптимизирането на наказателния процес, а не в преструктурирането на ВСС
Автор: Анна Александрова
Нормално погледнато, новината от последната седмица е отлагането за есенната сесия на парламента за измененията и допълненията в Закона за съдебната власт, предизвикали множество несъгласия практически във всички съдебни власти – от Висшия съдебен съвет (ВСС), през Съюза на съдиите, та до прокуратурата и Висшия административен съд (ВАС).
Всички те вече излязоха със становища, които в много отношения могат да бъдат възприети като мотиви към една осъдителна присъда за посоката на съдебната реформа, задавана с инатлива последователност от министъра на правосъдието Христо Иванов. Който успя много успешно да се конфронтира със съдебното правителство в лицето на ВСС, както и с прокуратурата в лицето на главния прокурор Сотир Цацаров. А също и с една голяма част от магистратите, които открито се противопоставят както на идеите, така и на стила на работа на министъра, имащ също така и статут на адвокат с отнети права. Това, всъщност, би било от значение за професионалната реализация на Христо Иванов, след като напусне министерския кабинет, а в България никой не векува на такъв горещ стол.
При такова разположение на силите никак не е чудно, че човекът, който съобщи за отлагането на проектозакона, бе самият министър на правосъдието. Христо Иванов използва една своя среща с магистрати във Варна, където заяви, че проектът за изменение на Закона за съдебната власт ще бъде дискутиран, докато има какво да се каже.
„Остават няколко седмици до края на парламентарната сесия, в този смисъл бързането да се внесе законопроекта в парламента просто за да отбележим този факт, няма особен смисъл“, призна министърът. По думите му, той е очаквал първоначално поне месец и половина дискусия, а тя вероятно ще бъде по-продължителна, „защото проектът е много голям, има много теми, има много бележки, има неща, които да коригираме”.
Същинската новина дойде от МС
Така същинската новина на седмицата дойде от Министерски съвет, където както е известно, правото да произвежда големите новини е запазено за премиера и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов. В същия ден, който се случи първата сряда от месеца – т.е. в деня за парламентарен блицконтрол – той съобщи новината за предефинирането на основния акцент в съдебната реформа и пред депутатите.
Прави впечатление, че в изказването си пред министрите премиерът бе сякаш по-мек и сдържан, обяснявайки че усилията за съкращаване на наказателния процес и повишаването на неговата ефективност (а не за предсрочно прекратяване на мандата на ВСС и разделянето му на две колегии) трябва да се положат паралелно с течащата реформа. Но в пленарната зала на Народното събрание, само часове по-късно Бойко Борисов в прав текст заяви, че новият акцент трябва да е основната част от съдебната реформа.
„Просто липсата на бързо наказание разлага обществото и без това да се получи, каквато и друга реформа да направим, за обикновения човек това е ежедневието... И всъщност съкращаването на този процес и ефективността на една присъда е като извърши някой престъпление днес, сиреч кара с превишена скорост, да му се вземе книжката или да му се наложи санкцията и тя да влезе в сила веднага”, обясни идеята си Борисов със случващото се по пътищата.
След което допълни, че в момента ситуацията е такава, че срещу тези, които нарушават Закона за движение по пътищата, делата се проточват по две-три години в различните съдебни инстанции, като се случва да мине и давностният срок. „Всъщност те си карат без да им мигне окото, защото наказанието е разтеглено, ако го има изобщо, в години напред във времето”, коментира премиерът, който в това си обяснение бе прав като катаджия с радар в ръката.
В типичния си стил той допълни, че на мнозина в правосъдието и в МВР „ще им стане зле", ако видят колко висящи дела има срещу крадци на коли и извършители на домови кражби. Което всъщност е доразвиване – при това с основание – на позната от години фраза
„Ние ги хващаме – те ги пускат”.
По-скоро като любопитен щрих, отколкото като елемент от парламентарната картина, тук му е мястото да припомним една позиция на депутат, звучаща в пълен синхрон с вижданията на премиера.
„Истинската съдебна реформа означава бърз и справедлив процес”, заяви на 29 май Корнелия Нинова от БСП. Която в последните години много пъти се е изявявала като краен и последователен критик на Борисов, комуто дори предложи в един предишен парламент да излязат навън и да се разберат „като мъже”.
Всъщност идеята не е нова. Възможността за промяна на процесуалните закони беше спомената и при представянето на идеите за промяна на Конституцията в средата на април. Тогава Борисов заяви, че подобни промени са обсъдени с главния прокурор Сотир Цацаров и председателите на върховните съдилища, като е поет ангажимент за промяна и на законите, с цел по-бързо правосъдие.
За такава насока на съдебната реформа се говори и в огласеното във вторник становище на прокуратурата за предлаганите промени в Конституцията и дискутираните до момента параметри на съдебната реформа. В заключение на документа, чийто пълен текст може да бъде прочетен на сайта на прокуратурата, се изтъква, че според институцията евентуални поредни изменения и допълнения на Конституцията, основно в Глава шеста, могат да бъдат обосновани и отстоявани – единствено с цел да се увеличат на конституционно ниво гаранциите за независимост и ефективност на съдебната власт. И се допълва, че представеният законопроект (направен по „еталона”, зададен от министър Христо Иванов) само отчасти е способен да обслужи тази цел и търпи съдържателно и редакционно оптимизиране.
Христо Иванов в опозиция на премиера
В същата тази сряда, може би знакова за съдебната реформа, министърът на правосъдието Христо Иванов гостува във вечерното дискусионно студио на БНТ, където не се поколеба да се конфронтира с премиера, макар и по-доста непряк, твърде витиеват начин. На въпрос дали възприема искането на Борисов за по-бърз и ефективен наказателен като критика към предложената от министъра реформа, Иванов заяви, че подобна интерпретация е спекулация, след което добави, че сам е убеден, че трябва да имаме ефективна прокуратура.
„Освен това стратегията за реформа на съдебната власт е за 7 години, много са нещата, които трябва да се извършат в тази една трета от държавната власт, която се нуждае от промени и модернизация, имаме диалог с главния прокурор, ускоряването на съдебния процес е част от целия пакет промени, каза още министърът на правосъдието.
А после огласи своята теза, представляваща пряка критика на идеите на премиера. „Бързото правосъдие няма да върне доверието в магистратите”, каза Христо Иванов.
Спорно е в каква степен е прав, но е факт, че в едно от последните социологически проучвания доверието в съдебната система се измерваше с унизителните 6%.
„Носи ли се отговорност в съдебната власт - този е сред централните въпроси на реформата”, изтъкна министърът на правосъдието. След което повтори, че както промените в Конституцията, така и проектът за промени на Закона за съдебната власт, се занимават с един централен въпрос: Дали съдебната власт се управлява така, че да се носи отговорност в нея. И още - можем ли да имаме доверие в почтеността на магистрата”.
Затова според него е изключително важно да се събере подкрепа за измененията на Конституцията. По думите му, единствените, които могат да замразят съдебната реформа, са депутатите, ако не дадат подкрепа на промените в Конституцията. И затова в момента най-важното било конституционните промени да бъдат подкрепени на първо четене, а ако депутатите и партиите имат идеи за допълване, сега е времето да ги направят, допълни министър Иванов.
ВСС е на едно мнение, президентът на друго
Встрани от безспорния факт, че в момента в Народното събрание трудно ще се събере необходимото мнозинство за промени в основния закон, продължава с пълна сила и чисто професионалният, а напоследък и институционален спор, дали исканите промени в Конституцията могат да бъдат направени от обикновено Народно събрание. В този спор изведнъж се оказа, че Висшият съдебен съвет (където все пак се предполага, че е представен елитът на юристите у нас, също като в Конституционния съд), както и Върховният административен съд, от една страна, и президентът на България Росен Плевнелиев са на коренно противоположно мнение.
В началото на седмицата пред временната парламентарна комисия за промени в Конституцията бе представено официалното становище на ВСС, прието на 25 юни с 10 гласа „за", 8 „против", и 1 „въздържал се", в което изрично се посочва, че промените в Конституцията, предлагани в проектозакона на министъра на правосъдието за разделянето на Съвета на съдийска и правосъдна колегия са единствено от правомощията на Велико Народно събрание.
На 29 юни бе огласена и позицията на Върховния административен съд (ВАС), чиито членове също са на мнение, че е необходимо свикването на Велико Народно събрание. На практика в своето становище ВАС отхвърля почти цялостно проекта за изменение на Конституцията с аргумента, че предлаганите промени ще създадат предпоставки за капсулиране на съдебната система, ще я поставят под политическа зависимост и ще я отдалечат от върховенството на закона и правовата държава.
На фона на тези чисто професионални становища, на 30 юни президентът Росен Плевнелиев оповести, че подкрепя внесения законопроект за промени в основния ни закон. Както е известно, държавният глава е инженер по образование, но постът му предполага – всъщност го задължава – да разполага с юридически съветници от най-високо ниво.
Ето и тяхното професионално мнение, оформило позицията на президента на Републиката.
„Държавният глава счита, че предложените промени са напълно в компетентността на настоящото Народно събрание. В подкрепа на тази теза е и диспозитивът на постановеното през 2005 г. Тълкувателно решение № 8 на Конституционния съд (Обн. ДВ, бр. 74 от 13 септември 2005 г.).
В него е посочено, че „Промени в Конституцията, концентрирани в рамките на съдебната власт, които са насочени към преструктуриране, оптимизиране от съдържателна гледна точка и прецизиране на отделни функции на нейни органи, поставяне на акценти или уточняване на техни правомощия или наименования, както и взаимодействието им с институции на другите власти, не представляват промяна във формата на държавно управление и могат да бъдат извършени от Народно събрание, ако с тях не се нарушава балансът между властите и се съблюдават основните принципи, върху които е изграден действащият конституционен модел на държавата - правата на личността, народният суверенитет, политическият плурализъм, правовата държава, върховенството на правото, разделението на властите и независимостта на съдебната власт“.
По думите на президента Плевнелиев „предложените промени са важна стъпка към осъществяването на реформата в съдебната власт, заложена във вече приета от Народното събрание с внушително мнозинство Актуализирана стратегия за продължаване на реформата в съдебната система и президентът подкрепя тези усилия. От успеха на тази реформа зависи демократичното развитие на държавата, успехът на реформите в редица други сфери, както и икономическото развитие и благосъстоянието на нацията”, се изтъква в становището на държавния глава.
Всъщност от всичко казано дотук става недвусмислено ясно, че на този етап няма и трудно ще се постигне консенсус в парламента и извън него за предлаганите промени в Конституцията и свързаните с тях насоки на съдебната реформа, залегнали в проекта, защитаван от министъра на правосъдието Христо Иванов. Нещо повече – налице е пряко и нескривано противопоставяне от страна на ВСС и ВАС, много прецизно аргументирано, макар и по-деликатно несъгласие от страна на прокуратурата, както и противоположна позиция на президента, която повече прилича на взимане на страна в спора, отколкото на юридически защитено становище.
Парадоксално или не, но премиерът Борисов твърде логично и с неоспорима политическа логика предефинира акцентите на съдебната реформа. Останалото е въпрос на време, а то явно няма да стигне да края на тази сесия на Народното събрание. Което означава, че съдебната реформа наистина ще остане за есенната сесия на парламента, когато вече няма да важи аргументът, че не е имало достатъчно време за детайлно обсъждане на всички нейни аспекти.
