Министърът на правосъдието успешно се скара с гилдията и с повечето от партиите в парламента
Автор: Ани Петрова
Министърът на правосъдието Христо Иванов продължава да се държи като агент-провокатор на защитаваната от него самия съдебна реформа, „стъпила” върху разделянето на ВСС на две камари и съкращаване на мандата му, което на свой ред изисква промени в Конституцията. Друг и все така спорен е въпросът дали точно тези промени в основния закон са сред пълномощията на обикновено Народно събрание или изискват свикването на ВНС…
На практика следствие от действията на министъра е както обявеният от премиера Борисов курс на предефиниране на акцентите на съдебната реформа, така и все по-слабата подкрепа за нея (всъщност за модела „Иванов”) в Народното събрание, което в началото на годината демонстрира впечатляващ консенсус по Стратегията за продължаване на съдебната реформа, против която гласуваха едва четирима депутати.
Би било отегчително дълго да се изброяват всички действия на министъра-реформатор, довели до промяна на отношението към реформата както в парламента, така и в професионалните среди.
Достатъчно е да се споменат събитията преди и след гласуването в парламентарната комисия за промени в Конституцията, която във вторник отхвърли с 6 на 5 гласа проекта за промени в основния закон. Против бяха не само представителите на БСП, ДПС и „Атака”, но и депутатите от АБВ, които иначе са част от управляващото мнозинство, вкл. и с присъствието на Ивайло Калфин в правителството. Веднага след това гласуване Христо Иванов нападна депутатите по начин, недостоен за министър.
"Плиткостта на аргументите на депутатите срещу промените в Конституцията, е израз на достойно за съжаление положение, че няма да се вземе решение по същество. Взима се решение с други аргументи", заяви Иванов. Запитан дали евентуалният провал на промените в Конституцията ще е и краят на реформата в съдебната власт, Иванов каза, че "ако говорим за това, трябва да говорим и за края на демокрацията в България".
И доколкото краят на демокрацията още не е констатиран дори от министъра, остава време да видим резултатите от неговата „културна дискусия” с другите власти извън законодателната.
В сряда Иванов гостува в сутрешния блок на Нова ТВ, където заяви, че Висшият съдебен съвет (ВСС) се е превърнал в трансмисия на търговията с дела. Министърът каза още, че у нас функционира „една изключително овластена мафия – на вечните съдебни началници”.
Иванов може и да е адвокат със спрени права, но все пак е юрист и като такъв би трябвало да знае, че отправянето на такива обвинения без съответните доказателства се смята за клевета. Както и че когато един министър клевети независимата съдебна власт, то вече има или скоро предстои война между институциите.
В случая тя отдавна е факт, поне що се касае до отношенията на министъра с ВСС. В тази връзка не е излишно да се припомни, че преди дни Конституционният съд излезе със свое решение, в което се посочва, че съдебната власт се ръководи именно от Висшия съдебен съвет. Който пък нееднократно е давал да се разбере, че министърът тласка реформата в грешна посока, като целта му е да подмени състава на сега действащото съдебно правителство.
Между другото, в същата си телевизионна изява Иванов демонстрира песимизъм за гласуването на промените в Конституцията, защото „в този парламент, за съжаление, няма да надделеят аргументите, а политическите сделки”.
В това отношение министърът може да се окаже и прав, защото часове по-късно съпредседателят на Реформаторския блок (РБ) Радан Кънев се опита да извие ръцете на АБВ. В декларация на парламентарната група, прочетена от трибуната, се казва в прав текст, че ако АБВ не подкрепят промените в Конституцията, то РБ ще оттегли подкрепата си за Ивайло Калфин и лансираната от него пенсионна реформа.
Кънев не се спря дотук, а навести и ПГ на БСП в открит опит да лобира за подкрепата на социалистите. И като не успя, написа на страницата си във Фейсбук следното съобщение: „След срещата с ръководството на БСП останах с впечатление, че колегите, заслепени от търсенето на опозиционната си роля, пропускат историческия шанс, който конституционният дебат им дава днес”.
Междувременно друга беда се стовари върху главата на министър Иванов и Правосъдното министерство. Софийска градска прокуратура се самосезира и възложи на Главна дирекция „Национална полиция“ - МВР извършване на проверка в Министерство на правосъдието за престъпления по служба, сключване на явно неизгодни сделки и безстопанственост.
Инспекцията е следствие от вестникарска публикация, озаглавена „Корупция в Министерството на правосъдието“ и се отнася за период, когато МП е ръководено от Христо Иванов. В хода на проверката от Министерство на правосъдието ще бъде изискана цялата документация по всички провеждани обществени поръчки.
При този развой на нещата около министър Христо Иванов е въпрос на гледна точка дали той е заложен на дузпата, образно казано, или вече върви към съблекалнята, ако продължим с футболната терминология.
Проблемът е, че има огромна вероятност съдебната реформа за пореден път да бъде сгрешена или най-малкото забавена. Това всъщност се предопределя и от действията на самия Иванов, който реши да отложи за есенната сесия на парламента внасянето на измененията и допълненията в Закона за съдебната власт. Само че тогава към тях ще има още един, при това основателен упрек – правят се предизборно!
Още по-големият проблем е, че доверието в правосъдието е в границите на символичните 6-8%, но пък е без особено значение, че министърът – за момента Христо Иванов – се вписва в тези стойности.
Въпросът е може ли Христо Иванов да бъде полезен за правителството, за представляваната от него институция, за борбата с организираната престъпност и корупцията по високите етажи на властта, както и за демокрацията, чийто край предвижда, ако не стане неговото.
Ако не реформирам ВСС, ще си подам оставката, обеща преди дни министърът. Мнозина вече смятат, че когато и да го направи – все ще е закъснял.
