Премиерът Борисов призна, че е бил излъган за хода на съдебната реформа, но пак застана зад министър Христо Иванов, президентът – също
Автор: Анна Александрова
Съдебната реформа се препъна в ничията земя (КОЙ ли я стопанисва?) между политиката и бутафорията. И тази печална констатация ще остане в сила, независимо дали в петък – „Денят „Х” за промените в Конституцията – в пленарната зала ще влезе старият проект, обявен за единствено възможен от Реформаторския блок (РБ), или нов, изразяващ съгласието на ГЕРБ, Патриотичния фронт, АБВ, БДЦ и ДПС около трите акцента: разделянето на ВСС на съдийска и прокурорска колегии, пряк избор на членовете от магистратската квота и засилване на ролята на инспектората.
Стана така, че дори няма значение дали и кой от двата проектозакона ще бъде гласуван.
Политическата въртележка се върти с такава скорост, че цветовете и принципите изглеждат размити. Също като лицата на протестите зад и пред Народното събрание. Едните сякаш са обявили министъра на правосъдието Христо Иванов за свой бог и Радан Кънев за негов пророк, а агитацията им в полза на исканата от Иванов-Кънев реформа се извършва чрез замеряне на парламента с домати. Другите във формалното равенство „протест-антипротест” дори не знаят защо протестират срещу Христо Иванов и правителството, но пък бяха изловени да получават по 20 лева надница за участието си в масовката.
Преди около 150 години първият канцлер на единна Германия Ото фон Бисмарк изрича една прословута фраза, която от години се цитира най-често така: „Политиката е изкуство на възможното”. Всъщност пълният цитат гласи: „Политиката е изкуство да се приспособяваш към обстоятелствата и да извличаш полза от всичко, даже и от това, което ти пречи и отвращава”.
Но на Ото фон Бисмарк се приписва и едно друго, далеч не толкова популярно политическо откровение: „Законите са като кренвиршите — по-добре да не виждаш как ги правят”. То и ние по-добре да не бяхме гледали как се правят промените в Конституцията!
Забравихме ли, че променяме най-големия закон?
Този въпрос зададе председателят на ПГ на коалицията „Патриотичен фронт – НФСБ и ВМРО“ Валери Симеонов в края на една луда откъм политически совалки, обрати и откровения сряда. Решаваше се съдбата на промените в Конституцията в техния възможен, а не идеализиран или издигнат в догма от реформаторите и Радан Кънев вид. Часове по-рано Симеонов бе предложил на Бойко Борисов и направил с негово съгласие възможно най-легитимния и прозрачен опит да се стигне до консенсус.
По това време премиерът приличаше на летящия холандец, а програмата му за последните 24 часа вече бе побрала консултации за промените в Конституцията с ДПС, завършили в задънена улица, след като разговорите придобиха тристранен формат с участието на Радан Кънев; една експресна визита в провинция Бавария, заедно с вицепремиерите Кунева, Бъчварова и Дончев; ранен сутрешен разговор в парламента с председателя на БСП Михаил Миков; поредни консултации – този път с лидерите на ПФ Валери Симеонов и Красимир Каракачанов. Министрите очакваха шефа си за редовното заседание на правителството и знаейки това, Валери Симеонов предложи на министър-председателя да се върне в Народното събрание към 11,30 ч., за да участва на председателски съвет, където за пореден път да се направи опит за постигане на съгласие за промените в Конституцията.
„С премиера Борисов обсъждахме какво може да се направи, за да не се пропилее времето, енергията и трудът, който е хвърлен по съставянето на общ документ", обясни лидерът на парламентарната група на патриотите и съобщи, че те са решили в петък да не влизат в пленарната зала, ако няма осигурено мнозинство по този законопроект – нов или стар.
„Ще се опитаме да спасим това, което досега сме договаряли. Ще дойде и министър-председателят. Трябва да се съберат всички политически сили и да се потърси общо решение", категоричен бе Валери Симеонов. И уточни, че повод за среща му с Борисов в сряда е глухата улица, в която е влязъл въпросът за промяна на Конституцията и т.нар. съдебна реформа.
По-малко от час преди това, след 20-минутния си разговор с Михаил Миков, вече получил окончателния отказ на БСП да подкрепи ремонта на основния закон, премиерът бе заявил пред камерите и микрофоните в източния кулоар на парламента, че се чувства подведен, че много работа се е свършила. „Но се оказа, че през тези месеци само сме се информирали какво искаме да правим и за добрите ни намерения, но повече се е политиканствало, без да се поставят сериозните аргументи на масата, за да може основните политически сили да ни подкрепят”, оплака се той пред репортерите в парламента.
В същото време Борисов призна, че не е могъл да отговори на повечето от въпросите за съдебната реформа, които Михаил Миков му е задал, освен за кадровото израстване на съдиите и прокурорите.
Така се стигна до срещата с Патриотите и предложението да се проведе разширен председателски съвет. На него дойдоха представители на всички формации без „Атака” и практически всички без Радан Кънев направиха нови отстъпки в опит за постигане на съгласие.
Време за мислене или време за губене
Реформаторите поискаха още време за обмисляне. Междувременно премиерът ги помоли да преразгледат позицията си, касаеща по колко представители да има парламентът и колко да са пратениците на съдиите и прокурорите в бъдещите две камари на ВСС.
В късния следобед от РБ обявиха, че не са съгласни да се гласува никакъв друг проект за промени в Конституцията, освен предложения от тях. Друг е въпросът, че дяволът се оказа скрит зад детайлите, без да е сигурно, че наистина го има или просто се демонстрира политически инат.
Както вече стана дума, в края на тази луда сряда Валери Симеонов заяви в коментарното студио на БНТ, че не гледа на промяната на Конституцията като на някаква форма на разчистване на сметки, отстраняване или присъединяване. „Тук всеки трябва да си носи отговорността. Променяме най-големия, най-великия закон в България”, изтъкна той.
Според него, когато се търси решение, то трябва да се положат всякакви усилия, за да бъде намерено то. Симеонов каза още, че не знае какво целят реформаторите и не може да си обясни промяната в тяхното поведение.
Според съпредседателя на ПФ е по-добре да постигнеш една част от цялото, а на един следващ етап да се постигне и другото и увери, че депутатите от Патриотичния фронт ще направят всичко, което е добро за България и ще положат усилия да стигнат до обединение.
„Напоследък съдебната реформа и промяната в Конституцията придобиха медийно-рекламен характер и имам чувството, че целта не е да се постигне нещо, а да се натрупа максимален, зрелищен популистки ефект преди изборите”, обобщи той.
За кожата на един правосъден министър
Вече е ставало дума за това, че министърът на правосъдието Христо Иванов има голям личен принос за промяната в отношението към съдебната реформа както в парламента, така и в обществото и сред гилдиите в съдебната система. Не е излишно да се припомни, че в началото на годината депутати от всички формации гласуваха с небивало мнозинство актуализираната стратегия за съдебната реформа.
В месеците след това Иванов все повече се конфронтираше както с опозицията, така и с формации като АБВ; използваше езика на омразата в общуването си с ВСС и с други инстанции в съдебната система; раздаваше щедро епитети и квалификации, в които не липсваше и думата „мафия”; а накрая се оказа дори отстранен от политическите консултации в парламента за промените в Конституцията. Отстранен, но покровителстван, защитаван, облечен в доверие?!
В сряда следобед, малко след като премиерът Борисов нахока Реформаторския блок за буксуването на съдебната реформа, той обяви, че правосъдният министър Христо Иванов е от квотата на ГЕРБ, защити го и обясни по много интерес начин защо не го взима на консултациите за промените в Конституцията: „защото ще му се нахвърлят, ще му наговорят какви ли не неща; затова го щадя". Той допълни още: „В прекрасни отношения сме. Това, че някой път му се карам – аз се карам на всички, на министри на ГЕРБ се карам десетократно повече, а той е наш министър, знаете добре, той не е от квотата на Реформаторския блок, аз съм го оставил".
Всъщност, поне за протокола, при съставянето на правителството Христо Иванов беше представен като министър от квотата на Реформаторския блок. Вече споменахме, че оттогава и до днес Радан Кънев се изживява като негов пророк.
Все в този разказ за прелюбопитни и не винаги с видима логика събития, във вторник и в сряда президентът Плевнелиев излезе с две последователни становища в защита на промените в Конституцията – сега, а не след време, както и в подкрепа на министър Христо Иванов.
Във вторник държавният глава призова парламентарно представените политически сили да подходят надпартийно и национално отговорно и да използват следващите дни за намиране на решения и преодоляване на различията там, където все още ги има.
А в сряда обясни нещата ето така: „Президентът застава твърдо зад министъра на правосъдието Христо Иванов за прилагането на стратегията за продължаване на съдебната реформа, която беше изработена още по време на служебното правителство, подкрепена от сегашния кабинет и приета от НС с голямо мнозинство”.
А ето и още два щриха от политическата въртележка през седмицата.
На журналистически въпрос защо си говори толкова много с ДПС премиерът Борисов каза, че ще „издаде тайна – в последните дни най-много си говорят Радан Кънев и Лютви Местан, за да се намери консенсус".
Лидерът на РБ обаче коментира темата по друг начин. „Ако има отбор ГЕРБ-ДПС, мястото ни в него е никакво. Нашата роля става опозиционна“, заяви той по bTV. И подчерта, че ако ДПС иска да имитира съдебна реформа, то реформаторите няма да бъдат част от такова имитационно мнозинство.
Излиза, че „Денят Х” е уравнение с повече от едно неизвестно, както и с някои невидими подусловия... Още повече в четвъртък, по време на годишната среща на външния министър с посланиците ни, министър-председателят изчисли: „имаме около 130 гласа за промените в Конституцията, а са ни необходими 160... Предложението ни, по което мога да събера над 180 гласа, е разделянето на ВСС“.
