Заради дупки в Изборния кодекс местната администрация ту ще разделя, ту ще присъединява села едно към друго
Автор: Десант
Само преди седмица обществото и медиите бяха скандализирани от факта, че според разчета на финансовото министерство местните избори и орязаният референдум с един-единствен въпрос ще струва на данъкоплатците цели 51 милиона лв. И докато всички се чудеха какво ще е това чудовищно харчене, се оказа, че тепърва ще изникват нови разходи.
На заседанието на кабинета от 26 август външният министър Даниел Митов призна, че провеждането на референдума зад граница ще наложи разкриването на над 430 секции в чужбина, които ще трябва да бъдат осигурени финансово, както и с нужния бори членове на секционните избирателни комисии (СИК).
До това се стигна, след като с последните изменения на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление бе премахнато ограничението за провеждане на национални референдуми само на територията на страната. „Съществува риск в някои държави да отворим секции, в които няма да се явят голям брой хора“, завайка се Митов на правителственото заседание и добави, че на места може да има и затруднения с попълването на съставите на СИК. А пък за командироването на нужните представители в тях от България, както повелява Изборния кодекс, ще трябва да се похарчат допълнително едни поне 300 хиляди лева.
Освен финансови неразбории, провеждането на референдума сред нашенците зад граница създава и чисто юридически проблеми.
Служителите, които трябва да бъдат командировани от България за попълване на съставите на СИК, всъщност няма да могат да гласуват на местните избори. Това означава, че възниква конфликт между конституционното им право на глас и техните административни задължения.
МВнР все още няма ясна идея как ще реши този казус.
Неуредици има и около провеждането на самия местен вот. На 25 октомври за първи път селата с население повече от 100 души ще могат да избират свои собствени кметове. Тази промяна бе прокарана в Изборния кодекс от червената Мая Манолова и първоначално срещна одобрението на жителите на малките населени места. Някои от тях обаче, макар и отделни едни от друго, са обособявани в едно кметство.
Такъв е случаят например с габровските села Драгановци и Драгиевци, където, в крак с новите повели, само драгановци ще избират свой кмет (тъй като по адресна регистрация са над 100 души), а техните земляци от Драгиевци няма как да гласуват за него, макар да са към същото кметство. Те ще дадат гласа си само за градоначалник на Габрово и за общински съветници в града. При това секцията, където ще упражнят правото си на глас драгиевци, ще е... на територията на съседното село.
Редица местни администрации атакуваха в началото на седмицата ЦИК въпроси какво да правят в такива случаи. От комисията обаче се оправдаха, че разпореждането за механичното делене е дадено от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). Междувременно хората на Лиляна Павлова обясниха, че ЦИК е институцията, която трябва да даде инструкции как да се проведат изборите и те самите не са давали никакви указания.
Хаосът вероятно ще продължи и след вота. На въпрос на журналисти, какво ще се случва в тези села, които хем са отделни териториални единици, хем остават в нищото, от МРРБ обясниха, че „съдбата им ще се решава впоследствие“.
Изборните закони вкараха политиците в Кърджали в тупик
Кърджалийска област е изправена пред бум на ражданията – но не на бебета, а на нови кметства. Според заложените в Изборния кодекс „мини“ от наличните сега 241 кметства ще се нароят нови и броят им ще достигне 383. И дори в села само с двама жители – като крумовградското Сладкодум например, ще трябва да се проведат избори за местна власт.
А в Източните Родопи такива населени места са десетки. Както поясни в ефира на една телевизия депутатката Цвета Караянчева, в този регион има кметства, където по постоянен адрес живеят 300 човека, но реално се обитават само от двама-трима. Подобна е ситуацията в около 140 кърджалийски села.
Ако се налага в махала с 5-10 жители да се провеждат избори, как ще се осигури нормална работа на СИК при липсата на сгради, инфраструктура и комуникации, и ако трябва тепърва те да се изграждат – откъде ще се вземат средствата – недоумяват кметовете на 7-те общини в областта, които потърсиха спешен диалог с институциите във връзка с тези недомислици.
Според тях се нарушават принципите на местното самоуправление и им се отнемат правомощията, тъй като нови кметства се създават само с решения на общинските съвети. „Иначе на практика излиза, че се прави ново териториално разделение на страната, но без участието на местните власти и на населението. Нито една община не е готова в кратките срокове до вота да подготви необходимите сгради и всички условия както за работата на изборните комисии. Така в България ще се наложи да заговорим за кметства на колела, може би във фургони“, коментираха градоначалниците от Кърджалийско.
По новите правила в страната ни трябва да бъдат създадени общо 1885 нови кметства.
