Здравната реформа на Петър Москов получи пътен лист за живота, а в МВР и армията – уведомление от финансовия министър, че няма средства за заплати
Автор: Анна Александрова
Помните ли онзи бодър дикторски глас зад кадър от кинопрегледите преди 10 ноември 1989 г.? Всъщност дори днешното поколение на 25-годишните няма как да го помни, освен ако някой не е професионално изкушен от старите кинохроники – това мощно оръжие на социалистическата агитация и пропаганда.
Днешните млади всеки ден виждат тържествено откриване на спортни зали, фонтани и отсечки от магистрали, а дори не знаят какво е да се рапортува за постигнати големи успехи в чест на празника.
Нека опитаме да върнем спомена за първенците в (пост)социалистическото съревнование.
Планът за приходите се преизпълнява
Един от отличниците на правителството – финансовият министър Владислав Горанов, рапортува за големи успехи на бюджетния фронт. В сряда той съобщи пред министрите, че през първото полугодие на 2015 г. е постигнато положително салдо по консолидираната фискална програма (КФП) от 889,5 млн. лв.
В приетия от кабинета доклад за касовото изпълнение на КФП се посочва, че тези пари се формират от превишаване на приходите над разходите по националния бюджет в размер на 442,3 млн. лв. и излишък по европейските средства в размер на 447,3 млн. лева.
От правителствената информационна служба дават и база за сравнение: преди година, при управлението на топфинансиста Пламен Орешарски, вместо излишък, е имало дефицит по КФП в размер на 996,4 млн. лв. Което означава, че налице е номинално подобряване на бюджетната позиция на страната с цели 1 885,9 млн. лв.
Размерът на фискалния резерв към 30 юни 2015 г. е 11 млрд. лв., в т. ч. 10,8 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,2 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.
Парадоксалното обаче е, че при такива големи успехи в пълненето на хазната същият този финансов „ударник” – министър Владислав Горанов – обяви в сряда, че няма пари за заплатите в МВР и армията, а средства за скромно увеличаване на учителските заплати дори не бил обещавал.
Около 100 млн. лв. са парите, които не достигат в бюджета на МВР, а отбраната засега се нуждае от над 40 млн. лв., за да може служителите да получават редовно заплатите си до края на година, съобщи финансовият министър. Владислав Горанов е категоричен, че тези ведомства няма да получат никакви допълнителни средства, преди да се реформират.
Идеята е част от служителите на силовите институции да преминат от I в III категория труд. По този начин те ще бъдат назначавани по Закона за държавния служител и ще загубят правото си за ранното пенсиониране и привилегията да получават по 20 заплати при пенсия.
Излишно е да се казва колко много ще станат кандидатите да замерят парламента и МФ с домати, ако точно тази „реформа” бъде доведена до край. Ще се чуват и стройни възгласи: „Оставка”. Скандиращите само по линия на МВР могат да достигнат над 35 000.
„Не смятам, че всеки проблем на едно ведомство трябва да става проблем на финансовото министерство. От началото на годината не са предложени нито една реформа, но аз ще предложа", закани се министър Горанов по време на последното заседание на правителството.
Същият отрече да е обещавал 20 млн. лв. за допълнително финансово стимулиране на учителите. Дано не ви прозвучи като опит за интрига, но на 1 септември президентът на КНСБ Пламен Димитров обяви публично, че от октомври ще има между 7 и 10% увеличение на учителските заплати. „Това е договорено с министъра на финансите Владислав Горанов и ще струва на бюджета 20 милиона лева” – рече той.
А държавните служители скоро ще имат право на стачки
Трудно е да се каже дали това е добра или лоша новина, но пък тя идва от последното заседание на министрите и вече е подкрепена с предлагани от кабинета промени в законодателството, съобщиха от правителствената информационна служба. С внесените в Народното събрание изменения и допълнения в Закона за държавния служител се уреждат правото на стачка и на колективно договаряне на държавните служители. Промените са свързани с привеждане на българското законодателство в съответствие с международните правни ангажименти на страната ни.
В проекта се уреждат въпросите, които могат да бъдат предмет на колективния договор в държавната администрация. Регламентира се също правото на стачка на държавните служители и категориите ръководни кадри, които не могат да стачкуват. Ще се установи също и липсата на дисциплинарна и имуществена отговорност при участие в законна стачка.
След просветната, тръгва и здравната реформа
В един и същи ден – все на 9 септември – народните представители работиха по приемането на второ четене на Закона за училищното образование и на законовата рамка на прословутата (без преувеличение) здравна реформа, заради която побеляха косите на иначе младия министър на здравеопазването Петър Москов.
И докато с образованието всичко е ясно – пари за увеличаване на учителските заплати може и да няма, но занапред държавата ще финансира вече и частните учебни заведения и детски градини – то нещата със здравната реформа са като във вица за оптимиста и песимиста, коментиращи чаша с вода. Според оптимиста чашата е наполовина пълна, а песимистът е на мнение, че чашата е наполовина празна.
Що се отнася до министър Москов – той бе направо в еуфория след продължилото над 6 часа приемане на закона, за разлика от мнозина от депутатите – и вероятно смята, че чашата е направо вълшебна и течността (реформата) в нея никога няма да свърши.
Гласуването в сряда беше ясна демонстрация, че управляващото мнозинство съществува, защото то гласува точно така, както за правителство преди 8 месеца, заяви Петър Москов на брифинг след приемането на закона.
Каква метаморфоза?! Само преди седмица същият министър обиди 43-тото Народно събрание или поне всички депутати извън ГЕРБ и РБ с думите: „Парламент, който отхвърля антикорупционен закон, не е парламент !”, а сега говори с възторг за една отчайваща здравна система, която ще бъде ремонтирана с един отчайващо окастрен закон.
Хаос и лошо здравеопазване
В началото на дебатите по закона министър Петър Москов направи едно впечатляващо самопризнание за състоянието на българското здравеопазване, макар и под формата на апел към народните избраници да се придържат към работата, смисъла и вече одобрените и дискутирани текстове в Комисията по здравеопазване, а не да влизат в провокации и утежняване на работата.
„След малко тук, в залата, ще бъде очертана картината на хаос и лошо здравеопазване като аргументи срещу текстовете за промяна в закона. Всички български граждани много добре знаят, че тази картина на хаос, разпад и лошо качество е сегашната картина в здравеопазването, а ние не сме нищо друго, освен изпълнители на волята им да променим това”, изтъкна Москов. Последва констатацията, че българите имат най-ниска средна продължителност на живота в ЕС, боледуват най-много, а при досегашната система се оказва, че с парите за здраве се финансират бизнесплановете на болниците, а не здравеопазването.
На тази диагноза, поставена от здравния министър, трудно може да се възрази. Но пък не е излишно да се припомни какво отпадна от прословутата здравна реформа във вида й, предлаган от него.
На първо място, здравният министър бе бламиран в искането си да се разреши приватизацията на държавни и общински здравни заведения. Срещу това негово предложение в законопроекта се обявиха депутати както от управляващите, така и от опозицията. И въпреки че текстовете останаха по настояване на премиера Бойко Борисов, при гласуването те не получиха одобрение и отпаднаха.
Същата съдба имаха и текстовете за акредитацията. Не остана и задължителното сливане на болници, но пък се запазиха разумните изисквания за директорите на лечебните заведения, чието отпадане щеше да напълни здравните заведения с пишман бизнесмени.
Падна обаче прословутото национално споразумение за лекарствата, което по думите на Москов щеше рязко да намали цените им. Или, както коментира зам.-председателят на Здравната комисия д-р Емил Райнов, законопроектът за здравните заведения всъщност беше пренаписан от народните представители.
Москов: Върнахме пациента в центъра на системата
Здравният министър коментира акцентите в закона на страницата си във „Фейсбук“. Което, ако не друго, поне е коментар от първо лице.
„Какво постигнахме с промените, приети днес? Първо, спиране на безразборното роене на болници и безразборно харчене на парите на здравноосигурените. По досегашния модел финансирахме бизнес планове, а не адекватен лечебен процес.
Второ, чрез Националната здравна карта налагаме европейски критерии за достъпност и достатъчност.
Трето, връщаме на НЗОК ролята на гарант и стожер на правата и нуждите на здравноосигурените и пациент, а не обратното. Промените регламентират, че НЗОК сключва договори само с тези болници или техни обединения, които структурно, апаратурно и кадрово са осигурили комплексност на лечението , а не само на отрязък от него. Това не е текст, който изисква насилствено структурно сливане на болниците, той изисква единствено функционално обединение, което да гарантира целия процес на лечение за конкретното заболяване.
Върнахме пациента и неговите нужди в центъра на системата”, завършва лаконичният си коментар здравният министър Петър Москов.
Което нарежда и него сред отличниците, рапортували за високи трудови, законодателни и управленски успехи навръх 9 септември 2015 г.
