Един от най-големите провали на управлението на Димитър Николов е пропуканият бургаски храм „Св. св. Кирил и Методий“, който се разцепи заради строежа на подземен паркинг
Равносметката след края на мандата на кмета на Европа е милионни дългове, скандални сделки, лъскави проекти и един почти разрушен храм
Автор: Георги Ваташки
Гигантски дневен ред със „спешни“ продажби на общински имоти, общи снимки за поколенията и неизбежните предизборни престрелки – така протече на 8 септември последната за този мандат сесия на Бургаския общински съвет. Кметът на морския град Димитър Николов (ГЕРБ) дръпна едно самопохвално слово как бургазлии са станали по-богати, как били върнати милионни дългове „без някой да усети“, как градът станал по-красив от Венеция и Париж, взети заедно, и други подобни лакърдии.
В хора на дитирамбите му пригласяха съветниците от ГЕРБ, явяващи се мнозинство в местния парламент, които в продължение на четири години от избраници на бургазлии се превърнаха в обикновени безмълвни машини за гласуване на прищевките на Николов и общинската администрация.
За кой ли път бе припомнено, че Бургас е станал по-лъскав и в него се провеждали музикални фестивали с големи световни звезди. Отново бяха повторени мантрите и за „най-добрият град за живеене“. Като оставим настрана тези неща, населеното място наистина се промени значително през изтеклия мандат, но въпросът е дали това е само в положителна насока. Ако надникнем зад лъскавата фасада, ще видим тъмната страна на герберската власт в Бургас.
Въпреки твърденията на Николов, морският град е сериозно затънал в дългове, които се очертава да бъдат изплащани и от следващите поколения бургазлии. Според експерти, те надхвърлят близо 70 милиона лева, като падежите на повечето кредити и плащането на лихвите трябва да стане през следващите две години. В общи линии, с някои изключения, повечето средства бяха използвани за различни демонстрационни проекти без реална полза за местното население.
Когато ГЕРБ идва на власт в Бургас през 2007 г., задълженията към банките са в размер на 8-9 милиона лева, и то натрупани при лошото управление на червения кмет Йоан Костадинов. За осем години техният размер е нараснал близо седем пъти. Финансовото затъване на общината започва още през 2008 г., когато местната власт тегли най-големия си кредит досега – размерът му е 10 милиона евро и е взет от Европейската банка за възстановяване и развитие, за да се финансира прословутият „Интегриран градски транспорт“.
Солиден заем в размер на 14 милиона лева е взет и през 2009 г., с цел да се финансира капиталовата програма. До този момент от него е върнато малко повече от половината. А през 2010 г. – отново за изпълнението на показни капиталови проекти – общината тегли още нови 10 милиона лева. През април 2013 г. по предложение на градоначалника герберските съветници пък гласуваха под строй Бургас да поеме нов дълг от 4,9 млн. лв. Това се налагало, защото не достигало финансирането на четири проекта, започнати по оперативните програми „Регионално развитие“ и „Околна среда“.
Друго хрумване на общинската администрация, заради което морският град бе заробен през май 2013 г. с нов кредит в размер на 3,3 милиона лева, бе реализацията на проект по изграждане на експозиционен център „Флора" на мястото, където традиционно се провежда едноименното изложение в Приморския парк. След близо две години забавяне обектът най-после бе открит тази година с бледа имитация на прочутата изложба на цветя. След което лъскавите, но не особено функционални постройки, останаха да стоят празни, с изключение на дните, в които се организират от време на време измислени „търговски“ изложения.
Меракът гербаджиите да закопават парите на бургазлии обаче е неизчерпаем. Преди време шумно бе рекламиран атракционът „Подземен град“, който предвиждаше в бомбоубежищата в Морската градина да се отвори подземно кафене, да се изложи потънал старинен кораб и да се изградят различни интерактивни галерии. За всички тези чудесии със съмнителна икономическа ефективност през октомври 2013 г. бе теглен нов кредит от 2,5 милиона със срок на изплащане 13 години, а самото съоръжение трябваше да отвори врати миналата есен.
Обещаните атракции така и не се появиха, след като в края на 2014 г. в бомбоубежищата бликна минерален извор. Това направи осъществяването на проекта напълно невъзможно и затова местната власт го прекрати. Което обаче не анулира дребната подробност, че изхарчените досега средства за проектирането на атракциона трябва да се възстановят от общинската хазна, което значи, че близо милион лева ще бъдат „източени“ за целта от джобовете на данъкоплатците.
През януари тази година местният парламент гласува да бъде изтеглен от републиканския бюджет кредит, възлизащ на 16 милиона лева. Благовидната причина бе, че се налагало да се правят „спешни“ доплащания за изграждане на канализацията в бургаските квартали Ветрен, Банево и Горно Езерово – проекти, които буксуват от години заради спрените пари от Брюксел по ОП „Регионално развитие“. Само че в предложението на администрацията никъде не бе даден точен разчет как точно ще бъдат изхарчени тези пари. Казано на счетоводен жаргон, кредитът бе предназначен да „покрие“ задължителното 10-процентово участие на общината във финансирането на мащабните проекти. Администрацията обеща заемът да бъде върнат до края на годината, но само при условие че Брюксел преведе на Бургас до есента дължимото до стотинка.
Това, което мнозинството на ГЕРБ в ОбС-Бургас тогава гузно премълча, бе какви са истинските причини за спирането на европейските оперативни програми в морския град. Всъщност средствата за България по „Околна среда“ и „Регионално развитие“ бяха отрязани през юни 2014 г. заради системни нарушения при усвояването на европейските пари. След одит на ЕК бяха открити доказателства за значителни несъответствия в работата на контролните и управленските системи по програмата.
Глобите, наложени на морския град от Регионалното министерство, бяха девет на брой и на обща стойност 760 хиляди лева. Както вече писахме в „Десант“, общината ги отнесе преди всичко заради заложени от нея дискриминационни условия в почти всички конкурси за изпълнение на строителни дейности.
Като стана въпрос за строителство, няма как да не споменем множеството започнати с тържествени „първи копки“ помпозни обекти. Но след изграждането им се оказва, че всичко трябва да се ремонтира.
Едно от най-големите недоразумения, дело на морската община, е така наречената „Централна автоспирка“, част от легендарния проект „Интегриран градски транспорт“, за който Община Бургас получи над 130 милиона лева по оперативна програма „Регионално развитие“. Местната власт я рекламира като важно звено за новата бърза автобусна линия, която нямало да зависи от задръстванията. Крайната дата, в която транспортното съоръжение трябваше да бъде завършено, бе 9 април 2015 г. Но традиционно този срок не бе спазен и то реално бе открито почти предизборно на 6 септември.
Обществената поръчка за изграждането на спирката бе в размер 2,7 млн. лв. и бе спечелена от печално известната австрийска фирма „Щрабаг“. В края на януари морската общинска администрация призна, че австрийците са се опитали да икономисат от строителните материали, като ги заменят с по-евтини китайски аналози. Разбира се, за сметка на качеството.
За прехваления пък проект за изграждането на подземна улица в края на 2012 г. герберите гласуваха нов дълг на бургаската управа от два милиона лв. Докато траеше проточилият се строеж, след всеки пороен валеж платната на подземното шосе се наводняваха заради установени при строежа му технически грешки. След дълги отлагания и повторни скъпоструващи ремонти улицата най-после бе открита през май тази година. Само че бургаските шофьори избягват да минават по нея заради недобре сигнализираното кръстовище, с което се свързва и липсата на видимост при излизането на него от подземния тунел.
Сред строителните недоносчета на ГЕРБ и Димитър Николов се нарежда и основният ремонт на централния площад „Тройката“, който бе завършен в края на миналата година и бе на стойност 7 милиона лв., отпуснати по ОП „Регионално развитие“. Още след откриването му бургазлии и гостите на града открито изказаха недоволството си от липсата на зеленина, която да хвърля сянка в разгара на летните жеги, когато бетонната му настилка се нажежава като жарава. Прохлада трябваше да подсигурят и така наречените „водни ефекти“ на новосъздадените фонтани, нарочени за двойници на шадраваните във Венеция. Но на практика те системно наводняваха площадното пространство, което наложи да бъдат повторно ремонтирани.
В края на юни 2015 г. мнозинството от ГЕРБ гласува със замах Бургас да поеме нов кредит от над 10 милиона лева, които бяха предвидени за строеж на нов плувен басейн с олимпийски размери и футболен терен за нуждите на местния клуб „Нефтохимик”, който от години не разполага със свой стадион.
Тази спортна база трябва да се пръкне в бургаския жк „Славейков“, на същото място, където през 2012 г. бе започнат друг грандиозен проект, чиято прогнозна стойност надхвърляше 38 млн. лева.
До две години там трябваше да се появи друг модерен спортен комплекс с олимпийски басейн. В края на април, след близо три години бездействие, Община Бургас прекрати безславно договора за концесия с инвеститора Българската федерация за борба. Още не скъсал контракта, бургаският кмет предложи новия грандомански проект за мащабен спортен обект там, който трябва да струва 10 720 000 лева. Така и не стана ясно кой ще ги плаща, при условие че излишни пари в хазната на Бургас няма.
Сред провалите на бургаския градоначалник, който неотдавна бе обявен за кмет на Европа, е и широко рекламираният градски „Индустриален парк“, за който неведнъж сме писали в „Десант“. Той също се нарежда сред сделките, носещи единствено пасиви на общината. Големите обещания за прииждането на тълпи платежоспособни инвеститори, които ще вложат в него милиони, останаха химера, а огромният терен, погълнал преди това близо 4 милиона лева за изграждане на някаква митична инфраструктура, вече година и половина стои самотен и обраства с бурени, вместо с лелеяните производствени сгради и складови бази.
В смесеното дружество общината апортира 300 декара своя земя и сега трупа загуби от около 15 милиона евро. Досега там са закупили парцели само пет фирми, но не е ясно кога те реално ще започнат да правят нещо. А обещанията за 4000 нови работни места и за над 100 милиона лева инвестиции останаха някъде в кметските предизборни кампании.
В началото на 2013 г. пък местният парламент щедро гласува 117 декара златна земя в бургаския парк „Езеро“ да бъде дадена на концесия на руската фирма „Мостовик" за изграждането на Океанариум.
Върху огромния терен сибирската компания трябваше да построи аквапарк, делфинариум и океанариум, заедно с голям хотел с над 200 легла, СПА комплекс, ВИП зони и мокри барове. Самите условия на сделката бяха като сбъдната мечта – концесия за срок от 35 години, първоначална такса при започване на строежа само от 600 хиляди лева и по-нататъшна концесионна вноска в размер само на... един процент от приходите на развлекателния комплекс, дължима след огромен гратисен период от цели 8 години.
В крайморския парк обаче така и не започнаха реални строителни работи, а в началото на ноември стана ясно, че „Мостовик“ е пред фалит, а собственикът на компанията Олег Шишов бе арестуван от руските власти заради финансови нарушения.
Химерата „Бургаски океанариум“ представлява втори опит за изграждане на увеселителен комплекс в Бургас. Интерес към това начинание първоначално прояви съмнителна британска компания, която обаче се оказа фантом – без никаква реална икономическа дейност зад гърба си и без каквито и да било приходи. След като опозицията в ОбС в лицето на „Национален фронт за спасение на България“ разкри това, се стигна до прекратяване на преговорите и търсене на друг инвеститор.
Всички изброено дотук обаче бледнее пред трагедията на четвъртия по големина православен катедрален храм в България - бургаския „Св. св. Кирил Методий“. Преди повече от четири години сградата му буквално се разцепи заради абсурден проект за строеж на подземен паркинг на едноименния площад в центъра на града. Опасни пукнатини се появиха и по съседните сгради на филхармонията и гимназията „Св. св. Кирил и Методий“. Хронологията на това престъпно и умишлено съсипване на храма бе описвана многократно в „Десант“. Както и безсилието на местната власт да се справи с причинената и „благодарение“ на нея разруха.
Единствената политическа сила, която се противопостави на гибелния за божия храм проект, бе „Национален фронт за спасение на България“. Седмината общински съветници от групата на патриотите още след първите признаци за пропукването на светинята предложиха концесията на „Глобал технолоджи къмпъни" АД да бъде прекратена. Още повече, че през 2013 г. изтече и срокът за изграждането на подземния паркинг. Той и до днес не е готов.
Но мнозинството на ГЕРБ в местния парламент даваше твърд отпор на всякакви опити на родолюбците да се сложи край на това безобразие.
Съветниците от Националния фронт последователно се противопоставяха и на всички скандални сделки и решения на ГЕРБ и Бургаската управа. Но разумните им доводи и предложения бяха отхвърляни без обяснения под диктата на мнозинството на ГЕРБ.
Въпреки това, НФСБ постигна редица успехи в защита на интересите на жителите на Бургас. Сред тях са и спирането на проекта за изграждане на така наречения „цигански“ блок в най-големия жилищен комплекс в морския град „Меден рудник“, както и събарянето на незаконен мюсюлмански молитвен дом в този квартал.
По инициатива на патриотите турско-арабските имена на над 300 местности бяха подменени с български названия. По идея на СКАТ и съветниците от НФСБ Бургас стана първия български град, официално признал геноцида над арменците в Османската империя, извършен през 1915 г., а датата 17 май бе обявена за ден, в който бургазлии свеждат глава пред паметта на невинните му жертви.
Също по настояване на родолюбците ОбС забрани агитацията на сектантите по улиците и най-вече по домовете, където жителите на морския град бяха системно тормозени от представители на знайни и незнайни религии. Заслуга на общинските съветници на Националния фронт бе и решението на местния парламент да се издигне паметник на благодетеля на Бургас Александър Георгиев – Коджакафалията. За съжаление изграждането му още не е започнало заради отказа на местните общинари да финансират проекта. По тази причина телевизия СКАТ и НФСБ поеха инициатива за набиране на средства за издигането му.
На 25 октомври предстоят избори, които ще са решаващи за бъдещето на морската община. Какъвто и да е резултатът от тях, едно е ясно Бургас трябва да престане да е „най-добрият град за кражби и продажби“ и да се превърне в истински европейски градски център със собствена индустрия и работни места. Това обаче няма да бъде постигнато с грандомански проекти, изграждани с огромни кредити, а с много труд и най-вече честност и почтеност.
