Още на 22 - 23 септември 1918 г. в Бабадаг се провежда вторият добруджански народен събор, който се обявява за присъединяване на цяла Добруджа към България
23 Септември 2015, Сряда
Преди 90 години
Добруджанската революционна организация е масова
Автор: Атанас Коев
националнореволюционна организация на българското население, останало да живее в рамките на дадената на Румъния Добруджа. Тя е учредена през септември 1925 г. в столицата на Австрия – Виена, от радетелите за освобождение на тези наши земи Георги Кроснев, Петър Вичев, Петър Нейчев и др.
Веднага след създаването си революционната организация на българите от Добруджа издига като основна своя цел отстояването с легални и нелегални средства на политическите, икономическите и културните интереси на потиснатото от румънските власти българско население. Това се отнасяло и за добруджанските бежански маси, живеещи в България и в близката и далечна чужбина.
Още в първите месеци от своето съществуване революционната организация успява да изгради множество нелегални групи, които повеждат решителна борба срещу румънското владичество в Добруджа. Същевременно са създадени нейни подразделения в по-големите градове и села на тази наша поробена област. Структури се изграждат и в някои градове във Франция, Австрия, Турция и Съветския съюз.
Организацията на българите от поробена Добруджа се ръководи от Централен комитет, който направлява дейността и борбата й срещу румънския гнет. Същевременно този комитет насочва действията и проявите на Добруджанския младежки съюз, както и на някои други добруджански организации като Централния добруджански аукционен комитет, намиращ се в България, Съюза на добруджанските групи в чужбина и др.
През 1929 г. Централният комитет на организацията се установява на територията на поробена Добруджа. Тъй като голяма част от ръководството му е с леви убеждения, той започва да работи във взаимодействие с Румънската комунистическа партия. Същевременно ръководният орган на добруджанци поддържа тесни връзки с Българската комунистическа партия и с Балканската комунистическа федерация.
През 1933 г. революционната организация на българите в Добруджа възприема тезата за първоначално самоопределение на населението в тези наши земи, като след това при първия удобен случай то се отдели от Румъния и се присъедини към България.
В навечерието на Втората световна война Добруджанската революционна организация възприема тактиката да работи целенасочено за връщането на Добруджа по мирен път към България.
През септември 1940 г. след продължителни преговори между нашата страна и Румъния и с помощта на Германия се стига до т. нар. Крайовска спогодба. С нея се урежда въпросът за връщането на Южна Добруджа. Същевременно е договорено да се размени българското население, живеещо в Северна и Централна Добруджа, с румънското от Южна Добруджа. В резултат на тази договореност около 67 хиляди българи се изселват от северните и средни части на областта, като се заселват във върната на страната ни южна част, на мястото на изселилите се румънски колонисти. И тъй като голяма част от целите на Добруджанската революционна организация вече са изпълнени, тя прекратява дейността си и се саморазпуска.
Патриотичен календар
19 септември 1918 г. — Части на Българската армия спират настъплението на английската армия в битката при Дойран
21 септември 1378 г. — Цар Иван Шишман издава Рилската грамота, с която на Рилския манастир се дават 20 села като феодални владения
21 септември 1843 г. — Роден е Георги Бенковски
22 септември 1872 г. — Извършен е Арабаконашкият обир
22 септември 1908 г. — Обявена е Независимостта на България, с което страната отхвърля васалната си зависимост от Османската империя, наложена ѝ от Берлинския договор (стар стил)
22 септември 1921 г. — Умира народният поет Иван Вазов
23 септември 1902 г. — Избухва Горноджумайското въстание
23 септември 1912 г. — С указ на цар Фердинанд I е формирано Македоно-одринско опълчение начело с генерал Никола Генев и с началник-щаб майор Петър Дървингов
23 септември 1918 г. — Умира Софроний Врачански
24 септември 1918 г. — Подписан е Берлинският протокол между представители на Царство България, Германия, Австро-Унгария и Османската империя, с който Северна Добруджа се предава на Царство България
