За имотното състояние на един недосегаем кмет

Автор: екип на Десант

Вобщественото пространство се спрягат различни предположения за личното състояние на кмета (втори мандат и кандидат за трети от партия ГЕРБ) на Бургас Димитър Николов. Те вървят от 5 млн. лева и стигат до над 100 млн. лв. Не че който иска, не може да влезе в сайта на Сметната палата, за да проследи декларациите му от последните 8 години, през които той изкара два мандата като градоначалник. Стига да вярва на официално изнесените данни, разбира се.

За годините на кметуване му, от различни европрограми, от националното субсидиране и от общински средства през подписа му са минали над милиард евро. Блажени са вярващите, които мислят, че е възможно някой да пази кацата с мед и да не бръкне нито веднъж в нея.
Но да оставим предположенията и да опитаме да се опрем на фактите.

Димитър Николов е съсобственик от луксозния хотел „Белица“ в Приморско. Придобил е 50 процента от имота чрез фирмата си „Европа 5“ ООД (негов съдружник там е Симеон Симеонов, най-близкият човек на кмета, когато става дума за  печеливши сделки).
Самият Николов не отрича, че е притежател на хотелски комплекс. Произходът на средствата за закупуване и ремонт на почивната база обяснява с частния си бизнес, който имал преди да стане градоначалник, още от времето, когато бе управител на шоколадовата фабрика в Бургас „Победа“. По тази тема обаче Николов не обича да навлиза в детайли, които биха го вкарали в евентуален капан. Някой би се запитал дали действително управителските заплати в българските фирми са толкова високи, че с тях човек да си пазари хотели.

За всеки случай бургаският кмет е прехвърлил собствеността си (от „Европа 5“ и от самия хотел) на името на съпругата си Гергана Николова още в началото на първия си мандат. Вероятно, за да не бъде по никакъв начин уязвим.
Хотел „Белица“ е разположен на площ от 13 декара, има собствен парк и басейни. Сградата е със 168 стаи и 6 луксозни апартамента, на разгъната застроена площ от над 7000 кв. м.
Това всъщност е имотът на бившата почивна станция на Строително-монтажния комбинат в Бургас, строена по соц време. Специалисти определят, че сегашната продажна цена на хотелския комплекс е над 5 млн. лева.

Оттук нататък започват питанките. Първата е свързана със самата фирма „Европа 5“ ООД. Това не е стандартното дружество с ограничена отговорност, чийто типов капитал е 5000 лева. Според Търговския регистър, делът на жената на Николов във фирмата възлиза на точно 285 420 лв. Някой ще си помисли, че този дял с развитието на бизнеса през годините е нараствал, за да стигне до това число. Само дето не е така.

Дружественият договор на фирмата е сключен между двамата съдружници – Симеон Симеонов и Гергана Николова (съпругата на кмета), на 11 ноември 2007 г. (буквално дни след изборите за местна власт), а е записан в търговския регистър на 17 август 2008 г. Оттам пък е видно, че капиталът на фирмата от общо 570 840 лв. е внесен от двамата съдружници към момента на учредяването й.
Пита се откъде Николов е имал толкова много налични пари, че да ги изсипе накуп при регистрацията на новата фирма? Също и откъде е имал и милионите, вложени в капиталното преустройство на сградата на бившата почивна станция, превърната от него в луксозен хотел.

Самият той простичко обяснява, че се бил занимавал с бизнес преди началото на кметската си кариера. Но пропуска да уточни какъв точно е този печеливш бизнес, както би сторил всеки политик, който иска да бъде напълно честен и открит. Магазини ли е имал, складове ли, търговия ли е въртял, посредник или предприемач ли е бил? Не, кметът Николов удобно ни спестява тези подробности, за какво да ни обременява с тях...
По-паметливите биха се сетили, че в зората на демократичните промени у нас, той се е занимавал с нелегален внос на сухо мляко от Молдова и други бивши републики от някогашния Съветски съюз. Още през 2007 г. български медии публикуваха факсимилета от прокурорски постановления срещу Николов за доказана контрабанда, които обаче така и не влязоха в сила заради кметския му имунитет.

Друга фирма на Димитър Николов - ЕТ „Бове – 1“ (преобразувана всъщност в „Европа 5“), според същите твърдения в медийни публикации, била залавяна от митническите власти с подправени фактури, а заради дейността й, излизаща от рамките на закона, били завеждани следствени дела и прокурорски преписки.
Каква е истината, това си знае само Николов, тъй като митническите, следствените и прокурорските архиви от онова време най-вероятно са унищожени. Може би поради давност, а може би и като услуга за кмета-слънце на Бургас.

Паметливите биха се сетили и за „Аферата Корал“, от която бургаският кмет излезе по-богат с няколко милиона. За тези, които са забравили този епизод от битието му,  ще припомним историята накратко. Николов и съдружникът му Симеон Симеонов изкупуват на безумно ниската цена от 7 щатски долара за кв. м. 130 декара общинска земя в Царево на първа линия до морето, т.е. на самия плаж на бившия къмпинг „Корал”, намиращ се на север от Царево. Сделката става факт не без съдействието на тогавашния червен царевски Петко Арнаудов. Впоследствие тази земя, разделена на по-малки парцели, е била препродадена, но вече на двадесет и повече пъти по-висока цена.

Ако всичко това е вярно, то кметът Николов определено е имал добър старт в живота и най-вече в политическата си кариера, довела го до място, през което тече пълноводна река европейски и национални средства. Разбира се, никой не твърди, че той е крадец. Дори не казваме и, че само е гребвал от време на време по шепичка от тази река, за да пъхне нещичко в джоба си. В партия ГЕРБ подобни неща не се толерират, не и ако част от „усвоеното“ не се пренасочва към черните каси на партийната централа. Ние обаче и това не казваме. Но се на-дяваме в някой светъл ден прокуратура, ДАНС, данъчни и всякакви други служби, които буквално изтърбушиха общините, управлявани от „чужди“ кметове, да хвърлят поне едно око и на „своите“.


В категории: Бургас , Горещи новини