Просветният министър в акция „Прост народ – слаба държава”

Автор: Бисер Петров

Събитията от последната седмица сякаш идват да покажат, че врагът с (псевдо)реформаторски билет е истинската и може би най-сериозна заплаха за националната сигурност, въпреки че дейността му остава извън темите, коментирани на все по-редките консултативни съвети по национална сигурност при президента.

Един ли е или са мнозина?

В момента най-активен кандидат за политическата „Златна малинка” (антинаграда, антипод на „Оскар”) у нас е министърът на образованието и науката проф. Тодор Танев. Приглася му,  при това на най-високо политическо ниво, и шефът на БАН акад. Стефан Воденичаров.
Министър Танев вече година се бори с колегите си от Реформаторския блок Петър Москов и Христо Иванов за палмата на първенството в действия, дестабилизиращи правителството и управлението. И не е като да не успява.

Залудо са научните му трудове и титли, щом се проявява като един политически Форест Гъмп. Взима се насериозно, става за резил, отупва праха и срама от себе си и продължава... да твори гаф след гаф.
Жална им майка на българските ученици! И на образователната ни система също, ако можем да наречем система миш-маша от псевдореформи и сбъркани учебни планове, в който министър Танев опитва да внесе като нов елемент отказа от образование в горния курс.

Всъщност новите учебни планове стоят вече две седмици на сайта на МОН и ако скандалът около тях избухва едва сега, то е защото в общественото пространство имаше твърде силни паразитни шумове – първо изборите, а после и протестите на полицаите, които някои побързаха да обявят за антидържавен пуч.
Ако трябва да се говори за диверсионен акт и вредителство с дълготрайни последствия  - те са именно в учебните планове, които могат окончателно да ни вкарат в капана на модела „Прост народ – слаба държава”.

Прогоненото знание от родните учебници

Съдете сами. Планира се премахване на обучението по основни предмети като история, биология, химия, физика във втория гимназиален етап (XI и XII клас), сериозно намаляване на часовете по информатика, силното ограничаване на часовете по философия, орязване на часовете за изкуствата.
Както и двойно намаляване на хорариума за изучаване на първи и втори чужд език. Първоначално на прицел бе и физкултурата, но министър Кралев някак си укроти тази част от реформаторските напъни на колегата си Танев.

За да си представим крайния резултат, ако бъде осъществен този погром върху бъдещето на българските младежи, можем да чуем онези директори и учители, които предупреждават, че с така планирания дефицит от знания никое наше дете занапред няма да припари до престижен чужд университет.
Което не е вярно, защото децата на достатъчно богатите родители ще продължават да получават средното си образование зад граница или в училища като Американския колеж или Италианския лицей, където напъните за насилствено обезграмотяване няма как да проникнат.

Вярното е, обаче, че в масовия случай българските гимназии ще се превърнат в нещо като цехове за тестени изделия и фитнес клубове: момичетата ще излизат готови за ролята на „кифли” и мутреси, момчетата ще са идеални за бодигардове и потребители на „кифли” и чалга.
С годините огромната първична неграмотност (май вече гони 40%) ще бъде допълнена от подобаваща вторична неграмотност на възпитаници на гимназии, които понякога ще имат достатъчно акъл, за да инвестират някакви пари в купуването на дипломи, но не и нужните знания, за да надградят образованието си до степен да бъдат конкурентоспособни на съвременния пазар на труда.

Някои смятат, че нещата не са чак толкова драстични, още повече че оценките от матурите ще дават достъп до все повече български вузове.
Не било опростачване и диета откъм знания, а малко лобистки подход, целящ да захранва със студенти западащите родни университети, които в последните години обявяват повече места, отколкото са завършващите абитуриенти…
Върви, народе възродени…

Толкова е чудовищно, че дори ГЕРБ се дистанцира

Управляващата партия се разграничи от министъра, излъчен от Реформаторския блок, чрез изявление на председателя на Комисията по образование и наука в Народното събрание Милена Дамянова, която е основен вносител на Закона за предучилищното и училищното образование и негов съавтор в качеството й на зам.-министър на образованието в първия кабинет на ГЕРБ.
Във вторник министър Танев и заместничката му Ваня Кастрева дадоха пресконференция, на която заявиха, че промените в учебните планове и програми били продиктувани от новия образователен закон, подготвен от ГЕРБ, и те само го следвали.

И дори излъгаха, че всичко е съгласувано с партньорите от ГЕРБ и имат тяхната подкрепа. Което принуди бившата зам.-министърка на образованието и настоящ председател на ресорната парламентарна комисия Милена Дамянова да ги опровергае и разобличи.
Ето и част от нейното изявление, направено в кулоарите на Народното събрание:
"Искам да уточня няколко неща. Стандартите за учебен план, за общообразователната подготовка, които се разискват в момента, са единствено и само в компетенцията и отговорността на министъра на образованието и науката и на МОН. Те се разработват от МОН, в тях е заложен броят на часовете по отделните предмети, предметите, които да се изучават и съотношението между задължителни, избираеми и факултативни часове.

Подписът, който стои под тези стандарти, е единствено и само на министъра на образованието, затова считам за некоректно да се обвинява парламентът за едни или други промени и да се създава внушение в обществото, че едва ли не депутатите са заложили тези промени. Пак повтарям, законът не определя какви предмети да се учат и по колко часа да се учат. Това се определя единствено и само от Министерството на образованието”.
Всъщност редно е да се каже, че министър Танев разбра жълтия картон, който му показа депутатката от ГЕРБ, веднага свали гарда и смекчи тона и дори намери тв студио, от което да обяви, че е готов да даде още време за обсъждане на учебните планове.
Ден по-късно същото каза и Ваня Кастрева, като не забрави да похвали закона затова, че дава повече свобода на училищата (?!).

Погледнато от друга гледна точка, проф. Танев не е първият министър, който действа на принципа „проба-грешка”. Но понеже говорим за автор на учебници по политически анализи и култура – а вече година и министър на просветата – редно е да се каже, че кредитът на доверие към Тодор Танев изглежда изчерпан, а дейността му ерозира както авторитета на МОН, така и на правителството.
Една евентуална оставка в никакъв случай не би заличила усещането за управленски и личен провал, но поне би спестила по-нататъшни действия за девалвиране на образователната система до конвейер за полунеграмотници.


В категории: Образование , Горещи новини