Столичният учител по музика Валентин Янков отказа да преподава на своите възпитаници циганския химн „Джелем, джелем“.
Автор: Диана Славчева
Музикантът е и създател, и ръководител на оркестър „Цветница“, който от 2006 г. е съпровождащ състав в едно от най-популярните телевизионни предавания за фолклор – „От българско, по-българско“ по Национална телевизия СКАТ. Заедно с формацията той записва музиката и песните за новите учебници по музика от 4 до 8 клас на издателство „Просвета“, на които е изготвил и аранжиментите.
„Считам, че в българските учебници по музика трябва да се акцентира на народното творчество, световната класика и стиловото разнообразие на музиката, а не на етнически неприемливи музикални примери... Да, не можем да игнорираме Балканите, но не бива да караме децата да учат такива неща. Чашата преля!“, написа по този повод Янков във фейсбук страницата си.
Един от поводите за неговия бойкот бе и поместена в портала Uchiteli.bg позиция на деветокласници от Плевен, които също заявиха, че са против изучаването на „Джелем, джелем". „Нормално ли е да има цигански песни в учебниците ни?! Да ни карат да учим и пеем на ромски език?“ – запитаха плевенските средношколци, отправяйки въпроса си към Образователното министерство.
Е, доживяха и отговор от най-високо равнище. По този повод лично заместник-министър Ваня Кастрева заяви в ефира на Би Ти Ви, че учебната програма давала „знания, умения и компетентности“ и учителят сам решавал коя песен да избере, за да постигне това. Затова в случая с „Джелем, джелем“ тя препоръча „учебното съдържание да се илюстрира... с друга ромска песен“ (?!).
Очевидно госпожата така и не може да разбере какъв е проблемът с изучаването на набедената за химн на ромите творба и упорито държи българското школо да се оглася с цигански напеви. На всяка цена!
И добре, че все още има такива учители патриоти като Валентин Янков, които осъзнават отговорността си за формирането на национално идентично самосъзнание у възпитаниците си и отстояват приоритетно изучаването на българския фолклор. Щото попадне ли образованието в ръцете на политиците и чиновниците в просветното министерство, няма измъкване от блатото, в което безспирните отродителни реформи в сектора се опитват на набутат училището ни любимо!
