Гергана Кабаиванова: Българската бюрокрация спъва предлагането на домашни храни

Гергана Кабаиванова е председател на Сдружение „Устойчиво общество“, създадено в края на 2012 г. в обществена полза. Завършила е Университета по хранителни технологии в Пловдив. По образование е маркетингов специалист с дългогодишен опит в областта на козметиката. Създава първия биомагазин в Пловдив. Основава движението „Хранкооп“ в Пловдив, а преди две години организира и първия у нас фермерски пазар, на който производителите на екологични земеделски храни се срещат с потребителите.

- Госпожо Кабаиванова, все по-често се случва да четем по етикетите на кисели млека, сирена, кашкавали др. храни надписа „Домашно производство“. Възможно ли е тези храни да са действително произведени в домашни условия?

- Хората очакват като прочетат този надпис или пък подобен – примерно „По домашна технология“, това задължително да означава, че въпросната храна е ръчна преработка на продукта от суровини, които не са третирани с консерванти. Когато големите фирми пишат това на етикетите на продуктите си, те всъщност подвеждат потребителите, защото информацията ни най-малко не отговаря на истината. 


- Има ли въобще нещо домашно в подобни продукти?

- Няма как да има домашно производство на храни за пазара в истинския му смисъл, защото то не е регламентирано в България. Това не означава обаче, че е незаконно, просто не е имало досега малки производители, които да заявят желанието да легализират дейността си. Тепърва се правят подобни постъпки.
Знаем, че Наредба 26 и някои от последно приетите наредби у нас, които касаят производството на храни, са пренесени от европейското законодателство. Но не са взети предвид всички дерогации, които касаят малките производители, а само основните текстове.
Реално у нас няма лоби, което да пожелае да се бори за такива промени, които да делегират права за малките производители. Затова този въпрос още не е уреден.


- Защо е възможно в Румъния, която влезе заедно с България в ЕС, да са разрешени директните продажби, а в България не? На румънските фермерски пазари млечните храни, месото буквално се продават в касетки на земята. Те се предлагат със сертификати и хората сами решават дали да се доверят на този производител...

- Именно защото са уредени тези въпроси със закон. При нас налагането на сега действащите наредби идва от лобито на големите компании, от една страна. От друга, липсва влияние от наша страна, на малките производители, да им противодействаме. Затова трябва все повече малки групи да се приобщават, за да се постигнат промени в посока разрешаване на продажбите на домашно произведени храни. Това е процес, който трябва да продължи и да привлече нови участници, за да се постигне по-сериозно въздействие върху Министерството на земеделието и храните.


- Излиза, че пътят към постигането на либерално за занаятчийските храни законодателство е през обединението на малките производители. Защо обаче това не се случва?

- Обединение, и то не в голяма организация, а по-скоро асоциация на малки кооперации, малки съюзи между производители. Важно е изработването и формулирането на бизнес процесите, т.е. ние трябва да покажем на институциите, че това работи.


- Имате ли примери, при които моделът за продажба на домашни храни работи, които да представите пред МЗХ и Българска агенция по безопасност на храните?

- Като организация можем да кажем, че имаме добре разработен модел за предлагане на такива продукти – това са фермерските пазари, които вече се промотират и от общините. Тепърва започваме да разработваме модела с кооперативната кухня, с който търсим решение за малките производители, които не могат да се легализират сами, да се кооперират за производство в една обща кухня, регистрирана към БАБХ, и по този начин да предлагат своите авторски продукти. Така те излизат от кухнята с авторски етикет, но производствената база е осигурена от нас и те я споделят с други производители.


- Отстрани погледнато, първи в тази посока заработиха хранкоопите, които сами по себе си са неформални обединения на производители и потребители на храна. След това в страната се появиха различни фермерски пазари, различни организации, но всички вие действате поединично, вместо да заработите в една посока. Защо се получава така?

- Защото всеки защитава собствените си интереси и иска да постигне някакви индивидуални постижения в министерството.


- Но би трябвало да имате общи интереси. Възможно ли е да се обедините всички и да поискате такава промяна, например на Наредба 26, че тя наистина да разреши директните продажби на малките производители, без те да са принудени да инвестират непосилни за мащабите си суми в оборудване, за да отговорят на изискванията.

- Много бих искала да се обединим всички и да заработим заедно. Трябва да намерим общото и да се сдружим в името на малките производители. Нужно е нещата да се огледат от много страни и да се въздейства, за да се постигне добра промяна. Когато всички действаме заедно, ефектът ще е много по-силен. Виждам обаче една тенденция да се говори само за Наредба 26, а има много по-сериозен и обхватен проблем с майсторите на печива и тестени изделия. Всъщност много повече от млекопреработвателите са хората, които искат да отворят свои пекарни, кухни за вегански храни, но за тях е непосилно да отговорят на изисканията за кухня според действащото законодателство.

Проблемът е много подобен на този с млекопреработвателите по Наредба 26 – твърде високи изисквания за оборудване, изискват се много вложения, които за този формат производства са ненужни. БАБХ се опитва да въведе едни застрахователни мерки да не бъдат допускани грешки, но вместо да подготвя и обучава производителите да не допускат такива грешки, тя поставя много рестриктивни и почти неизпълними изисквания към тях.


- Какво решение на тези проблеми предлагате?

- Първо, обучение на хората, които искат да бъдат малки предприемачи – те не знаят откъде да започнат, какво да направят. Второ, да се намерят формули, така че да се постигнат изискванията на законодателството и хората, които искат да се занимават с това, да стартират с взаимни усилия.
Така постепенно ще започнат да изискват от институциите да се въведат облекчени условия за стартиране на домашно предприемачество, давайки за пример собствения си модел, при който не са нужни големи инвестиции. Така може да се приемат дерогации – изключения от закона, които касаят традиционните и малките производства на храни. За тях трябва да се приложи друг режим и това е въпрос на нови наредби или правила за прилагане на наредбите. Има достатъчно такива примери в Италия и Великобритания.


- Там как са уредени тези въпроси?

- Британският модел е много простичък – стига да успяваш да постигнеш хигиена на храните, имаш право да ги произвеждаш. Тоест, ако имаш мивка, която ти позволява да произвеждаш чиста продукция, ако редовно почистваш домашната си фурна и можеш да докажеш това пред властите, това е напълно достатъчно да работиш в домашни условия.
Например множество майки приготвят храната за училищата, в които учат децата им, и масово британските училища се зареждат с храни, произведени от домакини.
Много села работят, за да зареждат училищните лавки и така децата се хранят със селска продукция. Местната агенция по храните контролира дали се спазват хигиенните изисквания, но самата система за контрол е много облекчена – няма такава формализация, администрация и бумащина, каквато е в България.


- Готови ли са да излязат на светло малките производители на занаятчийски продукти?

- Част от тях са готови, желаят да се кооперират, да намерят начин и да излязат на светло, но друга част са категорични бунтари – не искат да бъдат нарушители на закона, но се опълчват срещу системата. Това не е устойчиво, в един момент ще се пречупят, най-малкото ще видят добрия пример на тези, които вече са направили промяната.

В категории: Съвети за земеделието , Горещи новини