Иманярът все още се пита как бивши следователи станаха адвокати, милионери, колекционери
Автор: Борис Цветанов
Божидар Димитров твърди, че го бил пребил, когато откраднал 30 монети от музея в Несебър. Може и да е вярно – историкът си е емоционален. Преди години натръшка в Лозенец шестима гамени, с по-особен от тоя на българите цвят на кожата. Стивън Сегал би трябвало да го вземе за съветник.
Но Божидар Димитров не иска да говори за Митко Бузата, както е популярен Димитър Станков – бил бандит и му било под нивото...
За него споменахме в материала си за Императора. За него по-словоохотливият Димитър Иванов казва: „Митко е интелигентен – навремето дори му предлагах аспирантура, но го влечеше далаверата“. Искал да учи археология, но завършил педагогика. Станал най-агресивния и най-енергичния в нумизматичната мафия. Чел е лекции в Българското нумизматично дружество, когато Ангел Солаков бил негов председател.
Според Димитър Иванов, иманярската мафия в онова време – седемдесетте и осемдесетте години на миналия век, била нещо като обърната фуния: в широката й част била заета от стотина иманярски групи в страната, а горе, в два тесни изхода – Желязко Колев и Димитър Станков.
Но докато Императорът осем пъти оценява прелестите на панделата, Станков няма присъда, но пък има 15 месеца търкане на наровете в предварителния арест. Няма дело, защото детективите от Шесто не могли да скалъпят години наред доказателства за тая работа.
На 22 септември 1986 г. двайсетина дебеловрати момчета нахлуват в дома му на „Доспат“ 8. Апартаментът, мансардата и мазето са изтарашени по всички правила на милиционерската академия. Димитър Иванов смята това за най-големия удар в историята на спецслужбите по опазване на културно-историческото наследство. Той бил извършен по европейски, преди да сме били в Европата – всичко се снима с камера и записва с микрофон от журналисти на БНТ.
До ареста на иманяра, който без да скромничи твърди, че бил от ранг над този на Богдан Филов, се стига, след като група негови „колеги“ от Нови пазар откриват край село Седларово в Сливенския Балкан гърне с 5 кг жълтици и ги продават на Бузата.
Обръщайки всичко нагоре с краката, от дома на Станков са изнесени опаковани в кашони 17 500 експоната. Според Божидар Димитров, колекцията на „бандита“ надхвърляла 50 милиона долара. По данни на многотиражките, това били 5,5 кг златни монети от епохата на Палеолозите, 8 кг златни статери, ауреси, наполеони, 150 кг сребро. Имало още и мраморни лъвски глави, апликации от тракийски колесници, пълен сбор печати на българските царе.
Така ли е, кой да ти каже, а и смееш ли да питаш, както имаше такава градска фолклорна мъдрост в ония години. Опис не е правен, кашоните са запечатани с лепенки с подписите на Станков и следователите. Но не са отваряни пред него по-късно. Неотразимият следовател Кирил Христосков твърди, че кашоните тежали цели 300 кг и от мъкнене хванал дискова херния.
Все пак, в началото на декември 1987 г. викат Станков на тогавашната улица „Насър“ и му показват като в изложба експонати от иззетото от дома му. Той казва на познатия на читателите от други наши публикации вездесъщ шеф на Главно следствено управление ген. Костадин Коцалиев: „Тук има мои неща, но много повече липсват... бих искал да знам къде са?“. Оня го усуква по килифарски.
Иначе Димитър Станков твърди, че всичко, което притежава, го добил законно – дори в онова време покупките са били нещо нормално.
Разбира се, най-ценното от отарашеното в дома на Бузата не може да се скрие. Да оставим Димитър Иванов да се изперчи като българския Шерлок Холмс: Кирил Христосков бил седнал на перваза с огромното си туловище и Димитър Станков едва не припаднал. И другарят Иванов, детектив, началник на Шести отдел, веднага пуснал в ход дедуктивното мислене. „Скривалището се оказа необичайно – ще разказва по-късно сам той – външната част на перваза на прозореца на целия етаж бе обшита с ламарина. Под нея наредени 1072 златни византийски монети от времето на Палеолозите, наричани „коруби електрон“... След време били дарени на Националния исторически музей.
Колко бели петна има в разказите на Димитър Иванов и компания си личи от зорлем признанието на началника на Шесто управление, тогава генерал-лейтенант Петър Стоянов: „Димитър Станков задава законно своя въпрос: как бившите оперативни работници са станали адвокати, милионери и особено колекционери, при все, че колекциите им са смехотворни... И главно, къде са днес предметите от безценната му колекция“.
За да разгадае мистерията като в роман за Джеймс Бонд, при Димитър Станков във Виена на 12 май 2008 г. пристига журналистката от тогава различния от днес вестник „168 часа“ Светлана Баталова. В ръката си, пред един хотел, тя държи българския вестник. Станков пристига с мерцедес.
Разказаното пред Светлана ще разгневи и Божидар Димитров, и Димитър Иванов, и най-вече неотразимия Кирил Христосков, който дори ще се закани и ще изтърси „не искам да коментирам този бандит, защото може да отидем до разкриване на класифицирана информация“. Да бе! Я ми виж окото – плава ли корабче?
Станков твърди пред Баталова, че в килията му давали някакви хапчета, от които имал халюцинации, пращали му провокатори. След задържането му, го пуснали на 17 декември 1987 г., но под домашен арест и воаяжи до „майор Векилски“. После пак килия, пак домашен арест, като окончателно е освободен на 21 септември 1989 г.
Предлагали му сделка – да признае престъпната си дейност, пък после щели да го уредят да се занимава с наука. Кирил Христосков дори му оферирал срещу личен „армаган“ и подялба на това-онова от колекцията му, да прекрати делото.
Накрая Станков се представя за патриот. Заявява пред Светлана Баталова, че „ако колекцията съществува и бива намерена“, желае тя да остане в България и нито един предмет от нея да не бъде изнасян зад граница.
Остава въпросът как Димитър Станков се озовава във Виена и как живее сега. На 21 септември 1991 г. демократизирали се за 24 часа социалистически ченгета „акостират“ пред дома му. Той взима международния си паспорт и се измъква незабелязано. Все пак колата му е спряна по пътя и полицаите, срещу по сто кинта, му казват, че столицата е блокирана.
И Станков отива там, където на българските рейнджъри няма да им мине през ума да го търсят – Централна гара. Оттам с редовен билет заминава за Белград, откъдето продължава за Виена. Година по-късно съпругата му – инж. Нели Станкова, и двегодишната им дъщеричка са спрени от неуморимия Христосков на Калотина, колата е конфискувана, а с насочен срещу жената патлак тя е откарана в следственото. Там свестен прокурор й казва: „Госпожо, тия ще ви унищожат, незабавно напуснете България“. И тя го прави.
Неуморимият Христосков и той търчи до Виена, предлага пак алъш-вериш, сваля звезди от небето, че всичко иззето от дома му е вече в Националния исторически музей. Ха дано, ама надали.
Сега Димитър Станков чете лекции по нумизматика, прави експертни оценки на предмети на изкуството, има публикации, съветва богати колекционери, в един период дори диктувал цените на монетите на международния пазар. От тримата му синове, един е архитект, другият компютърен специалист, третият – нумизмат, единствен продължител на това изживяване, наследено от Димитър Станков от дядо му Иван Митров, носител на три ордена за храброст, който му завещал чекмедже пълно с монети...
