Разширяването на площите за платен престой на автомобилите едва ли ще реши огромния проблем с паркирането в морския град
Автор: Георги Ваташки
Бургас дълго време се кичеше с титлата „най-добър град за живеене“, с която спечелилият трети мандат с Тодор-Живковските 86 процента герберски кмет Димитър Николов и неговите съпартийци в Общинския съвет все още не спират да се тупат в гърдите. Но покрай новата си транспортна схема, населеното място днес може да претендира единствено за челните места в класация за най-скъп и непроходим град.
Както вече писахме в миналия брой, неотдавна от местната администрация замислиха чувствително да разширят обхвата на т.нар. „синя зона“. На пресконференция миналия четвъртък общинските съветници от групата на „НФСБ и СЕК“ в местния парламент се обявиха срещу намерението на тукашните управници платеното паркиране да излезе извън чертите на централната градска част и да превземе жилищните комплекси.
Въпреки разумните аргументи на патриотите, това безумие обаче стана факт, след като на последното заседание, провело се на 29 март, мнозинството в Бургаския общински съвет, съставено от старейшините на ГЕРБ, гласува съответните промени в общинската Наредба за условията и реда за платено и безплатно паркиране на МПС. С тях се даде зелена светлина за превръщането едва ли не на целия морски град в една огромна „синя зона“.
Вече ще се плаща за паркиране по още 20 улици и булеварди из жилищните квартали „Възраждане“ и „Братя Миладинови“. Не бе пожален и паркингът пред държавната Многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ), който също става платен.
Мнозинството на ГЕРБ в ОбС все пак се смили и отпусна гратисен период от един час за безплатно паркиране пред здравното заведение. Но след изтичането му болните и придружаващите ги ще трябва да избират между изцеряването си и опасността колите им да бъдат репатрирани от „паяка“.
По думите на ръководството на морската община, жителите от новия обхват на „синята зона“ сами я били поискали, затрупвайки чиновниците с купища писма, изпълнени с вопли да им се даде шанса да плащат за паркирането на автомобилите си! „Синята зона“ изиграва положителна роля и хората са доволни от нея (?!). Пишат ни ежедневно граждани с желание да бъде разширена и ние се отзоваваме“, самодоволно заяви заместник-кметът Красимир Стойчев, вносител на предложението. А причината за въвеждането на платено паркиране пред болницата пък се оказа „грижа за бързото придвижване на линейките“.
„Проблемът пред МБАЛ-Бургас е толкова голям, че трябва да се въведе не „синя зона“, а направо „червена“, назидателно размаха пръст от трибуната същият господин.
„Няма друга държава, в която зоната за платено паркиране да е извън центъра. Да не забравяме, че през мандат 2007-2011 г. Общинският съвет взе решение „синята зона“ да обхваща единствено района на централна градска част. Нейното разширение в жилищни квартали няма да реши проблемите с паркоместата, а ще послужи само за пълнене на дупките в общинската хазна. Единственото решение за проблема е строеж на нови паркинги“, изтъкна Ангел Божидаров от групата на патриотите в местния парламент.
Той припомни, че това е вторият опит на общинската администрация да въведе „синя зона“ в комплекс „Възраждане“. Първият датира от пролетта на 2014 г. и тогава като причина отново бе изтъкнато, че има подписка с такова искане на живущите там. Съветниците от НФСБ обаче разкриха, че в списъка с подписалите се фигурират имената само на осем души – шестима служители на Община Бургас и двама, които изобщо не живеят в района. По предложение на съветниците от партията на СКАТ улиците във въпросния жилищен квартал преди две години бяха извадени от зоната с платено паркиране.
„Синя зона“ бе въведена за първи път в София през 2007 г., когато Бойко Борисов бе столичен кмет. По негов почин и останалите кметове от ГЕРБ един след друг започнаха да въвеждат платеното паркиране в управляваните от тях градове. В Бургас това стана факт през 2012 г. Платените места, въведени уж с цел да разтоварят центъра на морския град, обаче се превърнаха в средство за тормоз на жителите, на чийто гръб легна поредният налог. Съгласно разпоредбите на общинската Наредба, живеещите в централната част на Бургас бяха длъжни да закупуват стикери на стойност от 47 лв., които им дават право да паркират автомобилите пред собствените си домове. В същото време Общината по никакъв начин не им гарантира, че ще намерят свободно паркомясто.
А определянето на самоволни такси от страна на общинската администрация за услуги, които не могат да бъдат гарантирани, си е, отвсякъде погледнато, подсъдно нарушение.
Отделно, това са и дискриминиращи условия и точно поради тази причина те бяха отменени през май 2014 г. от Бургаския административен съд. Това стана благодарение на съветниците от Националния фронт, които обжалваха общинската наредба.
Те последователно отстояваха каузата за промяна на условията за платено паркиране, както и за намаление на таксите. В продължение на почти три години патриотите предлагаха ОбС да намали тарифите за ползването на общинските паркинги и да се въведат преференциални цени за фирмите, ползващи офиси и магазини в обхвата на „синята зона“.
Както тогава, така и сега колегите им от ГЕРБ в местния парламент отказаха да се вслушат в техните доводи и гласуваха под строй предложенията на чиновниците на съпартиеца си Димитър Николов.
Така към днешна дата „синята зона” в Бургас обхваща близо 30 процента от града, като включва в обхвата си и много междублокови пространства, отдалечени от основните пътни артерии.
Статистиката показва, че през 70-те години на миналия век в Бургас е имало 20 хиляди леки коли. Днес техният брой надхвърля 173 хиляди, като само през последните десетина дни са регистрирани нови 700 автомобила. Проблемът с паркирането се задълбочи драстично по времето на т.нар. „преход“, заради безразборната щедрост на местната администрация с даването на благословия за необуздано презастрояване на централната градска част.
Малките еднофамилни къщички, наредени покрай тесните улички на Бургас (каквито си е редно да бъдат сокаците в един морски град, за да е по-закътано срещу непрестанно духащите от морето към сушата ветрове), в годините на демокрацията бяха заменени с мастодонтски кооперации, натъпкани една до друга като сардели в консервна кутия. Така на мястото, обитавано доскоро от едно семейство, понастоящем живеят по средно 10-15 фамилии.
Гаражите, заемащи приземните етажи на тези сгради, пък още с населването на жилищата бяха превърнати в магазинчета, бакалийки, дюкянчета, работилнички, цехчета за услуги, докторски кабинети и каквото още ти дойде наум, и в тях няма място за гариране на автомобилите на собствениците на домовете.
Така че проблемът с паркирането в Бургас отдавна е нерешим. Истинска кауза пердута. И амбициозното разширяване на площите с платено паркиране очевидно няма да помогне за трайното му решаване.
Но пък „синята зона“ успешно се справя в ролята си на касичка за пълнене на общинския бюджет. Което обаче е в угода само за местната администрация, но не и за жителите и гостите на морския град.
