Карикатуристът на „Десант“ вдигал кръвното лично на началника на Шесто управление
Автор: Борис Цветанов
С трепета, с който преди забравени години очаквахме появата на 9-милионния гражданин на НРБ, със същото чувство Сульо и Пульо, от вече 7-милионното ни население, се натискат да бъдат 9-милионния дисидент, заплашвал устоите на тоталитаризма.
За дисидент се бие в гърдите, че е бил и познатият ни генерал-лейтенант Петър Стоянов, седемнадесет години ръководил политическото контраразузнаване – управление Шесто. Партизанин и славен чавдарец, той от 1946 г. търка подметки из различни служби на ДС.
Генералът увековечава славното си минало в два тома с общо 1150 страници, които в стила на Деня на лъжата ще назовем заглавието „Моята истина“...
Та този някогашен шеф в ДС отделя две-три страници в безценните си мемоари, за да се изкара покровител на сатирата и смеха в България. Той и неговите бойни другари. „Когато в службата – пише юнакът генерал – цитирахме нещо ново от Радой Ралин или карикатура на Борис Димовски, ние се радвахме от сърце на тяхната находчивост и точни попадения... Борис Димовски в „Люти чушки“ майсторски карикатуреше действителността, но нали това е целта на сатирата“.
По някое време двата грама мозък на някой си Найден Петров, началник на Първи отдел (доносническия), дава безценното предложение да се вербува за доносник Борис Димовски. Като лъв насреща му тутакси скача самият генерал Стоянов: „Сакън, да не го пипате този голям творец. Той си има голямата задача – да критикува!“. И продължава дисидентът под прикритие: „Димовски беше изключително честен в карикатурите си. Те са за това – да изобличават и осмиват недъзите на нашата действителност, нашите ръководители... Трябва да има такива хора, за да правят живота ни приятен“. И още: сатириците, казва генерал-лейтенантът, са били явление в живота в онова време...
Започва веселбата
Годината е 1984-та. Страната цъфти и вързва, подготвяйки се за 40-годишен юбилей от великата наша социалистическа революция. Кеворк Кеворкян прави репортажи – срещи с жени и мъже, чиято голяма заслуга е, че са се родили навръх Девети септември 1944 г.
В това време минотавърът от Шесто управление Петър Стоянов е в стихията си. Сам пише информация с гриф „Строго секретно“, при това в цели седем екземпляра, подлежащи на унищожаване след запознаване с назряващата за развития социализъм опасност от настроените антикомунистически български карикатуристи. Този документ е в цели осем страници, а екземплярите са за министъра, за зам.-министъра Григор Шопов, заместник-началниците на управления, шефове на отдели, ПГУ, ЦК на БКП, както и предложение да бъде осведомено КГБ.
Този любопитен документ може да види всеки в архива на Комисията по досиетата (КРДОПБГДСРСБНА) – М. ф. 22, оп.1, а. е. 221, л.1 – 8.
Заглавието на информацията е „Относно участието на наши художници в Международния салон на карикатурата – Канада“.
Ето какво няма да намерите сред лъжите в „Моята истина“, но ще го видите черно на бяло в клеветническата информация на генерала.
„В края на миналата година по пощенския канал бяха прихванати 33 броя каталози на Международната изложба-салон в Монреал, Канада 1983.“
Обърна ли внимание, читателю, на думата „прихванати“, разбирай прибрани и нестигнали до адресатите пратки... В този салон, един от най-авторитетните в света, създаден през 1963 г. от Робърт Лапалм, през 1983 г. участват 902 карикатуристи от цял свят, като от социалистическите страни най-представително е участието на българите – 57 автори. Цялата „широка страна моя родная“ е представена от 23-ма участници, вечно бунтуващата се Чехословакия – от 10...
„Опасната“ изложба
В информацията си Петър Стоянов набляга и подчертава с химикалката антисоциалистическата тематика на много от българските участници в изложбата, като не отминава „карикатури и от художници от социалистическите страни“ изобщо.
В тази връзка посочва редица автори от Полша, ГДР и дори СССР. И влиза в българската тема с чизмите си: „По мнение на компетентни източници, българското участие, със своето ниско професионално ниво и принизени идейно-естетически качества, допринася за пропагандните акции на противника. В българските карикатури липсва острият виц и шеговитият тон на нашата нация. В болшинството са елементарни и безлични, стигащи до безсмислена абсурдност. Има и такива с нелоялно и дори враждебно съдържание“...
И следва списък на анатемосаните, с обяснение за какво става дума:
Иван Газдов – хората са консуматори и всеки носи вилица, подходяща за поста му.
Рачо Рачев – работниците са мишена на бюрократите и тези с бомбета.
Йовчо Савов – един носи идеите и проправя комунистическия път, а угоените потребители го използват за лични облаги.
Георги Анастасов – бюрокрацията, дерибейщината и егоизмът превръщат всекидневието на малките хора в мрачно битие, горната класа е огряна от слънцето и ползваща благата на живота и изпитва неприязън към простосмъртните, лишени от светлина.
Елена Вълчева – с адрес срещу партийни и държавни ръководители, връчващи отличия на свои смирени подчинени.
Стоян Дуков – големият заек, символ на страхливото мнозинство, бяга от малкия лъв, синоним на държавническо и партийно ръководство.
Ивайло Нинов – обществото спъва своя водач, носещ факела на прогреса.
С карикатури, аналогични или подобни на тия, са се ангажирали още художниците... Николай Арнаудов: жената е бесилка за мъжа, а бракът – затворническа верига“...
Както виждаш, читателю, не е избягал от зоркото око на любителя на хумора, цербера началник на Шесто, и познатият ти от хумористичната страница на „Десант“ художник...
„Опасната“ изложба
В заключение генерал-лейтенантът удря по масата: „Карикатурите за такива салони да не се изпращат, както досега, от самите автори, а чрез Съюза на художниците! Секция „Карикатура“ да разработи концепция за участие в подобни прояви... Да се установи и преустанови механизмът за безконтролно участие на карикатуристите в международни изложби... Засечените карикатури с антисоциалистически изяви да бъдат заложени в СОУД (има се предвид т.нар. Система за обединен отчет на данните за противника на специалните служби на Варшавския договор, съществувала в перида 1979-1990 г., б.а.)“.
Нареждането продължава: „За същите, както и за нелоялно проявяващите се творци, да бъде уведомено Пето управление на КГБ (т.е. братушката на Шесто управление, б.а.). Съвместно с тях и ПГУ – ДС да се проведат съответни на целите мероприятия!“.
Дето се казва, няма какво да коментираме дисидента генерал-лейтенант. Само ще добавим, че това не е единствената информация, в която личи грижата за сатирата, шегата и смеха от страна на Шесто управление...
