Шампионът, който издяла стотици модели на самолети от дърво, отлетя от този свят
Автор: Камен Колев, Снимки: Авторът
Сам, в панелка под наем в пловдивския квартал "Столипиново", надвесен с джобното си ножче над поредния модел на самолет от дърво, с мечти за нови изложби и току-що летял с парапланер - така запомних при последната ни среща българския шампион по парашутизъм Киро Захариев Киров.
Наричан от приятелите и колегите си галено Багера, този мъж, прославил България, преди месец тихо си отиде от този свят, а съдбата на колекцията му от стотици дървени самолетчета е неясна.
Пловдивчани го запомниха на едно и също място - в началото на стария град, с парче дърво и ножче в ръка. Последните трийсетина години от живота си Киро Киров неуморно дялаше модели на самолети - в началото като хоби, а после и за да се издържа.
Роден е на 10 юни 1927 г. в Радомир. Със семейството си се преселва в Пловдив, когато е на десетина години. От малък мечтае за нещо, което другите не могат. На 20 години, след преминат специален курс, той изпълнява първия си парашутен скок.
Завършва успешно курс по безмоторно летене, а след това и тримесечен пилотски курс за цивилни летци. В него са избрани за участие само 17 души от цяла България. Но не му е писано да стане пилот.
Участвал е в младежките организации с националистически и промонархически дух. Като бранник влиза в черния списък за новата власт след 9 септември 1944 г. и заради „лоша характеристика” Киров не може да отиде във военно училище. Така отива в казармата на Марино поле край Карлово.
След уволнението си през 1949 г. три години и половина работи по изграждането на тунела под Античния театър в Пловдив. С багер издълбава шестметров ров в река Марица, където после често се налага да се гмурка, за да спасява удавници. Постига рекорд от 3 минути и 15 секунди без въздух под вода. Покрай тези подвизи приятелите му го кръщават Багера.
По-късно негови колеги го убеждават да участва в курс за инструктори по парашутизъм в София. Завършва го успешно, заедно с прочути наши парашутисти като Юлия Ангелова, Георги Гълъбов, Роза Димитрова и други, прославили по-късно страната ни в световния спорт.
Започва да се явява на републикански първенства. Едва след 20 изпълнени парашутни скока той се класира втори в дисциплината доцелен скок със спасителен пилотски парашут. За сравнение момчетата от отбора на легендарния Стефан Калъпчиев са имали по над 100 скока.
През март 1954 г. Киров е назначен като инструктор по парашутизъм в Аероклуб – Бургас. Там той изгражда полигон за обучение на парашутисти и изработва първата в България парашутна люлка.
На следващата година участва в Първото международно състезание по парашутизъм у нас, в което се състезават отбори от Чехословакия, СФРЮ, Румъния, Полша, СССР, Китай и България. Там заема второ място на доцелния скок и първо на стилен скок. В крайното класиране е на почетното трето място, което е най-голямото постижение за българския отбор. Връща се със сребърен медал и от Третото световно първенство по парашутизъм на аеродрум Тушино край Москва. Изпълнявани са по два доцелни скока. Първото място е завоювано от състезател на Чехословакия, който е победил само с 2 см по-добро приземяване до центъра.
Според регламента, и двамата е трябвало да получат златни медали, но понеже организаторите са имали само един златен приз, Киров остава със сребро. Още на другия ден обаче му дават званието "Заслужил майстор на спорта". Първи пловдивчанинът се класира и на първенството в бивша Югославия през 1959 г.
Куриозно е Международното състезание по парашутизъм в Пловдив. Получават се частични откази при разтварянето и на основния, и на запасния парашут на руската състезателка, световна шампионка и рекордьорка Надя Пряпкина и приземявайки се с два полуотворени парашута, тя оцелява. На това състезание Киро Киров става абсолютен шампион. Същия приз той печели в крайното класиране и през 1980 г. на 15-ото Световно първенство по парашутизъм на летище Овощник край Казанлък.
Три години работи като парашутен инструктир в Аероклуб - Стара Загора на летище Колю Ганчево, където обучава донаборници. От 1961 до 1974 г. е парашутен инструктор в Аероклуб – Пловдив, където също обучава донаборници. Общо има около 1300 изпълнени парашутни скока и налетени 1300 часа на вертолети и самолети.
През 1985 г. се залавя с хобито си - да изготвя авиомодели от дърво. Запалва се по това, след като пада и чупи ръката си при полет с делтапланер. Най-напред замисля да изработва модели от дърво само на летателните средства, на които е летял. После разширява хобито си и започва да прави и авиомодели на по-интересните самолети и вертолети на различни държави по света.
"Хрумна ми да направя самолетите, на които съм летял. Първите няколко седмици направих десетина модела - бавно, трудно и грозни. После ми потръгна, допустимата сега грешка е не повече от процент. Всеки модел е различен, нито един не се повтаря", казва Киров при едно от интервютата с него.
Поставя си за цел да направи 100 бройки, но продължава и малко преди смъртта му колекцията му достига близо 500 екземпляра. Нарочно не боядисва творбите си, защото дървото има естествено топъл цвят. Всичко изработва само с джобно ножче и шкурка. Моделите са издялани в мащаб 1:100. Най-напред ги подарява, а след това започва да се издържа като продава част от тях. Веднъж германски гражданин купува цели 100 самолетчета. След всяка продажба веднага Киров изработва отново липсващия модел, за да го върне в колекцията.
За всеки модел той знае невероятни детайли. За По-2 например разказва, че му е набор, защото е произведен през 1927 г. в 35 000 бройки. "През Втората световна война е използван като съветски бомбардировач, в него са летели рускини и са хвърляли бомби. След това го използвахме в България за селскостопански цели. Викахме му "Кукурузника", защото летеше ниско над царевицата. Българските самолети имаха имена на птици - „Гълъб", „Бухал", „Сова"... Аз съм летял на „Синигер" и „Врабче".
Всеки от умалените модели има на корема си инициали за пореден номер и националност. И-22 например означава 22-ри поред модел по италиански образец. Има още: 100 американски модела, 82 - руски, по 50 за Англия и Германия, италиански - 25, френски - 38, български - 15, чешки и полски - по 25, японски - 28 и по 3-4 модела ДД - от други държави. Има и около 30 хеликоптера.
Колекцията е показвана многократно в изложби. Едно от последните представяния бе в община Пловдив - най-напред там бяха изложени около 200 модела - английски, немски, чешки, японски, български, а след това те бяха подменени с американски, руски и италиански.
Една от несбъднатите мечти на Киров бе американското посолство да му съдейства за голяма изложба. Той бе готов да подари колекцията си на всеки, който покаже, че има по-голяма сбирка от неговата. Но беше спокоен: "Моята колекция е единствена в света по количество и начин на изработка".
Малко преди смъртта си Киро Киров полетява на парапланер в покрайнините на Сопот, в тандем с инструктор. Смята това за напълно безопасен спорт. "Полетя ли, всичко забравям. Толкова е лесно", споделя той рецептата за щастие. "Три крачки и си във въздуха, а там животът е красота, която се вижда с просто око, усеща се, приказка е." Въпреки че има 1300 скока, всеки път изпитва онова невероятно вълнение, което всички с парашут на гърба изживяват, когато се отвори люкът на самолета.
Киро Киров почина след кратко боледуване на 24 февруари тази година. Самолетчетата, които германецът купува преди години от него, днес са част от отдел "Авиация" на Музея на техниката в Мюнхен. България също си има Авиационен музей край военното летище в пловдивското село Крумово. И мястото на колекцията на покойния парашутист, която е с неясна съдба, е именно там.
