Пчелари от цялата страна протестираха срещу заповедите за пускане на опасните неоникотиноиди
Два неоникотиноида, опасни за пчелите, са разрешени за ограничена и контролирана употреба. Това гласят заповедите на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), с които се разрешава пръскането на културите с препарата „Сийдоприд 600 ФС”, произвеждан от израелска фирма, и с швейцарския инсектицид „Крайцер 350 ФС”.
Мотивът на БАБХ да разреши продуктите, които убиват пчелите, е „реалната опасност от провал на посевите с царевица и слънчоглед. Употребата им се налага поради нарастване на плътността на два икономически важни вредителя, нападащи двете култури. Това са сивият царевичен хоботник и телените червеи.
Идентична е ситуацията и в Полша, Естония, Финландия, Унгария и Румъния, където също се употребяват двата опасни инсектицида. От БАБХ уточняват, че в периода 2014-2015 г. те са били разрешени за употреба и в Германия, Дания, Латвия, Великобритания, Финландия, Испания.
„Предвид възможностите на агротехническите методи и биологията на двата неприятеля, обеззаразяването на семената остава единствената възможност за ефективен контрол на тези вредители при двете култури.”
Заради разрешаването на опасните препарати миналия петък пчелари от цяла България се събраха на протест пред Министерството на земеделието, който бе подкрепен от най-големите браншови организации в пчеларския сектор – Съюза на българските пчелари, Националната асоциация на пчеларите професионалисти, Националната научна асоциация, Обединения пчеларски съюз, Национална браншова асоциация Български пчеларски съюз.
Според заповедта на БАБХ за употреба на инсектицидите, те могат да се използват 120 дни, но пчеларите се опасяват, че това отново ще доведе до смърт на пчелни семейства. Те внесоха декларация с искания до министъра на земеделието, като основното е пълна забрана на употребата на неоникотиноиди.
Другите им искания са свързани с промени в Закона за пчеларството, като се настоява да се отмени поправката в него, даваща възможност на група пчелари от развъдните асоциации да третират пчелни семейства със забранените антибиотици и сулфонамиди.
Хората от отрасъла искат да се създаде лаборатория за анализ на пчелните семейства, загинали от отравяне в резултат на растително-защитни мероприятия. А също така и да се създаде механизъм за обезщетение на пострадали пчелари с лабораторно доказан масов мор, вследствие на отравяне или заразно заболяване на пчелните семейства през последните пет години.
Пчеларите настояват да бъдат освободени от данъци до края на настоящия програмен период, тъй като единствено те не получават директни плащания. Както и да се създаде Закон за браншовите организации, приемлив за всички от отрасъла.
До края на годината Европа трябва да реши дали мораториумът върху опасните пестициди ще отпадне или забраната ще остане постоянна. Припомняме, че през 2013 г. Европейската комисия забрани продажбата и употребата на семена, третирани с продукти за растителна защита, съдържащи активните вещества клотианидин, тиаметоксам, имидаклоприд и фипронил. Тогава у нас бяха спрени от употреба общо осем препарата за обеззаразяване на семена.
Заради нарушаването на европейския регламент, сдружение „Пчела – Добрич” подаде жалба срещу заповедите на БАБХ. По думите на Димитър Димитров от сдружението, те са спрени с решение на Административния съд. Преди дни обаче от БАБХ официално съобщиха, че е създадена работна група от експерти, представители на пчеларски асоциации и заинтересовани неправителствени организации за наблюдение употребата на двата неоникотиноида за растителна защита. От агенцията се оправдават, че „отглеждането на царевица и слънчоглед е широко застъпено в българското земеделие и ако не се води ефективна борба срещу двата неприятеля, това ще доведе до намаляване на средните добиви, нарастване броя и плътността на различните видове почвени неприятели и ще се увеличи размерът на пропадналите площи, засети с тези култури“.
Тези негативни производствени и икономически ефекти върху производителите на слънчоглед и царевица ще се отразят негативно върху българското земеделие – категорични са от БАБХ. Оттам се позовават на доклад на Института по аграрна икономика, според който забраната на неоникотиноидните продукти за растителна защита е довела до намаляване на средните добиви от слънчоглед и царевица, до нарастване броя и плътността на различните видове почвени неприятели, както и до повече пропаднали площи, засети с тези култури. Областите, в които се разрешава контролирана употреба на опасните препарати, са Бургас, Варна, Велико Търново, Видин, Враца, Габрово, Добрич, Монтана, Пазарджик, Перник, Плевен, Пловдив, Сливен, София, Стара Загора, Ловеч, Хасково, Разград, Търговище, Русе, Силистра, Шумен и Ямбол.
