Те са най-активни при температури над 15 градуса и висока въздушна влажност
Автор: д-р Валентин Иванов, квмн
Пролетното затопляне доведе до масов цъфтеж на дърветата, летеж на пчелите, раззеленяване на полето и събуждане на цялата природа, включително на насекоми и кръвосмучещи гадини. Кърлежите изпълзяха и освирепели от глад се нахвърлиха на всичко, което се движи. Не остават по-назад и бълхите, кукушинките, капушите и др.
Кърлежите са особено опасни инсекти, тъй като са преносители на сериозни зоонози като туларемия, Лаймска болест, хеморагични трески и др. У нас са разпространени 6 рода от тези членестоноги, като най-популярни са Ixodes, Dermacentur и Rhipicephalus. Те са най-активни при температура на външната среда над 15-16 градуса С и висока въздушна влажност. Затова най-масови нападения се наблюдават при топло време след дъжд.
Кръвосмучещите нападат всички видове животни и хората. Насекомите предпочитат животни с къса космена покривка и най-вече обезкосмени места – по главата, в слабините, по корема, под мишниците и др. След закрепването, те вкарват хоботчето си в кожата и започват да смучат кръв. Повърхността на хоботчето е покрита с „контрички“, които приличат на миниатюрни кукички за риба, обърнати с връхчетата нагоре. Поради този характерен строеж след забиването му в кожата то не може да се извади с дърпане нагоре.
Кърлежите пият кръв като неколкократно увеличават обема си, след което започват да връщат част от нея обратно в своя гостоприемник. Заразяването се осъществява именно при връщането на кръвта. Затова обикновено това става около 20 часа след нападението върху кожата. Този факт трябва да се има предвид, когато се открие запил се кърлеж. Ако той все още е малък, значи скоро е нападнал гостоприемника и няма как да го е заразил. Когато вече се е напил с кръв и е увеличил обема си, опасността става голяма след около 20-24 часа.
По принцип ухапванията от кърлежите, носещи зараза, винаги водят до локално възпаление (зачервяване и подуване) на кожата. Когато се установят такива клинични симптоми, веднага трябва да се вземат спешни мерки. Заразяването (най-често с Лаймска болест) почти винаги е съпроводено с повишаване на телесната температура, угнетеност, отказване от храна и др. Лечението е възможно, особено когато инфекцията се установи навреме. То се извършва с евтините тетрациклинови препарати, но лечебният курс трябва да бъде по-продължителен – 20-28 дни.
Когато забележите кърлеж, забил се в кожата, най-важното е да не се изпада в паника и да не се бърза. Обичайна лоша практика е при вида на насекомото то да се хване с ръка или пинсета и да се дърпа. Както вече изтъкнахме, отстраняване с дърпане нагоре не е възможно. Най-добре е да се потърси помощ от изваждането му. Или той да се третира за 5-6 минути с памучен тампон, напоен с мазнина или спиртни препарати – ракия, водка и т.н. Мазнините водят до задушаването му, а спиртът – до упояването му.
След това той внимателно трябва да се хване с пинсета и с леко въртеливо движение обратно на часовниковата стрелка да се издърпа. Ако изваждането му е неуспешно, тампонът се поставя отново върху кърлежа и се изчаква още 4-5 минути. В никакъв случай не трябва да се бърза.
След изваждането на дребния кръвопиец мястото на ухапване е добре да се тушира с йодна тинктура. Ако при отстраняването на кърлежа се откъсне главичката с хоботчето, се получава локално възпаление, което води до усложняване на процеса.
За предпазване на стопанските животни от кърлежи и бълхи добре е преди пускане на паша рано напролет стоката да се изкъпе с инсектицидни препарати – Icon, Cardicid, Neocidol, Fendona и др. Много от тях имат и лепелентен (отблъскващ) ефект. Оборите и помещенията също трябва да се обработят с пръскане.
На пазара съществуват и много ефективни инжективни препарати, които предпазват животните от нападения на кръвосмучещи – Pandex, Noromectin, Ecomectin, Ivermectin CC, Dectomax, Ivomec, Sevamec и др. Действието им продължава около 1 месец.
За да се ограничи популацията на кърлежите, пасищата и ливадите трябва да се култивират, което включва почистване и изсичане на храсти, драки и тръни, окосяване на тревните площи, изгаряне на стари сухи клони и треви и др.
Винаги след излет сред природата е добре човек да оглежда цялото си тяло, особено слабините и под мишниците, за наличие на кърлежи. Тъй като най-често кръвосмучещите нападат областта под опашката на овцете, те се остригват или се потапят в кофа с инсектицидни препарати. Широко разпространена е практиката овцете да се поливат по гърба с инсектициден препарат, като се разтваря вълната им. Поливно може да се обработят също говеда, свине и др.
При домашните любимци най-често се практикува накапване в определена точка зад тила и по гърба на препарати, съдържащи фипронил, перметрин и др. или се поставят инсектицидни каишки.
