Най-добрият ас на Царство България

Автор: д-р Петър Ненков

Един от героите във въздушната битка по време на Втората световна война с двете велики сили – САЩ и Великобритания, е поручик Стоян Стоянов, който има в своя боен актив 15 въздушни победи над противника.
Той е роден на 12 март 1913 г. в село Галата, Варненско, днес квартал на морската столица, в семейството на Илия Стоянов – изселник от Одринска Тракия. Баща му се сражава в Балканската война и загива като знаменосец на 8-ми пехотен Приморски полк в жестокото петдневно сражение на линията Люлебургас- Бунархисар-Карагачдере, до село Колиби – само пет месеца преди да се роди синът му.

Израснал в мизерия, Стоян учи във варненската прогимназия. В пети клас постъпва в пансион за сираци. След като завършва училище, получава стипендия и през лятото на 1927 г. постъпва в Софийската духовна семинария.
После кандидатства неуспешно във Военното училище и започва работа като писар в Шуменското архиерейско наместничество. През пролетта на 1934 г. постъпва новобранец в казармата и е зачислен в кавалерийския ескадрон на ШЗО в Княжево.
Когато през 1934 г. от Министерството на войната идват офицери да записват желаещи да учат във Военното училище за авиатори, той не се колебае и постъпва във въздушния взвод.

През 1936 г. завършва курса на обучение за щурмани. А през юни 1937 г. започва обучение по пилотаж на учебното летище край Казанлък. Там той завършва Авиационна школа и през май 1938 г. е изпратен в Пловдив, където усъвършенства майсторството си като летец във Висшата школа за изтребители, преместена впоследствие на летище Карлово.
Младият летец е сред петимата избрани, които заминават през 1939 г. за Германия на специализация във Висшата школа за изтребители и инструктори във Вернойхен. Там те се подготвят като летци-инструктори и изучават устройството и летенето на новия немски изтребител „Месершмит – 109 Е”, който е хит на немската авиационна мисъл през Втората световна война.

Българското правителство договаря да закупи от Германия такъв изтребител за своите въздушни войски. Стоян Стоянов завършва успешно Школата, побеждава в учебен бой своя германски инструктор и става първият български пилот усвоил пилотирането на „Месершмит”.
През юли 1939 г. българските летци се завръщат в България. Трима от тях, в това число и Стоян Стоянов, са назначени като инструктори във Висшата изтребителна школа на летище Карлово. Тук той остава с малки прекъсвания до началото на 1942 г., когато е командирован като началник на предупредителния пост към Щаба на Черноморската отбрана, намиращ се в родното му село.

Там остава на служба до края на април 1942 г., когато е назначен за командир на изтребително звено „Стрела 682” в състава на 6-и въздушен изтребителен полк на летище Карлово. То е съставено изцяло от немски изтребители „Месершмит 109-Е”. Впоследствие формированието се пребазира на летище Балчик, където влиза в състава на черноморската въздушна отбрана.
През месец април 1943 г. със закупените германски изтребители се сформира трети орляк на 6-и въздушен изтребителен полк с командир капитан Чудомир Топлодолски. Летците от състава му стават първите, които заменят морално остарелите чешки самолети „Авия”, наричани шеговито от тях „догани”, с немските „месери” и така тяхната част става най-боеспособната във Въздушните войски на Царство България.

Поручик Стоянов е назначен за командир на първо звено в 3/6 изтребителен орляк. Като такъв той взема активно участие във въздушните боеве над София с англо-американските бомбардировачи и изтребители. По-късно през същата година орлякът му е пребазиран от летище Карлово на летище Божурище, за да подсили въздушната отбрана на столицата.
На 1 август 1943 г. огромна въздушна армада от четиримоторни бомбардировачи В-24, в група по 40 влитат във въздушното пространство на България, след като са бомбардирали петролните рафинерии край румънския град Плоещ. Паниката в Двореца и в Министерството на войната е голяма. Срещу съюзническите бомбардировачи се устремяват българските изтребители от летище Карлово и завързват яростна схватка в небето над връх Ком и Цариброд.

Поручик Стоянов с умел въздушен маньовър и косоприцелен огън успява да свали две „летящи крепости”. Той става първият български летец през Втората световна война, свалил вражески бомбардировач. Американските летци скачат с парашути от горящите  си самолети и когато са заловени, дълго време не могат да повярват, че са свалени от неизвестен за тях български летец, а не от немски ас на „Луфтвафе“, с когото си мислили, че се сражават в небето над София.

Стоянов е извикан в Двореца и в присъствието на командващия Въздушните войски генерал Димитър Айрянов цар Борис III го награждава с орден „За храброст”. Така той става първият български офицер през Втората световна война, награден с това отличие.  След 14-ата му въздушна победа получава и втория си орден. В хода на бойните действия със съюзническата авиация той извоюва и 15-ата си въздушна победа. Боен актив, който няма нито един друг български летец през Втората световна война.
Превратът на 9 септември 1944 г. го заварва на летище Божурище като командир на изтребително ято „Стрела-682” от 6-и въздушен полк, с чин поручик. От Щаба на Въздушните войски му е заповядано да поеме командването на 3/6 орляк. На 24 септември 1944 г. е произведен в чин капитан.

Той е обявен за герой на въздушната ескадра и е повишен в звание майор, само 2 месеца след като е произведен в чин капитан. Получава и трети орден „За храброст”, като така става единственият български офицер, кавалер на три ордена „За храброст” през Втората световна война. Неговият бял командирски орден „За храброст” е единствен във Въздушните войски, откакто съществува българска бойна авиация. Той се дава само на проявили се старши офицери.

В края на февруари 1945 г. на летище Балчик започват да прелитат новите съветски бойни самолети „Як-9М”, с които трябва да се превъоръжат българските ВВС. През март 1945 г. Стоян Стоянов отива да приеме 120 съветски самолета. После се учи да лети на тях. Така заменя своя „Месершмит 109” със съветския “Як”.
Усвоил бързо новата съветска авиационна техника, той обучава петима млади летци да летят на нея. Връща се на летище Долна Митрополия, където го заварва краят на Втората световна война.

Изтребително-щурмовата школа се мести на летището на казанлъшкото село Цар Асен. Там смелият ас продължава да обучава млади летци до есента, когато му нареждат да замине за Сливен, където временно е разположен на летище Батмиш 36-и изтребителен авиополк. Той е назначен за негов командир. През лятото на 1946 г. полкът се пребазира пак на летище Карлово. Тук Стоян Стоянов остава до края на 1947  г., когато го изтеглят в Щаба на ВВС като инспектор на изтребителната авиация, със звание подполковник.

След това последователно е началник бойна подготовка на ВВС, заместник-командващ ПВО с чин полковник, командир на ПВО дивизия, началник на Главния команден пункт на изтребителната авиация, началник на управление „Въздушен спорт” на МНО.
През 1957 г. във връзка със съкращенията в армията, продиктувани от Женевските споразумения, той е уволнен от ВВС и преминава в запаса. След 21 години служба в авиацията, на 42 годишна възраст започва работа като обикновен строител, за да изхранва семейството си. Успоредно с това работи 5 години и като статист в миманса на Военния театър и осветител в Младежкия театър .

В края на 1961 г. постъпва на работа в Националния военноисторически музей. Заради перфектното владеене на немски и френски език е изпратен от Комитета за култура в Рилския манастир като регистратор в хотела, на който след три месеца става управител. По-късно е назначен за уредник в музея към светата обител, фондовак и екскурзовод на немски език. Там написва и прочутите си мемоари „Ние бранихме тебе, София“, които излизат под печат през 1972 г. с 15-годишно закъснение. На два пъти книгата е била спирана от комунистическата цензура с мотив да не се обидят САЩ и да не се хвали толкова много „първата жива торпила на българската авиация” – капитан Димитър Списаревски.

На 13 март 1997 г. най-добрият въздушен боец на Царство България – генерал майор от запаса Стоян Стоянов, умира в Карлово, където живее през последните години от живота си със своята съпруга Мина. Погребан е с военни почести, както подобава на един герой. Името му е включено в световната енциклопедия на асовете на въздушния бой през Втората световна война.


В категории: История , Горещи новини