Всички сме наясно, че битовата престъпност все повече се превръща в най-ужасяващия бич за спокойствието на народонаселението у нас.
Автор: Диана Славчева
И без да ни го казват от МВР, си даваме сметка, че така е не само в България. Няма как да е иначе на фона на ширещите се по Стария континент и у нас циганизация и разпасана миграция.
Както рече тези дни вътрешният ни министър Румяна Бъчварова, туй явление – битовата престъпност – било в резултат от криминогенната обстановка в страната, ама по принцип се забелязвало и усложняване на криминогенната обстановка и в цяла Европа. В някои държави имало до 50 процента увеличение. А всъщност при нас имало спад на регистрираните случаи.
Какво има и какво няма си е въпрос на статистика. Специалистите в тази сфера нека си смятат цифрите. Кой обаче ще изчисли колко нерви са скъсали и с колко бели косъма от преживения стрес са се сдобили жертвите на наглите посегателства на вилнеещите на воля апаши.
Че тях законът не ги плаши, се знае и от децата в забавачницата. И ако лично Бъчварова тези дни обеща ведомството й и правителството да се опитат да вземат по-строги мерки, че да се прилагат по-строго законите и се намали „промеждутъкът между престъплението и присъдата за него“ (щото се оказа, че повечето от извършителите на битовите обири са рецидивисти), то не е ясно кой и как ще внуши на злосторниците, че кражбата е непростимо неспазване и на Божиите заповеди?!
Вярно – за това в затвор не се лежи, пък и можеш да измолиш прошка от Господа, като се покаеш в храма или сториш някакви тайнствени неща, дето поповете си знаят как става тази работа. Но кой ли пък циганин ще се сети за това – те, ромите, са ухажвани от евангелисти и подозрителни секти и не се вижда да влизат в православен храм.
Сигурно и затуй нямат страх от Бога. Колко пъти бяха обирани български черкви, колко пъти бяха отмъквани ценни икони, колко пъти бяха крадени сандъчета с дарения... Не бе пощадена от обири и колонията на отец Иван от Нови хан, която той създаде в монтанското село Якимово – то вещи ли не му задигаха, то хранителни продукти ли не беше! И ето в първите дни на април му отмъкнаха и 6 кошера от пчелина.
Във въпросния приют на свещеника, наскоро ръкоположен за архимандрит от Видинския митрополит Дометиан, живеят около 250 души, от които около 100 деца. Благородният духовник преди време купи 80 къщи в селото, за да ги настани там, тъй като сиропиталището му в Нови хан стана тясно за всички, търсещи закрила при него.
За да изхрани несретниците, той завъди 120 кошера, а отделно осигури и земя, която да се обработва и да им осигурява препитание.
Някой ще каже – какво толкова, останали са му още 114 кошера. Бълха го ухапала! Но колцина ще бръкнат в джоба си да дарят на отец Иван някое левче, ще занесат малко храна за бедните или ще му подарят още кошери?! Наближава светлото Христово Възкресение – що пък да не направим едно добро дело.
