За и против изучаването на народни танци в училище
Марио Егов няма нищо против да се изучават българските народни танци, но това да не е за сметка на часовете по физическо възпитание
06 Май 2016, Петък
Децата да учат народни танци е чудесна идея, но това не трябва да става в часовете по физическо възпитание, коментира за „Десант”
Автор: Десант
художественият ръководител на прочутия ансамбъл „Странджа” Марио Егов.
Хореографът, който взе за легендарната група наградата „Кристална лира" за изпълнителско изкуство „Музикален фолклор" за 2015 г., мисли, че добрата идея трябва да бъде дискутирана от много широк кръг професионалисти.
Той смята също така, че само учители с диплома би трябвало да показват на децата как се играят хора и ръченици. Заради това, че са наясно каква би трябвало да е методиката на обучение.
Не е добра идея това да става и в часовете по музика, по-скоро би трябвало да се провеждат отделни уроци по фолклор – танци и народно пеене. И изобщо не е съгласен, че всички учители по физическо възпитание са подготвени да преподават стъпките на народните танци.
Относно набързо спретнатия списък от Министерството на образованието, хореографът на „Странджа” изрази съмнение дали той е удачен и адекватен, отбелязвайки, че всичко е строго субективно и термините „лесен и труден танц” не са универсални за всяко дете.
Понеже става въпрос за усещане за музика, ритмика, двигателна култура и още куп неща. Които обаче биха могли да бъдат възпитани именно с такъв вид обучение.
И в този мисловен ред задължителният характер на идеята само би депресирал повече българските ученици. Защото би било жалко един да получи двойка или тройка, а друг шестица по нещо толкова съкровено като роден фолклор. Който, априори, би трябвало да е ценен, обичан и уважаван.
За Марио Егов е меко казано причудливо хрумването единственият задължителен небългарски танц да бъде гръцкото сиртаки. Първо, защото това вече не е обучение по български народни танци и второ, защото той е градска игра, зародила се около двадесетте години на миналия век. А гръцките хора, по принцип, приличат на нашите.
„Всичко трябва да бъде внимателно обмислено, с допитване до професионалисти, които са обучени и се занимават с това, а не да бъдат спускани програми „отгоре”, убеден е шефът на „Странджа”.
Темата за задължителното изучаване на народни танци тръгна преди дни, когато станаха ясни новите идеи на Министерството на образованието за следващата учебна година. В медиите се започна яростна полемика за и против тропането на български хора в училищата.
Появиха се и смехотворни доводи „против“ - тъй като танците щели да бъдат „задължителни“, децата щели да ги намразят. И още – кой си позволявал да натрапва на подрастващите нещо, което, примерно, те не харесват. Подобни злостни нападки намериха добра почва в медиите, наредени пред хранилката на „Америка за България“ и „Отворено общество“.
Според работния вариант на новите учебни програми изучаването на народните танци ще е задължително от 1 до 12 клас, като във всеки клас ще се изучават конкретни хора, съобразени с възрастта на учениците и материала в часовете по музика.В трети клас например ще се разучават стъпките на Самоковско хоро, в четвърти - на Дунавско хоро.
Седмокласниците ще разучават Добруджанска ръка и Пайдушка тройка, а в по-горните класове - шопско и македонско хоро.
„Смятам, че изключително много сме закъснели, но никога не е късно”, е гледната точка на Асен Павлов, който е преподавател в Националното училище за танцово изкуство. В горните класове учениците ще учат „Елено, моме" и Дайчово хоро.
Разбира се, идеята още не е съвсем изчистена, в работния вариант има и откровени нелепици. Като тази със сиртакито, което наистина буди недоумение.
