Роденият в Кукуш български военен деец е запомнен с бащинските си грижи към поверените му войници
Автор: д-р Петър Ненков
Легендарният полк. Петър Дървингов през годините израства от войвода на чета до началник щаб на Македоно-одринското опълчение през Балканската война и член-кореспондент на БАН.
Той е роден в родолюбиво семейство на 25 май 1875 г. в град Кукуш. Първоначално учи във взаимното училище в родния си град, което завършва с отличен успех. По-късно жаждата му за знания го отвежда в Солун, а после заминава за София, където кандидатства и е приет във Военното училище. След дипломирането си през 1896 г. започва службата като млад офицер в 7-ми пехотен Преславски полк. През 1900 г. се прехвърля в 1-ви конен полк в столицата.
През периода 1902-1903 г. подава рапорт до своите началници и преминава в запаса, за да се отдаде на революционна дейност за освобождаването на поробените българи в Македония и Одринска Тракия. През 1902 г. участва като войвода на чета в Горноджумайското въстание. А на следващата година е избран за командир на Беласичкия отряд, с който взема дейно участие в избухналото Илинденско-Преображенско въстание. След разгрома му се изтегля с дружината си в България и отново постъпва на служба в армията.
През периода 1906-1909 г. учи в Генералщабната академия на италианската армия в Торино. След завършването й през 1909 г. е назначен за офицер в 3-ти конен полк в Пловдив. След това преподава във Военното училище в София. През 1911 г. става помощник-началник на разузнавателната секция към Щаба на армията.
В Балканската война взима участие като началник-щаб на Македоно-одринското опълчение. Към 26 септември 1912 г. то разполага с около 6500 доброволци. Дружините получават тържествено своите бойни знамена. Рeшено е те да носят имената на градове, които са се прославили с участието на населението им в националноосвободителните борби в Македония и Одринска Тракия. Отначало са формирани 6 дружини, но в хода на бойните действия те достигат до 15.
По-късно виждаме опълченците на майор Петър Дървингов и генерал Никола Генев да се изправят срещу турския десант при Шаркьой, нанасящ силен удар по направление на Галиполския полуостров. При Булаир натискът на противника е посрещнат от 7-ма Рилска дивизия на генерал-майор Георги Тодоров. Турските пехотни части са разгромени и обърнати в бягство и в двете епични сражения.
След Балканската и Междусъюзническата война, през 1914 г. Дървингов е назначен за командир на дружина в 6-и пехотен полк. На 1 януари 1915 г. вече е помощник-началник на Военноисторическата комисия към Щаба на армията, а малко по-късно същата година е назначен за началник на Информационно-цензурната секция към Щаба на армията.
През 1915 г. от Македоно-одринското опълчение се създава 11-а пехотна Македонска дивизия, в която влизат българи от Македония и Тракия. Тя включва 7 полка, от които 6 пехотни и 1 артилерийски, както и други подразделения с личен състав от 35 000 войници и офицери.
Почти всички носители на офицерски звания са родом от Македония. Командир на дивизията става генерал-майор Кръстю Златарев, а за началник щаб е назначен майор Петър Дървингов. В дивизията служат такива известни офицери като полковник Александър Протогеров и полковник Борис Дрангов.
След включването на България в Първата световна война, през октомври 1915 г., при настъплението на Българската армия срещу Сърбия, 11-а дивизия участва в боевете при Криволак, Струмица, Кавадарци и Неготино и проявява голям героизъм. Личният й състав постоянно се попълва от българи, дезертирали от сръбската армия.
На следващата година към нея е прибавен още един артилерийски полк и тя влиза смело в боевете с английски части по долината на река Струма. През 1918 г. две бригади на дивизията са придадени на Втора армия, а една бригада заема част от Дойранската позиция и участва в епичните сражения през есента на същата година, в които 9-а пехотна Плевенска дивизия на ген. Владимир Вазов отблъсква англо-гръцкото настъпление и се покрива с неувяхваща бойна слава.
През май 1916 г. – вече като подполковник, Дървингов е назначен за командир на 1-ви полк от 11-а пехотна дивизия. На следващата година е повишен в звание полковник и е изпратен за началник щаб на Моравската областна военна инспекция. В края на войната последователно заема длъжностите командир на 10-и пехотен полк и командир на 1-ва бригада на 10-а пехотна Беломорска дивизия.
Навсякъде, където служи, той се отличава със своята пословична любов и бащински грижи към поверените му воини, които обича като свои синове. Те също му се отплащат с доверие и преданост.
След войната, през 1919 г. преминава окончателно в запаса. За проявена храброст на бойното поле и заслуги при изграждането на българската армия е награден с множество ордени.
Полковник Дървингов е един от най-изтъкнатите български военни педагози и историци. Той е автор на много научни трудове като „Самоучител на възрастни хора”, „От Пловдив и София към Цариград и Скопие. Паралел на военните действия“, „Пирин и борбата в неговите недра“, „История на Македоно-одринското опълчение“, „Действията на 11 пехотна македонска дивизия от Криволак до Богданци - 1915 г.“, „Духът на бългaрската история”, „Опитите на българите да пресъздават себе си”, „Физическо и нравствено възпитание на българския народ” и „Книга за българския войник – неговия морален лик”.
За своите големи заслуги при развитието на военно-педагогическата мисъл през 1932 г. е избран за дописен член на Българската академия на науките. Умира на 8 март 1953 г. в София.
