„Достойно есть“ – един химн за възхвала на св. Богородица
11 Юни 2016, Събота
Това е любимото песнопение на Дякoн Левски
На 11 юни Православната църква отбелязва един от празниците, посветени на света Богородица – „Достойно есть“. Едноименното песнопение за първи път е изпято през Х век. Впоследствие е включено в чина на Божествената света литургия и така се изпълнява и до днес. Твърди се, че с този химн Божията майка е възпята още през 431 г. от отците на Третия вселенски събор в Ефес, които постановяват да се величае Пресвета Дева Мария като Богородица.
По време на турското робство названието на тази църковна песен се превръща в крилата фраза за българските патриоти. „Достойно есть“ е било и любимото песнопение на Апостола на свободата Васил Левски.
Иконата, пред която за първи път е била произнесена тази песенна молитва, също започнали да наричат „Достойно есть“. До наши дни е достигнало предание за това събитие, записано през ХVІ в. от тогавашния главен монах в Света гора – йеромонах Серафим.
„Близо до столицата на Света гора – Карея, се намира долина, по-късно наречена „Долината на пението“, в която отдалечени една от друга се намират монашески килии, населявани от подвизаващи се аскети. В една от тях живеели двама монаси – старец на име Гавриил и послушник със същото име. Веднъж старецът, отивайки на бдение в Карея, казал на своя ученик: „Чедо, аз отивам на бдението, а ти остани тук и направи сам утринното последование в нашата килийна църква“.
През нощта на вратата се почукало. Когато отворил, послушникът видял непознат калугер. Поканил странника да влезе, дал му вода да пие и му предложил заедно да извършат утринната молитва. Стигайки до песнопението „Честнейшую херувим...“, непознатият с ангелски глас запял: „Достойно е, наистина, да те облажаваме, Богоридце, присноблажена и пренепорочна и Майка на нашия Бог“.
След тези думи иконата на Божията майка, която се намирала в килията и пред която те били застанали, внезапно засияла с необикновена светлина. Послушникът усетил особена радост и заплакал от умиление. После помолил тайнствения монах: „Отче, ние никога не сме слушали тази песен. Моля те, напиши ми я за спомен“!
Гостът поискал мастило и хартия, но в килията нямало такива неща. Тогава той заръчал на послушника да му донесе каменна плоча. След това с ръка изписал като върху восък думите на песента и заръчал: „От сега нататък така пейте всички православни!“. След като произнесъл тези думи, странникът изведнъж станал невидим. Иконата още известно време продължавала да излъчва чудна светлина.
Когато старецът Гавриил се върнал от бдението, младокът му разказал за тайнствения гост и показал на монаха каменната плоча с текста на молитвата. Духовникът веднага разбрал, че в килията е бил архангел Гавриил, изпратен на Земята да възвести на християните още една дивна песен в прослава на Божията майка.
Двамата взели плочата и я отнесли в Протата. Там подробно разказали пред Събора на старците за станалото чудо. Тогава всички братя в един глас изпели новата песен, донесена на земята от архангела. После плочата с Богородичната песен била изпратена в Константинопол на патриарх Николай ІІ Хризоверг като свидетелство за станалото чудо.
Иконата на Пресвета Богородица, пред която била изпята за първи път молитвата, била взета от килията на светогорските монаси и пренесена в съборния храм „Протатон“ в Карея, където се намира и до днес, като оттогава започнали да я наричат „Достойно есть“. По същия начин е наречена и килията.
От векове тя се обитава от български монаси и се е превърнала в една от знаковите светини на България на Света гора Атонска. Преди няколко години обаче със заболяването на единствения монах Йоан тази светиня е заплашена от пълна разруха, както и отнемането й от българското монашество.
Освен на 11 юни, всяка година на втория ден на Великден представители на всичките 20 светогорски манастира изнасят с литийно шествие иконата, за да благослови Божията майка с чудотворния си образ възраждащата се природа.
Песента е нотирана от Йоан Кукузел и така тя е съхранена за бъдните български поколения.
