БНБ пък вече замисля юбилейните си емисии до края на десетилетието
Автор: Диана Славчева
Колекционирането на монети съществува още от дълбока древност. От тази страст е бил завладян легендарният ренесансов италиански поет, учен и дипломат Франческо Петрарка. Наред с ценни произведения на изкуството, започнали да събират и старинни монети представители на известните фамилии Медичи, Сфорца и др. Специални монетни кабинети, където се пазили различни редки образци, били създадени и към императорските дворове на Франция, Англия, Австрия и Русия.
С годините и българите започнали все по-често да търсят монети, за да задоволят колекционерската си страст, но също и като оригинален подарък за близък човек. 13 години след създаването си, през 1965 г. българският Монетен двор започва да сече освен разменни, и множество юбилейни и възпоменателни златни, сребърни и медни парични знаци. Екземпляри от всички тях днес могат да се видят в музея на Българската народна банка.
Но един друг музей – Бургаският, вече предлага възможност на посетителите на археологическата си експозиция сами да си отсекат метални пари, както са ги изработвали хората в древността. На разположение на желаещите са чук и наковалня, с помощта на които, ползвайки специална матрица, всеки собственоръчно може да си направи монета.
Полученият авторски сувенир се доближава максимално близко до монетите, изсичани по времето на древните римляни. Върху лицевата страна (наричана от специалистите аверс) е изобразен римският император Септимий Север (193-211). В продължение на 13 години той е организирал в древния град Акве калиде игри, посветени на Трите нимфи – пазителки на минералните извори, чийто образ може да се види върху реверса на монетата (т.е. върху обратната й страна) .
Всеки отсечен от туристите екземпляр е придружен от сертификат, на който музейните специалисти вписват името на майстора й. Този документ гарантира, че сувенирът не представлява паметник на културата и дори може спокойно да бъде изнасян извън пределите на България.
Отскоро нужните инструменти са на разположение и в музейния комплекс край древните минерални бани Акве калиде в бургаския квартал Ветрен. Там посетителите ще могат да си отсекат реплика на античен обол с образа на Аполон.
Историците са доказали, че в горещите води на съществувалите столетия наред терми са търсели изцеление такива знакови личности като Филип Македонски, византийските императори Юстиниан І и Константин ІV Погонат, българският кан Тервел и много други.
Ранносредновековният град, издигнат край горещите извори, известен като Термополис, през ХІІІ в. бива опожарен от Анри І Фландърски в знак на отмъщение за смъртта на брат му Балдуин, екзекутиран в Царевград Търнов. Но преди това латинските рицари три дена се лекували в древния балнеокомплекс, който бил признат от тях като „най-хубавите бани в целия тогавашен свят“.
В началото на седмицата започна и поредният археологически сезон в късноантичния и средновековен град Акве калиде – Термополис. Проучванията на останките от банския комплекс, просъществувал повече от 20 века, ще се провеждат в пространството източно от реставрирания хамам от времето на османския период. След края им се предвижда реставрация и консервация с намерението там да бъде обособено музейно пространство, което ще е част от едноименния туристически комплекс.
Но да се върнем пак към монетите. От понеделник, 6 юни, Българската народна банка даде старт на ежегодното си обществено допитване за своята Предварителна програма за отсичане на възпоменателни монети през периода 2017-2019 г. Анкетата, която може да се попълни онлайн в официалния интернет портал на институцията, ще бъде достъпна за предложенията на гражданите до 20 юни.
Амбицията на централната банка е да планира отсичането на монетите съобразно търсенето. За 2017 г. оттам възнамеряват да емитират юбилейни монети по повод 140-годишнината от рождението на Елин Пелин и 150 години от построяването на моста на Колю Фичето край Бяла. Тогава серията „Средновековни български владетели“ е предвидено да се обогати и със сребърна монета с частично позлатяване, посветена на кан Тервел. В поредицата „Българска иконография“ ще бъде пусната златна пара на тема „Благовещение“. Серията „Български църкви и манастири“ догодина ще бъде обогатена със сребърна монета с изображението на Рилския манастир.
Плановете за 2018 г. включват отсичането на монети, посветени на цар Иван Асен ІІ и св. първомъченик Стефан. На тема екология ще е тази, която ще изобразява едно емблематично дърво – Стария бряст в центъра на Сливен. Ще бъдат почетени със сребърна юбилейна монета и 140-годишният юбилей от Освобождението на България, както и първото българско председателство на Съвета на Европа.
През 2019 г. БНБ възнамерява да отсече три юбилейни монети – за 150-годишнината на Българска академия на науките, за 140 години от подписването на Търновската конституция и за 140-годишния юбилей от рождението на автора на „Строители на съвременна България” – видния писател, дипломат, историк, революционер и публицист Симеон Радев.
В поредицата „Именити българи“ със сребърна пара ще бъдат почетени големите ни дарители – братята Евлоги и Христо Георгиеви, а колекцията „Български църкви и манастири“ ще бъде попълнена със сребърна монета с изображение на героичния Дряновски манастир.
По принцип най-търсени са тези монети, които са посветени на важни за страната ни годишнини, както и тези с мотиви от областта на християнството. А идеи какво да бъде отсечено на възпоменателните образци може да даде всеки българин. Когато се съберат предложенията, те се публикуват на интернет страницата на Българската народна банка и след като приключи онлайн гласуването, става ясно кои са най-атрактивните от тях.
Разбира се, последна дума има ръководството на институцията. По традиция БНБ прави плановете си за три години напред.
