Или как министърката обърка МОН с търговско дружество и тръгна да му прави реклама за два милиона лева. Но преди това поиска помощ от „Америка за България“, защото нямало пари за учителите...
Автор: Илияна Христова
Два милиона лева се опита да даде тези дни Министерството на образованието. Но не за учебници, физкултурни салони, за заплати на учени, преквалификация на учители или квартири на млади специалисти. Щедрият подарък бе предвиден за частен джоб и по точно – за изработването на рекламни запалки, стъргалки за лед, антистрест топки, дъждобрани, чадъри, кърпи за плаж, тениски, тефтери и химикали и т.н. Какво щяха да рекламират ли – ами дейността на министерството...
В ход бе обществена поръчка, която поради всенародното възмущение просветният министър и вицепремиер Меглена Кунева се принуди да спре. Това е грандиозен корупционен скандал на топ държавно ниво, от който босът на родното образование се опита да се измъкне по терлици.
По същото време, докато министерството се канеше да даде парите за абсурдните джунджурийки, от покривите на стотици училища в страната капе при всеки дъжд, в школата влиза всеки, понеже няма пари за охрана, а хиляди млади учени мизерстват със заплати от по 500-600 лв.
Точно в същия момент МОН спря да плаща абонамента за достъп до международната информационна мрежа, ползвана от българските учени, защото нямало пари. За наука няма, обаче за запалки, оказа се, има.
Скандалът е чутовен. Човек наистина може да се хване за главата, недоумявайки как е възможно да се случва всичко това. Но то наистина е факт, който щеше да бъде доведен до край, ако не бяха медийните публикации.
Ето ги и тънките моменти. Милионите (по-точно – 2 050 000 лв., без ДДС) са прогнозната стойност на обществената поръчка, чрез която ведомството на Кунева щеше да осъществява своята “рекламна дейност”.
Парите са за “изработка и доставка на рекламно-информационни материали и сувенири, свързани с осигуряване на информираност, публичност и визуализация при изпълнението на функциите на Министерството на образованието и науката, както и по проекти и програми с бенефициент Министерството на образованието и науката“.
От чисто принципни съображения може да не е незаконно, но е неморално и адски нечистоплътно – МОН се нужда от реклама!? Нима! Досега мислихме, че министерството е орган, управляващ обществена сфера като образованието, а излиза, че е бизнес дружество,
нуждаещо се от популяризация!
От кога “функциите” на едно министерство следва да се промотират като стока?
В предмета на поръчката има още един стряскащ момент – реклама за “проекти и програми с бенефициент Министерството на образованието и науката“. Т.е., за разгласяване на европейските проекти.
И тъй като двете милиончета са едновременно и от бюджета на ЕС, и от българския, излиза, че всички ние, заедно с другите европейски граждани, ще плащаме за проектите на МОН два пъти – веднъж за самите проекти, втори път за рекламирането им.
Това, впрочем, е пилеене на средства по “брюкселски тертип” – практикува се тихомълком отдавна на цялата територия на ЕС, по всички проекти от фондовете.
Другият нюанс е свързан, разбира се, със самите рекламни артикули. Стана дума вече – запалки, ледоразбивалки, постелки, антистрес топки, чадъри. Също и термо чаши, дъждобрани, портфейли, държачи за чанта, ключодържатели, плажни кърпи, зарядни устройства, флашки, тефтери от естествена кожа, химикали. А и неминуемите плакати, листовки, брошури, тениски…
Каквото и да кажем тук, ще е излишно. “Остана да предлагаме на учениците и цигари”, възмути се историкът акад. Георги Марков. И правилно, щом министерството на образованието ще се рекламира чрез запалки, то е логично да се предлагат и цигари. А защо не и презервативи? Умът наистина не го побира.
Има и още един скандален момент и той е свързан със самата процедура и условията по поръчката. В нея няма изискване точно колко артикула да се произведат, в документацията пише, че “количеството и обемът на изработеното и доставките ще се определят в зависимост от (…) възникналите конкретни потребности”.
Споразумението е рамково, за 4 години, т.е. далеч надхвърля мандата на настоящото правителство (следващият министър се задължава да я изпълнява). Министерството няма практика да обявява толкова дълги процедури, друг е въпросът защо е решило точно в този случай да направи изключение.
От участниците се изисква да имат оборот в областта на изработването на подобни сувенири минимум 750 000 лв. общо за последните три години.
Най-горчив вкус в устата обаче оставя не толкова опитът да се подарят (усвоят, разделят, прилапат – синоними колкото искате) едни милиони, ами обясненията на министерството, почти толкова нелепи, колкото и сама поръчка.
В опит да потушат пожара, представители на МОН обясниха, че цялата тази “реклама” касаела всички проекти на ведомството. С рамковото споразумение всъщност се ликвидирало “неудобството” да се обявяват десетки дребни поръчки по всеки проект.
Истината обаче е, че отделните “досадни” конкурси гарантират повече участници и състезания, т.е. намаляват възможностите за корупция и предрешеност. В МОН се хвалят, че са направили точно обратното. Впрочем рамковите споразумения за дълъг период (както в случая от четири години) са отдавна утвърден корупционен инструмент.
В интерес на истината, първоначално министерството на образованието въобще не се трогна от собствените си безобразия. “Колкото повече рекламираме нашето образование, толкова по-добре”, заяви зам.-министър Диан Стаматов.
Малко по-късно, когато пожарът от операция “Запалка” нарасна главоломно, Меглена Кунева изведнъж се разграничи и спря поръчката.
“Процедурата е пусната, докато бях в отпуск”, каза тя. И се направи на много възмутена в типичен неин стил. А ние мухи ли лапаме? Била е в отпуск, добре, но нима не е знаела, че подопеченото й министерство се готви да отпусне два милиона лева? Кунева ни лук яла, ни мирисала.
Само преди три седмици както „Десант” вече писа, министърката се срещна с представители на фондация “Америка за България” и поиска помощ за преквалификацията на 45 000 учители. Представяте ли си – министърът кани частна чужда фондация да влезе в българското образование! Ако това не е заплаха за националната сигурност, кое е?
От действията на Кунева се възмути дори предшественикът й Тодор Танев, който заяви, че не може едно чуждо НПО да се меси в българските образователни стандарти.
Вместо да поеме отговорност, Меглена Кунева се направи на незнаеща. Всичко това се случва, докато тя ударно “реформира” образованието чрез разместване на ваканции, пререгистрация на училища, нови ученически бележки и други мними промени, за които „Десант“ също подробно писа в няколко поредни броя.
Трябва да отчетем, че операция “Запалка” можеше да се превърне в най-успешната й реформа. За радост на някой конкретен, но засега неизвестен. Всъщност, много скоро ще разберем и кой е той. Бенефециентът на 2-та милиона лева все отнякъде ще се покаже.
