Представяме снимки от семейния албум на фамилията Чорбаджийски, които се публикуват за първи път
Автор: Лилия Димитрова
Вече няколко пъти сме писали за гениалния наш творец Чудомир, както и за семейството и близките нему хора. Неотдавна публикувахме изпратените ни от праплеменницата на големия ни писател, краевед, общественик и художник – Лилия Димитрова, фамилни снимки за нашия конкурс „Спомени от семейния албум“. Сега предлагаме своеобразно продължение на нейния разказ, илюстриран с множество фотографии, които се показват за първи път.
Двамата братя – дядо ми Георги и Димитър Чорбаджийски – Чудомир, бяха много общителни и приятни в компания. Като млади те са дружали с почти всички свои съселяни от родното им село Турия, което после прачичо ми обезсмърти в разказите си.
След войните братята тръгват по различни житейски пътеки. Чудомир става учител в казанлъшкото педагогическо училище, а после е директор на музея. Успоредно с това доказва, че е талантлив писател и художник, а също и активен обществен деец.
Той няма деца, но през целия си живот всеотдайно се грижи за децата и внуците на брата и сестрите си.
Георги Чорбаджийски също тръгва по пътя на учителя и общественика, но се развива и като журналист. Той води активен читалищен живот и основава прогимназията в Павел баня, където се премества да живее с втората си съпруга Донка Калайджиева. Тя се оказва кротка, изключително работлива и интелигентна жена и бракът им е много щастлив. Раждат им се две дъщери – Донка и Марийка (Мара).
През дългия си живот на обществената сцена Георги Чорбаджийски заема различни високи длъжности, но особено голям е приносът му за функционирането и дейността на Дружеството на запасните подофицери в България, на чийто казанлъшки клон той е председател цели 25 години, а е членувал и в националното ръководство.
Войните, както историците наричат периода от 1912 г. до 1915 г., изиграват огромна роля в живота на моето семейство.
Дядо ми Георги преживява всичките ужаси на Балканската и Междусъюзническата война, включително и боевете за превземането на прочутата турска крепост при Одрин – Айвазбаба. Той е редник в 13-а рота на 52-ри пехотен полк при 8-ма Тунджанска дивизия. Носител е на орден за храброст.
Три месеца преди да замине за фронта умира първата му съпруга – Донка Тъмнева. Докато той се завърне от бойните полета, умира и синът му Христчо. Малко по-късно от този свят си отиват и останалите му деца от първия брак – дъщерите Марийка и Йовка. Тогава той се жени повторно – отново за жена на име Донка, но Калайджиева.
Нейната фамилия е един от просветителските родове в с. Турия. Именно в тяхната къща е било организирано тамошното първо килийно училище. Всички мъже от рода са били или певци, или църковни настоятели, или са влизали в управленския състав на кметството.
Един от Донкините братя – Драган, завършва университета в Свищов.
И още една почти неизвестна страница от живота на славния Чудомир – малцина знаят, че през 1941 г. той изкарва в Скопие курс за запасни офицери и има чин подпоручик. За кратко писателят е мобилизиран във войната.
