Единственият островен манастир у нас, оцелял до наши дни, е може би най-древният в България
Автор: Диана Славчева
Единственият „обитаем“ остров в българската акватория на Черно море – Света Анастасия, в последните години е една от най-големите туристически атракции по родното крайбрежие.
В периода на демократичния ни преход мястото остана дълго време забравено и от Бога, и от местните власти.
Но след като обителта бе изцяло обновена и в нея бе експонирана по модерен и атрактивен мултимедиен начин музейна сбирка, островът възкръсна за нов живот.
В един от първите броеве на вестник „Десант“ проф. Иван Карайотов изказа твърдение, че островният манастир е най-древният в България. По думите му, доказателствата за това най-вероятно може да се открият в архивите на Вселенската патриаршия.
„В далечното минало близо до българския бряг са съществували три основни манастира: „Св. Йоан Предтеча“ и „Св. св. Кирик и Юлита“ на едноименните острови при Созопол, както и единственият достигнал до нас - „Света Анастасия“.
Има податки за съществуването на монашески скит и на остров Св. Тома, известен повече като Змийския остров, намиращ се северно от устието на река Ропотамо“ – пояснява проф. Карайотов.
Той споделя, че при подводната експедиция „Понтос 73”, организирана от Окръжен исторически музей Бургас, в акваторията на „Света Анастасия” са открити материали от късната античност (ІV-VІ век). „Това е времето на ранното християнство, когато се раждат първите манастири и съществува вероятност още тогава на острова да е съществувал монашески скит. Необходимо е обаче да се направят по-детайлни проучвания, които биха потвърдили тази хипотеза и тогава манастирът „Света Анастасия” с още по-голяма доза сигурност ще се окаже един от най-старите в България“ –. категоричен е някогашният главен уредник на историческата сбирка към бургаския музей.
Засега най-ранното свидетелство за съществуването на островния манастир „Света Анастасия” е една грамота на вселенския патриарх Иеремия ІІ, публикувана от гръцкия историк Ламброс Кемперидис. Документът е с дата – месец юни 1575 г. и цели укрепването на манастира, в който се подвизавали монасите Матей и Никодим. В него се споменава и анхиалецът Михаил Кантакузин, който имал силно влияние върху вселенския патриарх Иеремия ІІ, по рождение също анхиалец.
„Според една островна легенда манастирът е бил спасен от попълзовенията на лази – казвказки пирати – от чудотворната икона на света Анастасия. Техният вкаменен пиратски кораб и сега може да се види, плискан от вълните под югоизточния бряг на острова. Кога е станало това събитие засега нямаме данни, но това не означава, че един ден те няма да изникнат от архивите на Вселенската патриаршия. През второто десетилетие на ХVІІ век, когато флотилии от казашки пирати унищожили манастира „Свети Иван Предтеча” на созополския едноименен остров, мисията на неговия скрипториум поело монашеското братство на „Света Анастасия” – казва проф. Иван Карайотов.
Съществува пряко свидетелствo за историята на манастира през последните две десетилетия на ХVІІІ век. То също принадлежи на игумена Натанаил от Ганос. Това е една приписка, публикувана в новогръцко издание “Неос Елиномнемон” от 1911 г., която гласи: „На 28 март 1781 г. в манастира пристигна от Адрианопол полк от 205 войници и 40 албанци и ни причиниха голяма вреда.
Проклетият Мехмед ага причини на манастира много злини като ограби лодките и житните хамбари, брашното, сиренето, добитъка, рибите, облеклото ни, зеленчуковите градини, лозята и каквото имаше в манастира и ние останахме само с три незначителни склада. Тогава Гервасий, (дошъл) някога от Стотохори (Българово) ни даде от прихода на Анхиалска епархия 300 оки жито и 150 ечемик (…и аз Натанаил като историк пресметнах [и отбелязах] това)”.
Тези сведения се потвърждават и от френския офицер Лафит-Клаве, посетил Света Анастасия през 1784 г. Той заварил там турски батареи, дислоцирани срещу евентуални нападения на руския флот. Анализирайки артилерийската защита на Бургаския залив, френският капитан констатира, че в годините преди неговото посещение турците са построили една батарея в Бургас, а на Ченгене скеля имало две рухнали артилерийски гнезда, предшествани от батареи на „Острова на свещениците”. И досега в акваторията на острова се откриват топовни гюлета и топове, които се отнасят към ХVІІ век.
„Българо-гръцката църковна разпра през втората половина на ХІХ век не се отразява добре върху съдбата на последният островен манастир по нашето крайбрежие, защото той е бил ставропигиален, т. е. директно подчинен на цариградската Вселенска патриаршия. След дълги перипетии и спорове най-после през 1901 г. „Света Анастасия” е предадена на българското духовенство и това е отразено върху пощенска картичка, запазена в семейния архив на Юлия Ненова.
Официалното предаване се състояло на храмовия празник на 15 август 1901 г. На пощенската картичка могат да се видят множество богомолци, сред които се откроява сливенският митрополит Гервасий. Върху обратната страна архиерейският писар в Бургас Константин Ненов е написал: „На 15 август 1901 г. монастиря “Света Анастасия” се окончателно превзе от гръцкото духовенство и в същий день освяти от българското во главе Архиерея Гервасий”. - разказва още проф. Карайотов.
През 1925 г. и в началото на 40-те години на ХХ век манастирът на остров „Света Анастасия” е бил превърнат в затвор, където са били изпращани противниците на едноличния режим на Борис Последни. По този повод през годините на тоталитаризма островът е прекръстен на „Болшевик” и е превърнат в своеобразно култово място, където се връчват партийни книжки и се разказва „героичната” история на БКП.
„Благодарение на това островът беше поддържан и през лятото имаше редовна комуникация по море. Той беше любимо място на поета Христо Фотев, на писателя Борис Априлов, на режисьора Рангел Вълчанов и други забележителни български интелектуалци. Фотев пребиваваше почти през всички летни месеци на острова“ –.припомня видният бургаски историк и археолог Иван Карайотов.
