Подпоручик Илия Цирункаров е погребан в двора на църквата в Щип „Успение Богородично”, заедно с бележития български революционер, войвода на чета от ВМОРО, подофицер Христо Чернопеев. След войната гробовете им са заличени от югославските власти в Македония.
Автор: д-р Петър Ненков
На 1 октомври 1915 г. България се включва в бойните действия на Първата световна война на страната на Централните сили и обявява война на Сърбия. Българската армия за два месеца разгромява сръбските войски, като освобождава Моравско и Вардарска Македония и завзема Косово и Източна Албания.
В помощ на Сърбия на 5 октомври 1915 г. в района на Солун е стоварен англо-френски експедиционен корпус. Неговите части се изнасят на север и настъпват срещу българите, по долината на река Вардар От средата на октомври до края на ноември 1915 г. частите на 2-ра Българска армия влизат в боеве с 3 френски (57-та, 122-ра и 156-та) и 1 британска (10-та) дивизия.
В района на Криволак, обвеян с българска бойна слава през Междусъюзническата война 1913 г., френските войски завземат и укрепват силно пред мостие. Срещу него на 17 октомври 1915 г. започват българските атаки.
В тях много важна роля имат воините от 11-та Македонска дивизия, които воюват в състава на Българската армия за освобождението на Македония.
Паралелно се водят боевете с французите на река Черна и с британците в района на Струмица. Опитът на съглашенските войски да се съединят със сръбските от север се проваля. 7-ма пехотна Рилска дивизия и Конната дивизия след заемането на Велес на 17 октомври 1915г. се закрепват в долината на река Вардар.
При атаката на Криволашката укрепена позиция се случва нещо невероятно! Разколебаните от силния огън на френските части, заели удобни позиции на височините и дадени жертви, българските полкове започват да отстъпват.
Тогава пред ротите се изправя в цял ръст подпоручик Илия Цирункаров и започнал да свири националния химн „Шуми Марица” на гайда.
Това наелектризира българските воини, които атакуват повторно вражеските позиции, с още по-голям устрем и натиск. Независимо от жертвите и огнения дъжд от куршуми и снаряди, с който ги засипва противникът, те превземат позицията на Криволак.
Гайдата, която ги води в боя към победата, изписква изведнъж и замлъква, а храбрият поручик Цирункаров пада убит със смъртта на героите .
Неговата смърт е описана в разказа на бележития чешки археолог и историк и голям приятел на България, проф. Владимир Сис в разказа му “Тъй умря подпоручик Цирункаров“:
…”Топовете бълват злобния си огън, картечниците монотонно тракат – сякаш шевни машини – а пушечните залпове и бомби пълнят въздуха с оглушителен трясък. Водите на мътния Вардар някак си изплашено изминават стръмните брегове, облени с кръв.
- Ей, онези три хълма отсреща! Там са укрепените и от там сеят смърт и ужас. Трябва да ги изгоним или да умрем!
- Ще ги изгоним! – Очите смело светят, а стиснатите юмруци предсказват нещо зловещо, нещо ужасно.
- На нож ще ги прогоним!
- Във Вардара ще ги натикаме!
- Нека се издавят – какво търсят тук – в наша земя? Малко ли е търпяла тя до сега?
- Ще помнят, майка им стара, ще помнят!
Дадена беше заповед да се атакуват височините при Криволак, защитавани от френците.
Войниците с нетърпение чакат да се нахвърлят срещу врага. Подпоручик Цирункаров, млад и буен, за последен път обиколи своите два взвода.
- Ей, момчета! Тая земя е наша. Ще ги изгоним от тук, та каквото ще да става! Не се плашете от смъртта. Ще ви свиря на гайда – на хоро ще ви водя. Няма да засрамим българската слава!
И той нежно погали гайдата, закачена през рамото му.
Пак загърмяха топове, картечници и пушки и мощното „Ура!” застрашително се понесе към неприятелските позиции – изплашените води на Вардара още по-бързо затичаха край кървавите брегове.
- Напред, момчета!
- Удряйте!
- На нож!
Пространството, което дели двата противника се намалява. Падат момчета, ранените викат за помощ, смъртта и ужасът. Цял полк се движи през купища трупове и с него, с окървавена ръка, полковият командир.
- Напред, момчета, ще умрем, но няма да отстъпим.
- Ще умрем, господин подполковник, ще умрем.
Смъртта и ужасът беснеят. Неприятелските картечници косят цели редове, но полкът се движи напред, все напред, като грозна, зловеща буря.
- Чухте ли, момчета? Чухте ли? Той свири. Вижте го пред вас, как върви с гайда в ръце. Напред, момчета, напред. Чувате ли?
„Шуми, Марица, окървавена...”
И тържествените звуци на българския химн се смесват с песента на боя, с химна на смъртта. Начело на своята полурота върви младият подпоручик с гайда в ръце и куршумите около него се сипят и убиват. Но той върви все тъй спокойно и свири.
„Плаче вдовица люто ранена...”
- Как? Какво стана?
Гайдата болно изписка и млъкна. Последният тон остро се заби в душата на войниците и те като приковани застанаха до самите неприятелски окопи и втренчиха неустрашимо погледа си в лицето на смъртта.
- Боже, какво стана с подпоручика? Где е той?
- Где е? Да не...?
- Господи!
Но гайдата мълчеше, заляна с млада, буйна кръв, която неспирно течеше и росеше нещастната македонска земя. Тъй умря подпоручик Илия Цирунка- ров на 21 октомври 1915 г. на Криволашките височини”.
След боя героят е погребан в двора на църквата в Щип „Успение Богородично”, заедно с бележития български революционер, войвода на чета от ВМОРО, подофицер Христо Чернопеев. Гробът му след войната заедно с гробовете на други български герои, загинали в тази война, е заличен от югославските власти в Македония.
Битката при Криволак завършва с блестяща българска победа на 21 ноември 1915 г. След разгрома на сръбските войски на Косово поле съглашенските войски започват бързо отстъпление към Солун, преследвани от българите. Четирите вражески дивизии понасят сериозни загуби.
Българите вземат големи трофеи - 1234 пленници, между които 18 офицери, 14 оръдия, 62 артилерийски ракли, 10 двуконни санитарни коли и много други бойни материали.
На два километра от гръцката граница, по заповед на германския генерален щаб, българското настъпление е спряно, за да не се наруши гръцкия неутралитет. Така възниква Солунския фронт, на който до есента на 1918 г. българската армия ще се сражава героично с превъзхождащите сили на Антантата.
