Видният деец и съучредител на ВМОРО умира на 5 януари 1952 г. в Торино. През 2010 г. костите му са положени с тържествена церемония в Централните софийски гробища.
Автор: доц. д-р Петър Ненков
Христо Татарчев е роден на 16 декември 1869 г. в Ресен. Първоначално учи в родния си град, а от 1882 до 1887 г. - в Брацигово и в Пловдив. През 1885 г., като гимназист в Пловдив, участва в подготовката на Съединението.
Завършва гимназия в Пловдив през 1887 г. и заминава да учи медицина в Цюрих. От 1890 г. учи в Университета „Фридрих Вилхелм” в Берлин, където се дипломира като лекар на 18 юни 1892 г.
От средата на септември 1892 г. Христо Татарчев е назначен за лекар в българската мъжка гимназия в Солун.
През лятната ваканция на 1893 г. обикаля големите градове на Македония Гевгели, Дойран, Струмица, Радовиш, Щип, Кочани, Кратово, Куманово, Скопие и Велес, за да проучи политическото и икономическото състояние на българското население и „положението на страната и главно на българщината“. През август в Солун се запознава с Даме Груев.
На 23 октомври 1893 г. Христо Татарчев, Дамян Груев, Иван Хаджиниколов, Андон Димитров, Петър Попарсов и Христо Батанджиев създават в Солун ВМОРО. За образец на устава и наредбата на организацията те използват „Записки по българските въстания" на Захари Стоянов.
На 27 август 1894 г. Христо Татарчев председателства Ресенския конгрес на ВМОРО. Решава да участва в изборите за църковно-училищен околийски общински съвет в Солун и получава 90% от гласовете, но след манипулация от страна на екзархийската партия не взима поста.
Христо Татарчев е избран за председател и на Солунския конгрес от лятото на 1896 г. От този конгрес организацията започнала да се нарича БМОРК, като към нея се присъединява и Одринска революционен окръг и се изпраща Задгранично представителство в София, за да поддържа тесни връзки с ВМОК, българското правителство и политическите партии. За първи представители са изпратени Гоце Делчев и Гьорче Петров.
Христо Татарчев е заточен от турската власт в Подрум кале в Анадола, заедно с другите ръководители на ВМОРО след аферите от 1901 г.. Заедно с Христо Матов и Пере Тошев е помилван на 19 август 1902 г., по случай рождения ден на султана.
На 30 август в Гърция е затворен по скроено обвинение за участие в убийството на гръцки лекар. Под натиска на правителството на Княжество България е освободен. Заминава за София, за да стане член на задграничното представителство на ВМОРО.
Между 2 и 4 януари 1903 г. в Солун се провежда втория Солунския конгрес на организацията, който взича решението за вдигане на Илинденско-Преображенското въстание.
Христо Татарчев и Христо Матов оглавяват създалото се в началото на 1903 г. благодетелно братство за подпомагане на пострадалите в Македония и Одринско. След въстанието те връчват „Мемоар на Вътрешната организация" на българската и световната общественост, в който е описан хода на въстанието, участниците в него и жертвите от страна на мирното население.
Турското правителство се свързва с Христо Татарчев, като иска от него проект за реформи в Македония и Одринско, който той своевременно съставя и праща чрез посредник.
Татарчев влиза в конфликт с поддръжниците на Яне Сандански и не участва в дейността на ВМОРО до Кюстендилския конгрес от март 1908 г., където е избран за съветник на задграничното представителство.
След Младотурската революция 1907 г. открито подкрепя Съюза на българските конституционни клубове, но не участва в дейността му. През 1910 г. е избран за запасен член на ЦК на ВМОРО. През Балканската война 1912-1913 г. е лекар в Българската армия.
За 15-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание изнася реч в Крушево. След двете национални катастрофи на България Христо Татарчев продължава да се занимава с революционна дейност.
През есента на 1920 г. участва в създаването на Македонската федеративна организация.
Неразбирателството му с Тодор Александров е причина да напусне България и да се засели със семейството си в Торино.
Пише мемоари и статии за вестниците „Македония“, „Заря“, „Вардар“.
Става близък приятел на Иван Михайлов. Заселва се временно в родния си Ресен след анексията на Македония през април 1941 г. от България. По късно се връща в София, но през 1943 г. след бомбардировките се мести в Нова Загора. През 1944 г. Иван Михайлов му предлага поста на президент на Независима република Македония, но той отказва.
След войната в резултат на започналата комунистическа политика на репресии към дейците на ВМРО и македонизация заминава за Торино и умира там на 5 януари 1952 г. На 23 октомври 2010 г. костите на Христо Татарчев са положени с тържествена церемония в Централните софийски гробища.
