24 април е обявена за Международен ден в памет на жертвите на Арменския геноцид
Автор: Огнян Стамболиев
Датата 24 април е обявена за Международен ден в памет на жертвите на Арменския геноцид, извършен в периода 1915-1923 г. Първоначално той е назован Международен ден за солидарност с арменския народ. Решението е на Европейския парламент и е взето през 1987 г. по случай годишнина от началото на трагичните за арменския народ събития. За първи път се чества през 1989 г. В първите години на новия век е обявен и за Международен ден в памет на жертвите на Арменския геноцид (наричан още Арменски холокост).
Зверствата са извършен умишлено и систематично от Османската империя по време на Първата световна война и малко след това от младотурските власти. Това са масови кланета и насилствена масова депортация на над 1 000 000 арменци.
Репресиите срещу арменското население започват в края на ХІХ в. с т.нар. Арменски кланета. Жертвите през този период са повече от 300 000 души. Геноцидът се описва също и с арменската дума "агхет" - „невъобразимо престъпление“ или „голяма катастрофа“. Между 1895 и 1921 г. са избити 1 543 271 мъже, жени и деца, много други са насилствено изселени от родните си места.
Република Турция, днес пряк наследник на Османската империя, упорито възразява срещу използването на термина "геноцид", за описване на събитията по това време, и не признава каквато и да било отговорност на турския народ или турската или османската администрация за тези събития. Но от 2007 г. повече от 30 страни декларират официалното признаване на събитията от този период като геноцид, също както тях, тази гледна точка се приема и от изследователите и историците.
Първият погром. През 1890 г. в Османската империя живеят 2,5 милиона арменци. Руската империя подкрепя арменската християнска общност и нейните опити за автономия, тъй като по този начин смята, че ще отслаби османската държава. Поради бързото разрастване на движението за автономия султан Абдул Хамид II предприема действия, с които да задържи властта си над териториите, населени с арменци.
Клането в Ерзурум, 1895 г. В опитите си да разпали конфликт Високата порта подстрекава кюрдското население срещу своите съседи арменците. След кланетата от страна на кюрдите арменците вдигат въстание, което е потушено жестоко от редовна турска войска. По време на потушаването на въстанието през 1894 г. загиват 50 000 арменци, запалени са много села.
Клането в Адана, 1909 г. Степента на вина на турското правителство в тези събития не е добре изяснена и е предмет на спорове, но е безспорно, че зверствата срещу арменската общност се извършва с мълчаливото съгласие и одобрение на официалната власт. Две години по-късно арменски революционери завземат сградата на „Отоманската банка“ в Цариград, за да привлекат вниманието на международната общност към трагедията на сънародниците си в Турция.
Вторият погром. Русия и Турция влизат в Първата световна война като врагове. Турските власти смятат арменците в страната за руски агенти, за руска „пета колона“. През февруари 1915 г. всичките 60 000 мобилизирани арменски войници са затворени в концлагери и след това са зверски избити. Арменците, намиращи се в непосредствена близост до фронта, както и други от вътрешността на страната, се опитват да избягат пеша през знойните пустинни земи на Сирия и Месопотамия.
Депортацията. Според други сведения, те са били насилствено депортирани в кервани и обкръжени от турски войници, след което са избивани целенасочено по пътя и в лагерите, включително чрез глад. При депортацията огромен брой арменци са убити, а оцелелите след края на войната не могат да се завърнат по родните си домове. Тези арменци емигрират в руската част на Армения или Западна Европа, Северна Америка и Австралия. Част от тях намират убежище и в християнска България, където са посрещнати добре от местното население.
Споровете между Армения и Турция за събитията около Арменския геноцид все още не са приключили. Ереван твърди, че събитията довели до погрома над арменците, са много добре планирани от страна на турската власт и това дава право те да бъдат класифицирани като геноцид. Това твърдение е прието и от международната общност в лицето на ООН през 1985-1986 г., а година по-късно и от Европейския парламент. Турция продължава да твърди, че събитията от Първата световна война не са геноцид, а че просто някои турски военни са „отишли малко по-далече в действията си“.
Въпросът за признаването на Геноцида от Турция беше повдигнат и от известния турски писател – нобелистът Орхан Памук, който в началото на 2005 г. се изказа публично, че Турция е отговорна за геноцида.„Никой не смее да го каже, но аз го казвам –ние, турците сме избили над 1 000 000 арменци и 300 000 кюрди“, казва Памук. Това изявление породи лавина от недоволство и искания за линчуването на писателя в Турция, разрази буря и истинска в Европа и активизира отново натиска на Армения и арменските организации по света за признаване на геноцида. Заради своите изявления Орхан Памук бе съден за уронване на турската национална чест и престижа на турската армия. В края на декември той беше оправдан по предявените му обвинения и бе освободен от ареста на 22 януари 2006 г.
Когато упрекнали Адолф Хитлер за Холокоста, той заявил, че не бил първият, бил взел за модел от турците Арменския геноцид.
Нашите управляващи признаха геноцида. През 1943 г. България спаси своите евреи от Холокоста, но не бива да забравяме, че през 1915 г. прие и хиляди арменци бежанци, успели да се спасят от зверските кланета.
