Преди близо осемдесет години само за един ден риболовните гемии вадили край Бургас по над милион парчета от нея
Автор: Диана Славчева
В миналото морето край нашите брегове кипяло от черноморска скумрия. Историците твърдят, че още древните гърци, заселили се по нашите брегове, са ловили тази риба. Чак до 70-те години на миналия век тя била един от първостепенните стопански видове за българския черноморски риболов.
В добрите стари времена, наближаването на сезона за улова й предизвиквало небивала еуфория не само в сърцето на рибарите, но и в съвкупното население на крайморските градчета.
Както пише Антон Костадинов в сайта „За морето“ (zamoreto.com): мерметисвали се мрежите, боядисвали и украсявали аламаните, оформяли се тайфите… освещавани били екипажите. „От този риболов често е зависил бита и благоденствието на хората”.
За „Голям риболов на скумрии” съобщава и старата газета „Вечерна бургаска поща“ в броя си от 3 ноември 1939 г.
„Вчера бе първият голям тазесенен риболов на скумрия. Над 30 гемии бяха дошли от цялото крайбрежие, препълнени със скумрия. Уловени са били около 1 милион и 200 000 екземпляра. Изобилието от скумрия бе почувствано в целия град. Много граждани са си закупили по-големи количества”.
Уловената пък напролет черноморска скумрия увисвала за опашката си, за да изпълни отредената й от съдбата орис да бъде поднесена на трапезата във вид на чироз – ненадминат и до днес по вкус от всякакви предлагани днес сушени патасута.
За изсушаването й сглобявали конструкция, наречена бадури. Тя се правила от палузи – дървени колове от акация, които били вързани в горната си част, а помемежду им се опъвали въжета за окачване на обречената на съхнене предварително осолена рибка. Не една, разбира се, а стотици хиляди...
Подготовката на чироза била основно работа на жените и децата – главите на семействата в това време мятали мрежите или се навъртали около пристанището и рибната борса, за да осигурят нужните количества за изкусителния деликатес.
Постепенно обаче с напредването на индустриализацията по крайбрежието – не само у нас, но и в Румъния и бившия Съветски съюз, скумрията хванала пътя и се изсулила от Черно море, търсейки най-вероятно по-чисти и спокойни води. А с нея и бадурите изчезнали от силуета на морските ни селца и градчета.
Както е известно от енциклопедиите, черноморската скумрия зимува в Мраморно море и навлиза в Черно море през пролетта. Наесен предприема – вече добре охранена – обратния път към родните си места.
Така е било някога. Преди половин век обаче тя сменя навиците и обръща тотално гръб на Черноморието. Влиза в Червената книга на България през 1985 г., а в Червената книга на Черно море се намърдва през 1999 г.
По мнението на екотоксиколога Сергей Дятлов от одеския филиал на Института по биология на южните морета, причината скумрията да изчезне в през последните десетилетия от нашите ширини е, че през 60-те години на миналия век черноморската акватория сериозно е замърсена с минерални торове. От своя страна, тяхното завишено количество във водата провокира силен цъфтеж на планктона, което пък влошава кислородния баланс в морските талази.
Започват също да се развиват мощно синьо-зелените водорасли, които изработват редица токсини. И настъпва масовият мор по рибата, като в търсене на повече кислород по-едрите видове напускат дружно Черноморския басейн...
Според руските еколози, доста голяма вина за тази критична ситуация има и Турция. „В Истанбул канализационните води се изливат в Босфора без никакво пречистване и създават своеобразна бариера, през която рибата не може да премине“ - пояснява Дятлов.
Той е категоричен, че няма как скумрията да бъде изкуствено заселена в Черно море – при тази температура на неговата вода, хайверът просто няма да може да се развие.
Доц. д-р Траян Траянов, пенсионирал се като експерт от Института по океанология към БАН пък мята, че причината за изчезването на черноморската скумрия през 50-те години на миналия век е повишаването на солеността в североизточната част на Черно море в резултат на построяването на язовири на реките Днепър и Днестър.
От изчезването на скумрията край нашите брегове всъщност печели Турция, защото именно тя най-интензивно може да експлоатира запасите от нея. Хидробиологът проф. Виктор Заика в своята монография „Черноморските риби и историята на техния риболов“ отбелязва, че ако през 60-те и 70-те години на миналия век бившият СССР е ловил 3-4 пъти повече скумрия от Турция, то през 80-те години на ХХ в. уловът се е изравнил. След това Съветският съюз запазва нивото на „добива“ си, докато югоизточната ни съседка го увеличава 1,5 пъти.
По думите му, изчезването на много видове риби в Черно море е повсеместно явление. В Румъния например, през 60-те години на миналия век са ловили над 20 вида промишлено значими видове, докато през 90-те години само от 5 вида се вадят търговски количества.
Днес много рядко някои късметлии успяват да открият в мрежите си единични екземпляри от черноморската скумрия. През 2014 г. се чу, че варненски рибари са сварили да уловят единични бройки от нея. От няколко години и в Созопол се хвалят, че изваждат по 2-3 риби годишно.
В риболовните интенет форуми старите морски вълци твърдят, че в наши дни тази риба може да се лови на воля по гръцките брегове на Бяло море, и то в сериозни количества.
На нас ни остава да се утешаваме с един малко известен факт – скумрията има неприятния навик да натрупва в тялото си повишено ниво от токсичния живак. По тази причина от Американската агенцията за контрол на храните и лекарствата (FDA) препоръчват да се ограничава употребата й.
То и гроздето като е нависоко го смятаме за кисело, та и с черноморската скумрия тъй – като я няма в морето, да махнем с ръка и да се примирим, че е отровна...
Причината да няма скумрия , е по вина на така наречената "турска" държава!
Същото и нза паламуда!
Нека Тангра богът на българите ги накаже , както наказа наз!
