На 4 юни се навършват 60 години от неговата кончина
Автор: Атанас Коев
На 4 юни се навършват 60 години от кончината на един от най-видните ни учени – филолога, историка и археолога Гаврил Кацаров, учен със световна известност и международен авторитет.
Проф. Кацаров е роден в Копривщица на 4 октомври 1874 г. в родолюбиво българско семейство. Първоначално момчето учи в родния си град, след което заминава за столицата и завършва Класическия отдел на Софийската мъжка гимназия. През 1893 г. младежът се отправя за Германия, където следва класическа филология и стара история в Лайпигския университет. Когато се дипломира, специализира в Италия.
След завръщането си в родината, той става учител в Софийската мъжка гимназия. По това време е привлечен за лектор по обща история във Висшето училище в столицата (дн. Софийски университет „Св. Климент Охридски“).
През 1901 г. младият учен е изпратен на специализация в Берлин, а когато приключва с нея, продължава преподавателската си дейност в университета.
През 1910 г. Кацаров е избран за редовен професор, като става и ръководител на Катедрата по история на източните и класически народи. В периода 1915-1918 г. той е декан на Историко-филологическия факултет на столичната Алма матер, а от 1927 до 1928 г. е ректор на висшето училище.
Гаврил Кацаров, д-р Богдан Филов, Рафаил Попов на излет край Своге. Снимка "Изгубената България"
За около година професорът е директор на Народния археологически музей в столицата (1929-1930 г., а от 1940 до 1947 г. ръководи Българския археологически институт на Академията, като през този период – вече академик – става член на австрийската и румънската академии на науките.
Тъй като научните му интереси са насочени към древната история на Тракия и Македония, повечето му изследвания са именно в тази насока.
Видният български учен умира на 4 юни 1958 г. в София. Богатото му научно творчество и днес, 60 години след неговата смърт, не е загубило своето значение и актуалност. Трудовете му са със световна известност и се ползват както от наши, така и от чужди научни работници, а също и от студентите историци и са основа за тяхната изследователска дейност в областта на древната история.
С изв.за писм.грешка-,като е преписвал от Г.Куцаров е изречението се чете.
1
Неутрален
04.06.2018 15:41:55
0
0
Траките са наши прадеди в 50-процента.Те били многобройни племена-сеели жито,просо,лен-били златари,ковачи и имали златни и сребърни монети.Тракийската аристокрация били цари и князе,които управлявали отделни племена.Физическият тип на траките бил червенокоси и червенооки или русокоси и с сини очи-люде-силни и високи на ръст.Те били добри войници-сръчни,силни,владеели меч-махайра,копието и яздене на кон-отлично управлявали колесници с коне.Разпуснати били по нрав-пиели много вино на пирове и се биели с ножове и мечове пияни на тия пиршества.П.Мутафчиев,кото е преписвал от Гаврил Кацарски.Изследвания доказват,че траки са живяли не само в България,Румъния,Сърбия от-Одрин до Белград,Драч и Охрид с Букорещ и Карпатите,но и в Мала Азия-фризийците-траки до Армения и в Грузия-в тази държава и днес има илирско-динарски физически типове-на лица на грузинците.Българите-персийци се смесили с траките,готите и римляните и скити-кумани и се създала българската народност ок.680-1241 година от Исперих до Иван Асен Втори-славни бълг.владетели.
